Държава втора ръка
/ брой: 20
Отначало, преди близо 35 години, надеждите бяха големи. След като падна комунизмът, всички вярваха, че нещата ще се оправят с магическа пръчка и у нас ще потекат реки от мед и масло. Още повече като влезем и в ЕС. Така ни лъжеха по митингите, но стана съвсем друго. С годините постепено се появи чувството, че източноевропейците сме хора втора ръка. И много примери за това се появяват всеки ден.
Последният е от миналата седмица. От министерството на транспорта с необясним възторг обявиха, че България ще купи от Германия 70 пътнически вагона ... втора ръка. Това бе представено като голям успех. Те ще можели да развиват до 200 км. в час, но едва ли има у нас човек да вярва в подобна химера. Оставяме настрана и факта, че подобна скорост трудно може да се развие по съсипаната ни жп инфраструктура. Иначе за високоскоростна линия между София и Бургас се говори от поне 30 години.
Че "старите" страни-челни на Евросъюза ни приемат за хора втора ръка личи и по скандалите, които периодично избухват, свързани с качеството на храните в различните европейски държави. Вероятно вече никой не се съмнява, че големите хранителни компании, европейски и световни, за "шерпите" от Източна Европа, включително и България, продават продукти от една и съща марк, но с много по-лоши качества.
А какво да кажем за дългоочакваните, станали нарицателни, изтребители Ф-16, която България купи на хартия от новия голям брат. За същите пари, които нарина българската държава, други страни като Полша, Гърция, Белгия ще получат самолети Ф-22, които очаквано са с по-добри качества от Ф-16. Явно отвъдокеанските ни партьори или ни нямат достатъчно доверие или смятат за хора втора ръка.
Какво да кажем за Шенген. Втози случай западните страни се държат със София и Букурещ като с наистина Ддържави втора ръкаФ. А въпросът за влизането ни в Шенгенското пространство не е технически. България отдавна е изпълнила всички критерии. Въпросът е на политическо и икономическо решение. Свидетели сме на изключителното лицемерие и двуличие на част от западните държави. С Шенген една от целите е да могат да спират ефективната работа на част от българския бизнес. Става въпрос за автомобилния транспорт.Няма солидарност и няма да има. Това е разбирането на Брюксел за европейски ценности - два стандарта, два кръга държави. По-вътрешният кръг - тези, които искат да са "бели държави", а другите да са някаква сива зона, от която да идва евтина работна ръка. С еврозоната ситуацията е почти същата.