Дипломацията като невидима стихия

Легенди се носят за хитростта гръцка. За Одисей и Троя, през слепия Омир и хубавата Елена, та чак до всепризнатия и на Запад министър-председател на Гърция, "стария вълк в политиката" Константинос Караманлис. Но се оказва, че тази гръцка гордост и легенда е "чист българин". В което се уверява лично Тодор Живков. Ето как България, освен че отвсякъде граничи със себе си, българи управляват граничните ни страни. И ако някой прибързано реши, че не е така, да вземе книгата на Петър Евтимов "Сред вълните на невидимата стихия". А стихия се оказват дебрите на дипломацията, за които авторът говори с безкрайна любов, нищо, че не винаги те са най-добри.
Знае се, че когато има за какво да се разкаже, книгата няма как да не "стане". А в случая "главни герои" са гръцки и български журналисти, дипломати, политици, държавници, интелектуалци... Няма да е безинтересно да се доуточни: от гръцката кралица, през хунтата и "черните полковници", министър-председателите на Гърция Андреас и Георгиус Папандреу, Константинос Караманлис... От българска страна са, естествено, Тодор Живков, Станко Тодоров, Петър Младенов, Иван Башев, Людмила Живкова... Все от близките, но не носталгични, а силно и истински демократични години. Вече можем да сравняваме и категорично да отстояваме туй, що сме видели и знаем.
А ето и само прашинка от любопитните описания на Петър Евтимов, на които сам е свидетел. В самото начало на юли 1975 г. за пръв път в новата история на България и Гърция в София официално гостува министър-председателят Караманлис. Отпратен в историята е период от около 150 години на враждебност и недоверие. Българският държавник декларира, че страната му няма териториални претенции. Лично аз, както и тогавашният председател на Народното събрание Георги Трайков, не съм съгласен с това, но мен затуй държавник не ме правят. А някои анализатори определят тази среща с новите отношения между Германия и Франция. Политическите резултати са исторически, но подробностите са повече от пикантни. Първо избухва яка кавга между външните министри и те са изгонени от официалната среща. Което няма как да се знае от неприсъствалите. И още сол и пипер.
Разговорът се завърта около това що е социализъм и капитализъм. Караманлис харесва комунизма като идея. "И аз бих се борил за комунизъм, но... при него няма свобода". А Т. Живков го убеждава: "Г-н Караманлис, каква свобода съществува в капиталистическите страни? Свободата на капитала да командва всичко..." Караманлис признава, че в гръцката икономика има инфлация. Живков пък уверява, че българската икономика е стабилна, но петролната криза й влияе зле. И заключава: "Ето към какво води политиката на Америка и Египет..."
И тук идва върхът по свидетелството на преводача П. Евтимов. "На Караманлис сякаш му стана нещо... Вторачи се в Живков и на чист български език, без капка акцент, рече: "Абе престанете с това Америка, та Америка. Се Америка ви виновна... Погледнете и себе си..." Живков буквално замръзна. "Справедлива забележка - каза спокойно накрая. - Съгласен съм с вас. Не Ви ли уморихме, г-н Караманлис..." А това е само един от многото прелюбопитни случаи, разказани от преводача на срещата и автор на книгата Петър Евтимов.
А трябваше още в началото да се отбележи, че той със сигурност е не по-малко интересен като дългогодишен журналист, носител на две национални награди за журналистика, пресаташе на посолството ни в Атина и пълномощен министър пак там. Автор е на седем книги, превел е на български 12 книги, а други 6 - на гръцки. Забъркан е и в шпионажа, като е определян за "резидент на съветското разузнаване на Балканите" и най-добрия преводач на гръцки език, пак от вездесъщия Караманлис. Всичките му гръцки познати го определят за грък. Петър Младенов пък се взира в очите му, за да разбере кое от тях е "шпионското око" на Москва. И двете, отговаря Петър Евтимов. Който е може би единственият дипломат, който открито и силно защитава българската дипломация от всички времена. И не е съгласен, че армията печелела битките, а дипломацията ги губела! Мехлем за душата е тази книга.