Другият 11 септември
През 1973 г. метежниците на ген. Пиночет, подкрепяни от САЩ, извършиха кървав преврат срещу демократично избрания президент на Чили Салвадор Алиенде
/ брой: 209
Датата 11 септември е наситена с драматизъм. На 11 септември 2001 г. при ужaсяващите самолетни атентати в Ню Йорк и Вашингтон загинаха близо 3000 невинни хора. Медиите не пропускат всяка година да ни напомнят за трагедията. Но за жертвите на един друг, многократно по-кървав 11 септември, "свободните" медии често забравят. На тази дата през 1973 г. правителството на Чили насилствено бе свалено от кръвожадна военна хунта начело с диктатора ген. Аугусто Пиночет. В продължение на 17 години военните с нечувана жестокост определяха живота на чилийския народ, а като главнокомандващ армията Пиночет запази властовите си позиции чак до 1998 г. Резултат от неговия фашизоиден режим - стотици хиляди чилийци, прокудени от родината, десетки хиляди изтезавани и избити в концентрационните лагери.
През 1969 г. социалисти, комунисти, социалдемократи, леви християндемократи и радикалната левица се обединяват в Народен фронт на Чили - Unidad Popular (UР), който издига Салвадор Алиенде за кандидат за президентските избори. На 4.9.1970 г. UP печели изборите и д-р Салвадор Алиенде става президент на Чили. Веднага след изборите агентите на ЦРУ организират първия атентат срещу Алиенде и лоялния към него главнокомандващ армията ген. Рене Шнайдер. Президентът е невредим, но при опита за отвличане близкия до него генерал е прострелян и 3 дни по-късно умира.
Икономическата политика на Алиенде е изключително успешна. Още през първата година от неговото управление приходите на трудещите нарастват с 60%, а цените на основните хранителни продукти и на наемите са замразени. Обучението и образованието стават безплатни за всички, държавата отпуска на всяко дете безвъзмездно дрехи и по 1 л мляко на ден. Детската смъртност намалява с 20%. Започва мащабна строителна програма за настаняване на 500-те хиляди бездомни семейства. Безработицата се понижава от 8,8 на 3,1%, а икономиката реализира ръст от 11%. В центъра на стопанската политика на Алиенде е национализацията на природните ресурси, на медните мини и въгледобива, на основните промишлени отрасли като текстилната индустрия, национализацията на всички банки, включително и на чуждестранните, както и мащабна аграрна реформа в полза на безимотните селяни, при която се преразпределят милиони декари земя, владение на едрите латифундисти. (До 1970 г. 4% от най-богатата част от населението притежават 80% от обработваемата земя.) Одобрението на социалната политика е огромно - на комуналните избори през 1971 г. UР печели 50% от гласовете.
Новата икономическа политика безпокои американските корпорации. След Куба, Чили се очертава като втората социалистическа държава в задния двор на САЩ - Латинска Америка. Северноамериканските мегаконцерни като ITT (International Telephone and Telegraph Company), Anaconda Cоoper Company, Kennecott и др. (т.нар. Комитет на четиридесетте), които се притесняват за апетитните си печалби в Чили, след като правителството на Алиенде въвежда висок данък върху дейността на транснационалните корпорации в страната, лобират пред стратезите във Вашингтон, които вдигат на бойна тревога ЦРУ.
САЩ прибягват до познатия механизъм за задушаване на прогресивни правителства: през 1971 г. Никсън разпорежда "да се накара икономиката да пропищи" и налага
търговско и финансово ембарго
През 1973 г. този акт има тежки последствия за стопанството на Чили. Разразяват се инфлационни процеси, но въпреки това Народният фронт печели парламентарните избори с 44%. Освен икономическа блокада, експертите по подривна дейност в Ленгли посягат и към по-сериозния арсенал на ЦРУ. Още през 1971 г. организират строго секретната операция "Fubelt" за сваляне на Алиенде чрез военен преврат. В плана участват неофашистката партия на Чили "Отечество и свобода" (Patria y Libertad), Националната партия (Partido Nacional) и пучистки настроените военни от гарнизона в Антофагаста. Законспирираната операция на ЦРУ с чилийските военни се координира от американския дипломат Хари Шлаудерман, който още през 1965-а участва в инвазията на САЩ срещу Доминиканската република. За реализиране на заговора ЦРУ отпуска в продължение на 3 години по 10 млн. долара на месец.
