БСП влиза в доста добра кондиция

Евгений Узунов е роден на 30.07.1953 г. Завършил е икономика. Работил в Министерството на финансите и в Министерството на транспорта. Член на Изпълнителното бюро на БСП, секретар по партийната дейност.

- Господин Узунов, наскоро обявихте, че БСП започва кампания за набиране на нови членове. Какво целите с нея?
- Това не е нова и необичайна практика за БСП, но от доста време такава кампания не беше провеждана. Искаме в един по-организиран порядък да започнем сега тази инициатива. Разчитаме това като възможност за отваряне на партията към още по-широки групи от обществото и хора, които споделят ценностите на лявото в България, да се приобщят към БСП.
- А как точно ще протече кампанията?
- Предвиждаме тя да има три етапа. Първият ще започнем на Бузлуджа и ще приключи на 16 октомври на заседанието на конгреса. Вторият етап, условно казано, ще е до октомври следващата година, когато са местните и президентските избори. А третият ще приключи през 2012 година, когато трябва да е редовният конгес на партията. Искаме и да поразчупим формите и независимо от канона на устава да дадем по-гъвкави възможности за млади хора, които да могат по по-опростена процедура да могат да бъдат приети в съответните основни партийни организации.
- Колко членове има в момента в БСП?
- Около този въпрос и тази тема винаги има много оживени коментари, а понякога и спекулации. Партията наброява около 190 хиляди души към края на миналата година. В този смисъл членският състав се запазва. Ежегодно приемаме между 5 и 7 хиляди нови членове. И искам да подчертая - новите членове не са само млади хора. Младите са приоритет и това е нормално, но не само те влизат в партията.
Важно е да се знае и друго. Увеличава се относителният дял в БСП на хората с висше образование - от 27 процента, сега те вече са 34 на сто от членския състав на партията. Това е един активен потенциал, който отваря нови възможности.
- Заплашена ли е БСП от изчезване като партия в смисъл на това, че няма достатъчно желаещи за членове? Това понякога се споменава като теза.
- Аз заради това казвам всичко. Надявам се, че няма да звучи нито като самохвалство, нито изкуствено - няма такава опасност БСП да загине, да се стопи като партия. Въпреки че вече 20 години много хора изпитват такова силно желание - БСП да я няма. Очевидно независимо от всички превратности на времето и сложния живот на обществото лявото е жизнено, БСП независимо от проблемите има здрав електорален потенциал и има силна поддръжка сред българското общество.
- Въпросът за привличането на членове поставя и въпроса за организациите, в които тези членове влизат. Имат ли нужда от реформа партийните организации на партията?
- Въпросът е основателен. Проблем в това отношение има. Той не е характерен само за БСП, но може би в БСП е по-ярко изразен или хората го забелязват повече при нас, отколкото в другите партии. Мисля, че излизаме от традиционните териториални организации, които досега са в структурата на партията. В последните две-три години се учредяват все повече клубове по интереси, които имат статут на основни партийни организации. Там естествено се събират хора, които са близки по образование, по професия, по интереси. Животът в тези организации е по-интензивен, по-смислен и по-интересен, защото са събрани хора, които могат да формулират общи претенции и идеи. Без да загърбваме териториалните партийни организации, те си остават гръбнака на партията, се отива към тази клубна база, която събира хората по интереси и това става абсолютно доброволно.
- Да ви разбирам ли, че това е по-работещата идея?
- Това е възможност да се отваря партията. Един от много ни проблеми е това, че не успяваме да се отворим достатъчно към обществото. Такава форма за създаване на клубове по интереси дава възможност за по-демократичен живот и по-смислена дейност.
- Според вас БСП успя ли да се възстанови политически след шока на изборите през миналата година?
- Често пъти ние типично по български сме хора на крайностите. Някои казват "сложили сте розовите очила, не искате да видите реалността такава, каквато е". Други пък слагат само черните очила и също не искат да видят реалността. Очевидно всяка загуба на парламентарни избори поставя партиите в сложна ситуация. Това е тежък удар, стрес за партията.
Струва ми се, че в тази година след парламентарните избори, особено пролетта на 2010 г. от нашите преки контакти и наблюдения с низовите структури, с широкия актив на партията - сложната ситуация се преодолява. Тя беше предмет на дискусия и на последното заседание на Националния съвет, очевидно там оценките и мненията са доста разнопосочни, но като цяло, за да бъдем коректни - можем да кажем, партията стъпва на краката си.
