Диверсификация
/ брой: 77
Каруцата е турена пред коня и... дано конят не отиде в реката.
И настоящата, и предходната власт, окичили се с етикета "евроатлантизъм", бързат. Набързо туриха кръста на проекта за Втора атомна централа у нас. Набързо решиха за нови американски реактори в "Козлодуй", за които сметката може да надхвърли 30-40 милиарда, докато довършването на АЕЦ "Белене" щеше да струва 10 млрд. евро. Набързо бяха сключени и договори за смяна на оригиналното руско гориво за блоковете в "Козлодуй". Та, останахме с впечатлението, че се кара през просото.
И така - американското гориво вече е на територията на действащата ни атомна централа. Алелуя! Половината правителство се изсипа там в края на миналата седмица, за да постеле червеното килимче, щото горивото на янките пристига. Бе съобщена и "благата" вест, че великата диверсификация била в ход - още през май започвало зареждането на пети блок с новите касети.
Все още не се знае как и къде ще се съхранява отработеното гориво на "Уестингхаус" (руснаците си го прибираха), но това не им е на дневен ред. Дори в последния момент централата взе лиценз за съхранение на свежото гориво. И въпреки правителствените фанфари по доставката му, все още не сме чули (възможно е това да е станало някак инкогнито) българската Агенция за ядрено регулиране - отговорният орган по безопасността, да е издала лиценз за неговото използване. Всичко на евроатлатниците им е през куп за грош и в разрез с всакакви законови изисквания. Не сме чули и дума от някой експерт става или не става това гориво за нашите реактори. Чехите, например, се отказаха да го използват. Има въпроси, които чакат отговор.
Връщам се обаче към дъвката "диверсификация", която звучи под път и над път, и се питам - дали властта не се диверсифицира прекалено много от националните ни интереси.