Днес се открива ловът на местен дребен дивеч и груповият лов на дива свиня
/ брой: 226
Откриването на лова на местен дребен дивеч и груповия лов на дива свиня на 2 октомври е най-чаканият ден за повечето български ловци. За много от тях, особено в планинските райони, това всъщност е началото на ловния сезон. Това е истински празник за цялото ловно братство, още повече че градивните усилия на Съюза на ловците и риболовците в България по опазването и увеличаването на дивечовото богатство на страната се увенчават с успех. Само преди дни Иван Петков, председател на Националната ловно-рибарска организация, изнесе факта, че например през последните няколко години популацията на дивата свиня у нас устойчиво се увеличава средно с 10-12 на сто всяка година. Тази пролет в стопанисваните от съюза ловни площи при таксацията през пролетта бяха преброени 45 472 диви свине при 40 798 за 2009 г. Това се дължи най-вече на по-системните грижи на ловците за подхранването на дивеча, за което дружествата са изразходвали със 700 хил. повече от миналата година - в тази дейност са инвестирани над 5 млн. лева. Това обяснява и резултатите - на много места бяха постигнати впечатляващи резултати, а първенец през миналия сезон е ловно-рибарското сдружение в Троян с 1400 отстреляни диви свине.
Разбира се, това съвсем не е предел, но идеята е, че дивечът и природата се отплащат щедро за усилията по стопанисването и опазването им.
В същото време не бива да забравяме, че миналата година бе трагична за 8 наши колеги, които паднаха по време на лов. Анализът на обстоятелствата, довели до всяка от тези трагедии, отново потвърди, че когато към лова се пристъпва лекомислено, под влияние на еуфорията и лакомията, нещастието е само въпрос на време. Всички знаем правилата, наясно сме, че ловният куршум или патронът 13/0 и още повече - куршумът на ловната карабина нямат нищо общо с шепата пъдпъдъчи съчми, че мощният патрон е несъвместим с лекомислието и сватбарската стрелба, с алкохола, с хаоса и бъркотията. И въпреки това не отстраняваме достатъчно решително хората, които създават заплаха за всички ни. На много места се пренебрегва задължителният инструктаж, не се изпълняват точно и коректно разпорежданията на ръководителя на лова, не се осигуряват сигнални дрехи и шапки за гоначите, пие се алкохол, на някои места - още по тъмно, променят се самоволно пусии... Да не говорим за конфликтите с пастири, дървари, механизатори, които са абсолютно недопустими. Още по-страшно е, когато се пренебрегват правилата и заредено оръжие се носи в превозните средства, оставя се без надзор, тича се с него и т.н., и т.н. И най-веселият ден в годината може да се почерни от бабаитско лекомислие и хлапашко самочувствие, не го забравяйте! Разграничете лова и трапезата, за да бъде празникът ви такъв, какъвто го желаете и какъвто го очаквате.
Наслука и наздраве!