Диагнозата на думите
/ брой: 14
Альона НЕЙКОВА
Само с три странни и почти неизползвани определения успяха да опишат живота ни през изминалите 12 месеца гласуващите за "Дума на годината". И ако класираните на първите две места - "преценям" и "антиваксър", донякъде имат пряка връзка с упоритата пандемична обстановка, третата - "изчегъртване", е изключително ярък лайтмотив на политическите настроения в страната. Но всички тези изрази, взети заедно, са неподправен показател на преобладаващите мисли, вълнения и конфликти в обществото ни.
Фактът, че на преден план излезе думата "преценя", която всъщност не съществува в българския правописен речник, разкрива тоталния срив в езиковата грамотност на народонаселението ни. Колкото и да сме наясно, че употребата на този израз вече се търкаля като лаф, подмята се с хиперболизирана доза ирония и неусетно се превръща в сленг, използването му като диалектна форма си остава истинска, макар и все още не докрай осъзната, беда за всички нас.
Съвсем разбираемо, коронавирусът и присъщите му последици се превърнаха в клеймо не само за българите, но и за целия свят, засегнат от кризата, причинена от заразата. Но явно само у нас "антиваксър" до такава степен беляза всекидневието ни, че неизбежно се отрази и на данните за напълно ваксинираните (едва 28 на сто - най-ниският процент в ЕС).
На думата "изчегъртване" пък не само бе вдъхнат нов живот, но тя се сдоби и с неподозирана доскоро политическа конотация. Неуморното гласуване на българите, които на три пъти трябваше да отидат до урните, за да се появи поне лъч надежда, не просто доведе до желаната промяна. Но и показа, че всяка власт, дори най-бетонираната, за щастие, има край.
Харесва ли ни или не, тези изрази не само нахлуха като неочаквана зараза в нашата реч, но и станаха символ на времето. И само то ще покаже дали ще успеем да се излекуваме от тях.