Книгата
Един живот не стига
/ брой: 49
Така е онасловен сборникът от спомени за Стефан Чирпанлиев, който столичното издателство "Захарий Стоянов" предложи наскоро на читателите си. Негови съставители са ямболските литературни творци Тенко Тенев и Димитър Бечев - емблематични фигури в духовния живот на Ямболския край.
Въпросното издание е посветено на 80-годишнината от рождението на покойния журналист, поет, писател, публицист, краевед и театрал от град Ямбол. Появата на това толкова полезно заглавие за литературната ни история и родната ни духовност е наистина израз на едно заслужено признание към делото на този уникален наш творец. Затова твърде убедително звучат и благородните мотиви на двамата съставители, заели се да поставят на нужния пиедестал своя покоен колега и приятел, угаснал на 21 юни 2002 г. "Може би във всеки град на Отечеството ни - пишат те в уводните си думи - има такива хора, които очертават градския духовен пейзаж, правят площадите и салоните по-големи и по-топли като човешко присъствие и дават колорита на времето. Усмивката им е запечатана в сърцата и очите на много хора. Такъв човек за нашия град беше и е писателят Стефан Чирпанлиев. Един закъснял възрожденец, като осанка и битийност."
Именно това определя и онзи неукротим пиетет, с който ни се поднася богатото и разнообразно съдържание на книгата. В нея са намерили място и "Кратка хронология за житейския и творчески път на писателя Стефан Чирпанлиев до 2001 г.", интервюто "Цялата радост на живота е в творчеството", осъществено с него от Димитър Бечев, кратка биографска справка и списък на самостоятелно издадените му 26 произведения.
Сърцевината на изданието обаче е заета от спомените и очерците за него от близките му приятели и сподвижници, с които е плувал в необятното море на съвременния ни духовен живот. А самият Стефан Чирпанлиев, погледнат в човешки и творчески план, е привличал като магнит с неудържимата си интелектуална целеустременост, завидна доброта и сърдечност една внушителна част от духовния елит на забързаното ни креативно съвремие. Сред тях се открояват имената на редица известни личности - Ванча Дойчева, професорите Иван Газдов, Иван Димов, Иван Попиванов, Иван Сарандев, Чавдар Добрев, поетите Иван Гранитски, Лъчезар Еленков, Боян Ангелов, на неговите земляци - писателите Христо Карастоянов, Любомир Котев, Атанас Тодоров, Димитър Кралев и др., които възкресяват интересни и незабравими мигове от неговото житейско и творческо битие. В спомените им оживяват неговият възрожденски родолюбив дух, бодрият благороден нрав, незалязващата му човеколюбива усмивка и нестихваща всеотдайност да служи неуморно на човека и българщината.
Намирам обаче за неоценим компонент в изданието присъствието на предложения ни богат снимков материал, който допълнително разкрива значими щрихи и съществени детайли от житейския и творческия път на този неповторим литературен символ на Ямбол. Особено силно ни впечатляват фотографиите, които ни потапят в неукротимия поток на необичайната му ренесансова привързаност и синовна сроденост с Медвен - родното място на легендарния Захари Стоянов, където още приживе отрежда да бъде и вечното му жилище. Там се сбъдва и заветната му мечта да положи завинаги кости в родолюбивите хайдушки дебри на любимия му Балкан. От разговорите, които съм имал с него и от приложените фотографии, идвам до извода, че Стефан Чирпанлиев още в зората на най-ранното си детство е прегърнал близо до сърцето си и цял живот е вървял по своя път с покоряващия образ на уникалния ни Летописец, като го е имал за свой скъп кумир. Неслучайно му посвети и най-обстойната биография, която се появи в българското литературно пространство и с нея защити блестящо заслуженото научно звание - доктор на историческите науки.
Във внушителна поредица от снимки пък го виждаме и като близък сподвижник на забележителни личности от духовното ни съвремие - Валери Петров, Николай Хайтов, големия чилийски поет Пабло Неруда, Леда Милева... Други пък ни докосват до респектиращото му водещо присъствие в културния и литературния живот на Ямбол правят ни съпричастни и на неугасимата му страст да пътешества у нас и по света, но всичко е продиктувано от неудържимия му стремеж да прониква и опознава художествено-естетическите ценности и историческите достижения на човечеството в неговото неспирно многовековно развитие. Затова го виждаме с нескрито удовлетворение пред императорския дворец в Токио и пред наклонената кула в Пиза, пред Божия гроб в Йерусалим, или пък чинно застанал пред историческата крепост Сен Жан д'Акр" в Акра, на Монмартър в Париж и къде ли не. Той е навсякъде, където го отвежда ненаситният му креативен дух.
В заключение мисля, че няма да прозвучи пресилено, ако наредим сборника от спомени "Един живот не стига", посветен на Стефан Чирпанлиев, сред най-стойностните произведения на родната ни литературна история и съвременната ни книжовност.