Износът - фактор за растеж и по-добро жизнено равнище
Външноикономическата ориентация на България трябва да балансира между членството в ЕС и традиционните търговски интереси на страната ни на пазарите на трети страни
/ брой: 220
Димитър ДАНЧЕВ*
Външната търговия (и особено нарастването на износа) е един от безспорните фактори за постигане на икономически растеж и повишаване на жизненото равнище. За целите на ефективното му използване в процеса на икономическо развитие е необходимо провеждането на адекватна външнотърговска политика, насочена към либерализиране на търговията и ускоряване на приобщаването на България към европейските и световните пазари.
Външноикономическата ориентация на България трябва да бъде следствие от баланса между пълноправното членство в Европейския съюз и традиционните търговско-икономически интереси на страната ни на пазарите на трети страни. Разширяването на бъдещите възможности на страната да реализира експортно ориентиран икономически растеж се определят от ефектите на членството в ЕС, респективно от участието в политиките на съюза, но така също и от използването на предимствата от приобщаването към Европейското икономическо пространство за намирането на допълнителни възможности за излизането на пазари на трети страни.
Членството на България в ЕС обуславя възприемането на приоритети, съобразени със задълженията, произтичащи от него - участието и прилагането на политиките на съюза, особено към държави, с които България се стреми да развива активни икономически връзки - Русия, Западните Балкани и другите страни от Югоизточна Европа, Близкия изток и страните от Африканския съюз. Наред с това възможността да се реализират определени национални предимства с развитието на търговско-икономическите отношения в други страни и региони ще спомогне да се компенсира изчерпването на първоначалните интеграционни ефекти. В този смисъл провеждането на външноикономическа политика, която има за цел да отвори нашата икономика към
пазарите извън Европейския съюз
и най-вече към традиционните за нас пазари от близкото минало, а именно към Русия, страните от ОНД и някои африкански държави, е от особена важност за реализирането и разширяването на експортния потенциал на страната ни.
От 2010 г. българският износ успя да преодолее кризата от 2009 г. и започна бързо възстановяване. За периода 2008-2013 г. износът ни нараства с около 7 млрд. евро. Значително намаля отрицателното търговско салдо на страната ни. При БВП за 2013 г., преизчислен в евро около 39,940 млрд. евро, износът съставлява около 56%. Краткият анализ на развитието на българския износ сочи, че през 2012 г. е налице ясна тенденция на значим ръст на износа ни към перспективни дестинации извън ЕС - в т.ч. Близкия изток и Китай, като през 2012 г. износът за Азия нарасна с 37,5%, а за арабските страни - с 23,8%, при среден ръст на износа 2,5%. Тази тенденция на нарастване на износа към азиатските пазари и арабските страни се запази и през 2013 г. В перспектива развитието на износа ще остане силно зависимо от възстановяването на европейската икономика, което на този етап остава твърде несигурно, въпреки относителните нива на растеж през 2013 г. В тези условия ще се наблюдава още по-усилено преориентиране към азиатските пазари, които за разлика от европейския пазар показват и към момента завиден растеж. Всички международни анализи показват, че към 2015 г. около 90% от ръста на международните пазари ще бъдат генерирани в страните извън ЕС.
От така изнесените статистически данни следва, че външноикономическата политика на страната ни следва да се ориентира в подкрепа на малките и средните предприятия, разполагащи с експортен потенциал за излизането на азиатските пазари, в т.ч. и на руския пазар и страните от ОНД. Отчитайки, от една страна, трайната търговска интеграция на България със страните от ЕС, а от друга - изпреварващите темпове на развитие на азиатските пазари, пазарите на страните от ОНД, Близкия изток и Северна Африка, може да се направи изводът, че следва да се оптимизира структурата на търговските представителства на страната ни в тези региони, като се разшири дейността им чрез откриване на нови служби. Навлизането в пазарите на посочените страни би било практически невъзможно без активната подкрепа на държавата.
Развитието на отношенията с Русия
е важно предизвикателство пред външнотърговската политика на България поради значителните промени в установени области на сътрудничество, както и утвърдените позиции на фирмите на пазарите на двете страни. Сега Русия е на второ място след ЕС във вноса на България и на седмо място в износа. Тази структура е обусловена от прилагането на високи мита и тарифи от руска страна към българските износители, както и от недостатъчни по обем и структура икономически връзки, което прави неефективна дейността на българските износители в Русия. Развитието на политическите и икономическите процеси в Русия през последните години дефинира сравнително сходна структура на търговско-икономическите й отношения с ЕС, което се наблюдава и по отношение на останалите страни от Централна и Източна Европа. При това трябва да се имат предвид и съществуващите позиции на руските фирми в други страни от Централна и Източна Европа, което засилва конкуренцията за българските фирми в този регион. Същевременно обаче трябва да се положат усилия за възстановяване на външнотърговските отношения, като се стимулира присъствието на руски икономически потенциал в нашата страна.
Следването на политика за развитието на икономическите отношения с Русия отговаря на възможностите на членството на България в ЕС. Очаква се създаването на значително по-добра структура на търговията между двете държави по линия на нарастващото значение на търговията с услуги между тях (предимно износа на услуги от България за Русия), надхвърлящо през последните години по обем търговията със стоки.
Наред с тези важни за България възможности трябва да се подкрепи и развитието на търговско-икономически връзки с други региони и интеграционни групировки в света. Те ще допълнят ефектите от участието на страната в Европейското икономическо пространство и могат да допринесат за реализирането на конкурентните предимства на страната в глобализиращия се свят.
----------
*Авторът е член на ГС на БСП-София и на НС на социалистическата партия, председател е на РС на БСП-Подуяне и седми в листата на Коалиция БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в 24 МИР. Роден е на 31 октомври 1978 г. в София. Завършил е Икономическия университет във Виена - магистър по бизнес администрация, и УНСС - бакалавър по международни икономически отношения. Бил е председател на СД на "Сортови семена-София" АД, а от една година - на СД на "Тех Парк" АД. Съветник на министъра на икономиката и енергетиката от 2012 г. до юни 2014 г., експерт към Комисията по местно самоуправление и нормативна уредба при СОС.