Бунтарят социалист на днешна Америка

"Малодушието е участ на нищожните. Този, чието сърце е твърдо, чиито постъпки не се разминават със съвестта, ще отстоява принципите си до края на живота." 

Томас Пейн (1737-1809), общественик и публицист, автор на памфлета "Здравият разум", въодушевил участниците в Американската революция 

Бърни Сандърс беше принуден да се откаже от надпреварата за спечелването на номинацията на Демократическата партия за президентските избори в САЩ на 3 ноември. 

Първоначално той обяви своето намерение да се бори на 19 февруари 2019 г. в предаване по общественото радио на щата Върмонт. В предварителните избори в първите три щата Бърни Сандърс победи убедително в Ню Хемпшир и Невада, но в Айова загуби от другия водещ кандидат, бившия вицепрезидент Джо Байдън - с много малка разлика в броя на т.нар. обвързани делегати за гласуването в Националния конгрес на Демократическата партия през лятото на тази година. Тогава трябваше да бъде определен и официалният съперник на кандидата на Републиканската партия за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом в периода 2021-2025 г. После Бърни Сандърс спечели първичните избори и в щатите Калифорния, Юта, Колорадо, Върмонт, Северна Дакота.

Кой е Сандърс?

Бърнард Сандърс е роден на 8 септември 1941 г. в нюйоркския район Бруклин. Неговият баща Елиас Бен Йехуда Сандърс (1904-1962) е роден в Слопнице, Галиция, Австро-Унгария (сега част от Полша), в еврейско семейство. През 1921 г. Елиас емигрира в САЩ, става търговец на бои. Майката на Бърни Сандърс, Дороти Сандърс (родена Глазберг, 1912-1960 г.) е от Ню Йорк и произхожда от еврейско семейство на емигранти от Руската империя. 

Бърни Сандърс постъпва в Чикагския университет през 1960 г. и до получаването на бакалавърска степен по политически науки през 1964 г. развива активно политическа дейност. През март 1963 г. той участва в марша до столицата Вашингтон за работа и свобода, където Мартин Лутър Кинг държи своята прочута реч "Имам мечта".

След завършването на висшето си образование Сандърс се връща в Ню Йорк, за кратко време сменя редица професии, включително учител, асистент при оказване на психиатрична помощ, дърводелец.

Започва политическата си избирателна кариера през 1971 г. като член на Юнионистката партия на свободата, която организира протестното движение срещу войната във Виетнам. Бърни Сандърс участва в изборите през 1972 и 1976 г. като кандидат на Юнионистката партия за губернатор на щата Върмонт и като кандидат за сенатор през 1972 и 1974 г. В надпреварата през 1974 г. за сенаторски мандат се класира трети.

Кампанията през 1976 г. е зенитът на влиянието на Юнионистката партия на свободата, тогава Сандърс събира 11 317 гласа за губернатор и за партията. Силното му представяне възпрепятства директното избиране на лейтенант губернатор и на държавен секретар на щата Върмонт и прехвърля избора върху щатското законодателно събрание, понеже нито кандидатът на Републиканската, нито кандидатът на Демократическата партия успява да събере необходимото мнозинство от гласове. Избирателната кампания изтощава финансовите ресурси и енергията на Юнионистката партия на свободата и през октомври 1977 г., по-малко от една година след завършването на предизборната кампания през 1976 г., Бърни Сандърс и кандидатката на партията за главен прокурор на щата Нанси Кауфман обявяват своето оттегляне от партията.

След това Бърни Сандърс работи като писател и като директор на организацията с нестопанска цел Американско народно историческо дружество (APHS). Под влияние на своя близък приятел и политически довереник Ричард Шугърмен през 1980 г., на 39 г., Бърни Сандърс издига своята кандидатура за кмет на град Бърлингтън, щата Върмонт. Негов съперник е кметът от Демократическата партия Гордън Пакет, заемал поста дотогава пет мандата в продължение на 13 години.

Крайният резултат е истински шок 

за местния политически истаблишмънт, когато Бърни Сандърс печели само с десет гласа преднина. Като кмет на Бърлингтън Сандърс е преизбиран три пъти, като побеждава на изборите както кандидатите на Демократическата, така и на Републиканската партия. След като ръководи градската управа в продължение на четири двугодишни мандата, той решава да не търси преизбиране през 1989 г. Постъпва като лектор по политически науки в училището "Джон Ф. Кенеди" към Харвардския университет, а през 1991 г. - в колежа "Хамилтън".