На 11.9.1973 г. настъпва часът за действие. По време на съвместно американско-чилийско морско учение, в което участват бойни кораби и на САЩ, патрулиращи в близост до чилийската акватория, командването на военноморския флот на Чили обявява началото на преврата. Той се ръководи от новоназначения преди 3 седмици главнокомандващ на чилийската армия ген. Аугусто Пиночет. В 6,20 ч. демократично избраният президент Салвадор Алиенде е уведомен за метежа. Последвалите негови опити да се свърже с лоялните към конституцията висши военни са неуспешни - всички вече са арестувани. Д-р Алиенде с близките и телохранителите си се отправя към президентския дворец "Ла Монеда". В 8 ч. пучистите отправят ултимативно послание по радиото Алиенде да се оттегли от поста. След като той отказва, те заплашват, че ще бомбардират президентството. Обсадените защитници на "Ла Монеда" отхвърлят ултиматума. В 11,55 ч. бойни самолети бомбардират президентския дворец и работническите квартали на столицата, където спонтанно се сформира съпротива срещу превратаджиите. Невъоръжените привърженици на президента нямат шанс срещу танковете и бомбардировачите на хунтата. Заклетият демократ и пацифист Алиенде, въпреки предупрежденията за готвения преврат, не допусна да се раздаде оръжие на населението. В 14 ч. е решителната атака срещу президентството. При неизяснени и до днес обстоятелства в битката за "Ла Монеда" трагично загива и Салвадор Алиенде. Някои историци твърдят, че е прострелян от превратаджиите, а други, че се е самоубил, за да не попадне в плен. Смъртта на президента и на сподвижниците му не задоволява палачите. Хунтата на Пиночет започва
кървава разправа с народа
По данни на неправителствената организация "Amnesty International" в концлагерите на Пиночет "Estadio Nacional", "Londres 38", "Pisagua", "Chacabuco", "Dowson" и създадената от немски изселници след Втората световна война "Colonia Dignidad" само през първата година на метежа са избити или безследно изчезнали около 30 000 леви активисти. Един от най-известните е музикантът Виктор Хара - зверски изтезаван и убит в превърнатия в събирателен лагер национален стадион, където са интернирани 40 000 души. Често телата на убитите са изхвърляни от военни самолети над Тихия океан - над райони, обитавани от акули. Според международни организации общият брой на интернираните в тайните затвори и концентрационните лагери достига 100 000 души, като по-голямата част от тях са жестоко изтезавани. Самият Пиночет никога не си е правил труда да отрича зверското насилие, което е смятал за необходима част от своята политика.
От около 8-милионното население на Чили над 1 милион са принудени да емигрират след 1973 г., за да се спасят - предимно в съседните латиноамерикански страни, Мексико, Източна Европа и най-вече в ГДР, Швеция и Франция. За прокудените дори опасното прекосяване на Корделиерите не е гаранция за оцеляване. Тайните служби на Пиночет, в рамките на подкрепяната и от другите латиноамерикански разузнавания, както и от ЦРУ, операция "Condor", откриват и ликвидират противниците на режима и зад граница.
За разлика от грижливо поддържания мит от корпоративните медии за уникалните стопански успехи на неолибералната икономическа политика на Пиночет и неговите съветници от клуба на т.нар. Chicago Boys - възпитаници на гуруто на неолиберализма проф. Милтън Фридман, реалността в Чили е доста по-различна. Усреднените стопански и социални показатели от управлението на хунтата са много по-лоши от тези по времето на Алиенде. И това е факт, въпреки че само седмици след кървавия преврат САЩ започват да наливат в своето кръвожадно отроче стотици милиони долари. Независимо от тези подаяния инфлацията в Чили експлодира и във втората половина на 70-те години достига 600%, а усреднена за целия период на диктатурата е около 100% на година.
В началото на 80-те години неолибералната икономическа политика на Пиночет и неговите американски съветници води до масов фалит на банки. Страната натрупва за кратко време външен дълг от близо 20 млрд. долара. Безработицата нараства до над 30% през 1981 г., а помощите за уволнените са съкратени наполовина. За сравнение - по време на управлението на Алиенде безработицата е 10 пъти по-ниска и е малко над 3%. Номиналният ръст на приходите на населението намалява с 20%, а цените на стоките и на услугите от първа необходимост скачат вследствие на постоянната инфлация. Правителството орязва разходите за здравеопазване и образование с 37%. Стойността на местната валута се обезценява с 50%. Вследствие на тотално антисоциалната политика на военния режим живеещите в бедност достигат в края на 80-те години 44% от всички граждани. Този показател е с няколко пъти по-висок в сравнение с управлението на Алиенде и значително над нивото на бедност в средата на 90-те години, когато социалдемократическото правителство с целенасочена политика за реално нарастване доходите на населението и увеличение на държавните разходи в социалната сфера успява да намали живеещите в недоимък на 27,5%.
И докато в годините на управлението на Пиночет все по-широка част от народа пропада в социалната бездна, една тънка
прослойка натрупва несметни богатства
Заможните 10% получават 47% от общите приходи на обществото, а 50% от народа - само 16,8%. Само през първите месеци след преврата на Пиночет цената на хляба скача 36 пъти, а 85% от населението е сринато под нивото на бедността. Сред финансово облагодетелствалите се е и самият генерал, срещу когото след 1998 г., освен съдебните дела за масови убийства и престъпления срещу човечеството, бяха повдигнати и обвинения за присвояване на държавни средства и за пране на пари в особено големи размери. В хода на разследването се потвърди, че вашингтонската РИГС-Банк - търговската банка на МВФ, е изпрала милиони долари на генерала, който е поддържал 125 сметки в нея. Вашингтонските банкери дори услужливо са разкрили специално 2 офшорни компании с фиктивно седалище на Бахамските острови и единствено поле на действие да прикриват, перат и легитимират внасяните от диктатора средства в банката.
В центъра на стопанската политика на военната хунта в Чили и на нейните икономически консултанти от Чикагския университет е познатата и в България като неолиберална шокова терапия, на която сме подложени след 1990 г. Тя включва тотална либерализация на трансфера на стоки и капитали; безкомпромисна приватизация на безценица на всички стопански отрасли и обществено значими услуги; редуциране на държавните разходи в социалната сфера; намаляване на вносните мита и на корпоративните данъци до символични нива; заливане на страната с вносни стоки, които ликвидират местното производство; срив на публичното пенсионно осигуряване и неговото заместване с частно и други подобни рецепти от отровната кухня на либералните стратези, което в Чили и у нас доведе до социална катастрофа.