Един от кървавия стълб от бляскави имена

Във в. "Ведрина", бр. 25, 1926 г., големият български писател и смел гражданин Антон Страшимиров публикува своя протест "Стига жертви!" по повод фашистките зверства през април-май 1925 г. След изброените 35 имена на писатели, журналисти, депутати, редактори на вестници писателят завършва протеста си с разтърсващия вик на своето писателско перо: "...Този кървав стълб от бляскави имена ще ужасява поколенията!" В публикувания некролог Антон Страшимиров на десето място е поставил името на Йосиф Хербст: "...Бляскав журналист с много големи познания."
В една от своите изповеди Хербст казва, че ако не е бил непоправим, отдавна са щели да поправят характера му и да го сломят. Тези думи той пише през 1923 г.

Срещу насилието в България

се изправя вълна от интелектуалци, поети, журналисти, юристи, учител. Но нека се спрем на журналистите. Те се превръщат в най-големия кошмар за фашистката власт. Сред тях е и публицистът с магнетично и неповторимо перо Йосиф Хербст. По логиката на своя класов произход и принадлежност той би трябвало да ръкопляска на победителите - правителството на професор Цанков и генерал Вълков.
Твърдата ръка на насилието вече е изпратила тайна заповед, подписана от генерала, до всички гарнизони и военни поделения, да влязат във връзка с местните органи на властта за съгласуване средствата на борба срещу комунистите и земеделските дружби. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията. По-нататък генералът (министър на войната) дава указание: "В най-кратък срок да се изготвят списъци на тези хора, за да може в даден момент да се унищожават всички тези водачи - виновни или невиновни..."
Йосиф Хербст не ръкопляска на победителите, а се изправя очи в очи с първите властници на страната в истински

двубой между свободното слово и фашистката власт

След една реч на окървавения до лакти премиер Александър Цанков за запазване на незаконното правителство вестникът на Хербст "АБВ" помества само три изречения, които и досега се помнят: "Да се спасява страната е едно, а да се спасява правителството е друго. За спасяването на страната може да се пожертва едно правителство. За спасяването на което и да е правителство обаче не може и не бива да се жертва страната." Вестник "АБВ" е спрян. Професорът ненавижда журналистите. Хербст веднага започва издаването на нов вестник, наречен "Днес".
Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин. Баща му, Якоб Хербст, от Бърно идва в България като инспектор по строежа на Хиршовата железница. След освобождението на България - 1878 г., семейството на Якоб Хербст се премества в София. Йосиф получава образование във Френския колеж и Първа мъжка гимназия, след което е приет във Военното училище. Произведен е в чин подпоручик в град Кула, след което е действащ офицер в Първи софийски пехотен полк.
След обявяването на Балканската война е мобилизиран. Като ротен командир взема участие в кръвопролитните битки при Селиолу и Чаталджа (по сведение от романа "Дневник" на Антон Страшимиров и спомените на приятеля му д-р П. Нейков). На следващата година при село Дъсчен кладенец, заобиколен с частта си от неприятеля, Хербст е ранен и

лежи два дни сред труповете на убитите

По-късно от извадения от бедрото му куршум си прави малък сувенир-медал. Може би споменът за огнения смерч през Балканската война и жестоките кланета през Септемврийското въстание - 1923 г., са причина публицистът в една от своите статии да отбележи, че човешкият живот няма еквивалент.
През 1913 г. Йосиф Хербст е назначен за директор на печата. На този пост разширява международните връзки на БТА, подобрява подбора и качеството на информацията, енергично се противопоставя на всеки опит за фалшифициране на събитията по политически съображения, бори се българският печат добросъвестно и точно да отразява Октомврийската революция и събитията в Русия. През 1918 г. след конфликт с министър-председателя д-р Радославов е уволнен и е изпратен на фронта в щаба на ІV армия в гр. Ксанти. Същата година, на 24 февруари, се жени за Виола Каравелова, която след неговото изчезване през белите нощи на април 1925 г. се движи из улиците на София с плакат, върху който е написано: "Убийци!"

През февруари на огненометежната 1923 г.

излиза от печат книгата на Йосиф Хербст "Вчера, днес, утре". След Септемврийското въстание започва да издава седмичното списание "Вик за свободни хора", което излиза до април 1924 г. Избран е за член на Комитета за подпомагане на пострадалите от септемврийските събития, председателстван от Антон Страшимиров.
Особено творческа за Хербст е 1924 г. Успоредно с излизането на сп. "Вик" той поставя началото и е директор на всекидневника "АБВ" - богато илюстрован и с отделно неделно приложение. Заедно с Христо Ясенов и Тодор Боров редактира и издава бюлетин на Комитета за подпомагане на пострадалите от септемврийските събития. На 18 ноември същата година се появяват издаваните от него всекидневници "Ек утринен" (излизат седемнадесет броя) и "Ек вечерен" (спрян от Цанковото правителство през 1925 г.).
Непреклонен пред фашистката цензура и Закона за защита на държавата, на 6 март поставя началото на нов всекидневник "Днес" - камбана на съвестта и истината, чийто последен брой излиза на 16 април 1925 г., след атентата в черквата "Св. Неделя". Същата нощ Хербст е арестуван в ІV софийски полицейски участък. Отведен е в Обществената безопасност (по спомени на писателя Трифон Кунев), след което

следите му се губят

в ареста на VІ походна дружина в София.
В своите вестници през 1923-1925 г. Хербст безкомпромисно разобличава не само основните насоки в политиката на превратаджиите, но и конкретните им кървави дела. "АБВ" съобщава за процесите срещу антифашисти, за присъди над септемврийци, за "безследно изчезнали". Вестник "Ек" пръв разкрива истината за убийството на Вълчо Иванов. Смелият публицист изразява симпатиите си към Комунистическата партия и нейните дейци, към успехите и растящия международен авторитет на победилата революция в Русия. Книгата на Хербст "Вчера, днес и утре" разкрива всестранно неговата неподкупна личност, своенравния му горд и свободолюбив дух, остротата на неговия журналистически поглед, блясъка на стила и езика му.
Той е една от всестранно надарените личности в българския политически живот през първата половина на ХХ век. Превежда от френски, немски, английски, руски език. Съчетава стремежа си да служи на правдата и истината с изключителна работоспособност и активност, с блестяща публицистична дарба, язвителна сатира и образен език.
Враговете на прогреса и мракобесниците в България не му простиха.

Убиха го, ненавършил петдесет години

Но той остави на съвременниците си и бъдещите поколения думи, пропити от огнена страст и защита на човешката свобода.
Той - един от кървавия стълб от бляскави имена!
За неговия подвиг написах стихотворението "Реквием, 1925-а":
Офицерът Йосиф Хербст
с клетва знамето целува
под изгрева на младостта.
Вселената
на славянобългарски прошепва:
"Достойно есть!"

Журналистът Йосиф Хербст
с меча-слово в мрака брани
посечената свобода.
Мастилото
на славянобългарски прошепва:
"Достойно есть!"

Мъченикът Йосиф Хербст
влиза като Войн във ада
на кървавата светлина.
Дори смъртта
на славянобългарски прошепва:
"Достойно есть!"

Срещу сградата
с лъжовния държавен герб
камбаните запяват:
"Нощес възкръсна
Йосиф Хербст...
Достойно есть!"