Докато е кмет на Бърлингтън, Сандърс нарича себе си социалист, а и като такъв го описват медиите. По това време той е последователен критик на външната политика на САЩ в Латинска Америка. През 1985 г. по негова инициатива в Бърлингтън е поканен да изнесе лекция видният прогресивен мислител професор Ноам Чомски.

През 1985 г. сп. "Юнайтед Стейтс Нюз енд Уърлд Рипорт" класира Бърни Сандърс като 

един от най-добрите кметове в САЩ

Наследеното от кметуването му положение е основната причина дори и през 2013 г. Бърлингтън да бъде смятан за един от най-благоприятните за живеене градове в САЩ.

През 1988 г. Сандърс участва в избори за място в Камарата на представителите от щата Върмонт. Победител става бившият помощник-губернатор Питър Смит от Републиканската партия с 41% от подадените гласове. Сандърс, който се обявява за независим кандидат, печели 38% от вота. При следващите избори две години по-късно той побеждава Питър Смит с 56% срещу 39%.

Негова втора съпруга от 1988 г. е Джейн О'Мийра Дрискол, която по-късно става президентка на колежа "Бърлингтън". Бърни Сандърс осиновява нейните три деца - Дейв (р. 1975 г.), Карина (р. 1974 г.) и Хедър Титос (р. 1971 г.). От предишна връзка със Сюзън Кембъл Мод Сандърс има син Леви, роден през 1969 г. С първата си съпруга Дебора Шилинг Месинг той се среща в колежа, година преди да сключи брак с нея през 1964 г. Няколко месеца двамата са доброволци в израелския кибуц Шаар ХаАматин. Без да имат деца, те се развеждат през 1974 г.

Още през първата година в Конгреса на Сандърс често се случва да се отчуждава от своите съюзници и колеги с критиките си към двете големи партии като действащи предимно в полза на богатите в Съединените щати. През 1991 г. той е съучредител на Прогресивната фракция в Конгреса, група предимно от либерални демократи, на която е председател осем години. Въпреки това отказва да се присъедини към Демократическата партия.

През 2005 г. музикалната група "Роулинг Стоунс" нарича Сандърс 

"краля на поправките" 

поради способността му да прокара повече поименни поправки от който и да е друг конгресмен в периода след 1995 г., когато Конгресът е изцяло доминиран от Републиканската партия.

През 1999 г. Сандърс се противопоставя на отменянето на закона "Глас-Сигал", който разделя инвестиционните и търговските банки. Когато през 2003 г. председателят на Федералния резерв Алън Грийнспан се явява на изслушване в Конгреса, Сандърс го обвинява: "Вие виждате Вашата най-важна функция на поста Ви като необходимост да представлявате богатите и големите корпорации".

Спрямо проблема за контрол върху личните огнестрелни оръжия в САЩ, Бърни Сандърс търси причините за нарастващата престъпност в неговата страна. Макар и да признава, че "очевидно, има някои хора в нашето общество, които са ужасно склонни към насилие, които са дълбоко разочаровани и социопати, и е ясно, че тези хора трябва да бъдат сложени зад решетките, за да бъде защитено обществото от тях", Сандърс подчертава, че правителствената политика играе голяма роля в "обричането на милиони млади хора на бъдеще с мъки, мизерия, безнадеждност, наркотици, престъпления и насилие". И твърди, че репресивната политика, налагана посредством поправките в закона за контрол върху личните огнестрелни оръжия, не е насочена към причините за насилие, като заявява, че "ние можем да създаваме целенасочено работни места, като преобразуваме нашето общество, или може да строим повече затвори".

Бърни Сандърс гласува в Конгреса през 1991 и 2002 г. против военната интервенция в Ирак. През 2001 г. заема позиция срещу оторизирането на изпълнителната власт да използва военна сила против терористите. Той е убеден критик и на неравноправните търговски отношения с Китай, които водят до голям търговски дефицит на САЩ и до загубата на милиони работни места.

(По материали от чуждестранния печат)

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България