Да бъде ден и за Христо Смирненски
Сред внушителните градежи на молове, бизнесцентрове, хотели и ресторанти пред очите ни рухва една малка къща-светиня на ул. "Овчо поле"
/ брой: 96
Да не ровим преди деветдесет и пет години имало ли е криза, но да имаш поет като Христо Смирненски и днес да се правиш, че вече не забелязваш това, е уникално балканско поведение. Смирненски е живял двадесет и пет години. И за тях е оставил такова литературно наследство, с което малко народи могат да се похвалят - поезия, сатира, публицистика, проза - повечето заглавия са за учебник. Но от учебниците го "изхвърлиха", защото през 1920 г. е бил приет за член на комунистическия младежки съюз!? А преди деветдесет години, през 1921 г. - и за член на комунистическата партия... Домът му - къщата-музей на "Овчо поле" в столицата, рухва пред очите ни. Овчедушно по този въпрос мълчат всички институции, от които зависи спасяването й, както и обществеността...
Цивилният живот и тогава не е предлагал на Христо много радости. Напуска юнкерството и става писар в транспорта, касиер, карнетист, репортер, коректор, редактор - навсякъде се бори за прехраната. После жълтата гостенка го поваля. И двадесет и петгодишният юноша знае за какво ще умре.
Смирненски има много свободолюбиви младежки стихове, пише за Христос, за Великден, за Коледа, за бедните бродяги по "Леге" и софийските улици, за мечтите на младостта. Пише и оставя ярки заглавия за Русия...
Днес спокойно можем да попитаме: "Христос възкресе ли..." И да си отговорим: "Христос възкресе, а с него и Христо Смирненски." А с Христо Смирненски дойдоха отново Жълтата гостенка, Улицата, Уличната жена... С Христос и Христо отново са тук Цветарката и Старият музикант, Братчетата на Гаврош. При нас са Тълпите, Гневът и Пролетта на робите. Отново четем Приказката за честта и приказката за тинята в очакване на Утрешния ден и Великден. За да извикаме "Да бъде ден! Да бъде ден!"
Това е и идеята на най-новото заглавие на библиотека "Софийски бюлетин" под номер 65 - скромно томче с поезията на Христо Смирненски в джобен формат. Под печат е и второто след него издание с фейлетони и разкази - "Приказка за стълбата". Като съставител и издател искам отново да провокирам чувствителността на читателя, на патриота, на бизнесмена, в наши дни да погледнат към поета, към къщата му на "Овчо поле" в София и да сведат срамно глава, защото:
Утре къщата може да рухне...
И днес се стоварва вина върху всеки от нас.
На софийската уличка има адрес,
и от всеки от нас той е част,
той е част...
Нека, докато гледаме постните серии на "Стъклен дом", се сетим колко лесно сега у нас се вдигат молове, бизнесцентрове, хотели, ресторанти, и колко лесно позволяваме да рухнат такива ценности като Христо Смирненски. А книжката вече я има в няколко софийски книжарници, в книжарницата на "Позитано" 20 и ще се предлага по време на първомайския ден на вестник ДУМА и на левия печат в Борисовата градина. Само срещу 4 лева.
Христос възкресе ли?