- Всички проблеми ли са решени?
- Проблеми, разбира се, има и те не могат да бъдат решени толкова бързо. Обикновено има една псевдонагласа, няколко месеца след загуба на избори едва ли не да се обърне общественото мнение така, че то да подкрепя повече опозицията, отколкото управляващите. Няма такова нещо в политическия живот. Една година по-късно партията стъпва на краката си и влиза в доста добра кондиция. В последните месеци имаме много срещи с общински партийни организации. Имаме реална представа за настроението, за нагласите на социалистите в страната.
- А какви са нагласите им?
- Разговорите с нашите активисти не ни дават основание да бъдем черногледи и да зачеркнем техния ежедневен труд, който не се вижда винаги от прозорците на "Позитано". Това са хора, които всеки ден вършат своята работа. На тях ние сме длъжни и трябва да бъдем балансирани в оценката. Не искам да бъда обвинявам, че гледам прекалено оптимистично на нещата. Но когато волно и неволно водим самокритични разговори, стигаме до мазохизъм и до пълно отрицание. Често дори се питам - полезно ли е това отрицание.
- Какъв е вашият отговор на този въпрос?
- Пълно отрицание едва ли е начинът - то не може да мотивира, нито да стимулира хората да работят. Силно се надявам в периода до конгреса, в режим на свободна дискусия, ние тази година да приключим с "кухненската" си работа и да можем да погледнем към обществото. А и да престанем прекалено много да носим партията със себе си, защото не знам дали и отвън това изглежда много добре, по-скоро е обратното. Ние си имаме свои проблеми и задачи за решаване, трябва да ги вършим, но прекомерното занимаване на обществото с нашите проблеми, както и прекомерното занимаване на партията с проблеми, които са само на върха, едва ли е най-доброто лекарство.
- А само медийно ли е тогава усещането, че БСП е като врящ котел в момента?
- Сигурно е врящ котел и това е добре. Защото ние останахме май единствената демократична партия в страната. При нас всеки може най-свободно да изразява своята позиция и своето мнение. Понякога, дори когато липсва политическа зрялост, казвам го в най-добрия смисъл на думата, неволно се злоупотребява с тази възможност. Но по-важно е, че ако партията изглежда така, че сякаш ври, тя живее пълноценен живот, разбира се, с всички трудности, които един демократичен устав предполага.
- Каква е посоката, в която трябва да продължи реформата в БСП?
- Промените са важен, но постоянен процес. Промяната никога не може да се рамкира в срок "от - до". Ние пак започнахме неволно много леко да употребяваме думата "промяна". Процес на промяна върви непрекъснато, и то независимо от нашето желание или нежелание.
По-големият проблем на партията е в умението да печели общественото доверие, да излиза извън себе си и да може да внуши на широка част от обществото и гражданите, че тя е изразител на техните интереси. Ако една лява партия не успее да направи това, очевидно тя не може да стои добре в обществото и да открие политическо бъдеще. На много места партийните ръководства са затворени в себе си. Има чувство за самодостатъчност. На много места не се намира и верният тон за диалог с много от активните социални групи на населението в България. Има такива проблеми и ние ги решаваме непрекъснато.
- Помага ли в решаването на проблемите провеждането на изнесени заседания на Изпълнителното бюро?
- Да, в последната половин година всеки месец провеждаме изнесено заседание на ИБ. Някои се шегуват, че това едва ли не ние го виждаме като панацея на работата. Не е така. Но това е част от пряката работа с хората. Когато отидем в една област, ние се срещаме с хората, с партийния актив, и то от всички общини. Това е възможност да усещаме пулса на партията.
- Какви са вашите очаквания от предстоящото заседание на конгреса?
- Ние сме единствената партия, която не заради устава, но всяка година свиква заседание на конгреса и водим доста дискусии. Очаквам една дискусия доколко, променяйки себе си, успяваме да бъдем полезна за обществото и ефективна опозиция. Започваме подготовката за местните избори, тъй като те ще бъдат сложни и политически много важни. От представянето на тези избори догодина ще зависи успешното по-нататъшно развитие на БСП.
Вече водим и първи разговори с областните и общинските партийни ръководства за номинацията на кметовете от левицата. Голям въпрос, който стои пред нас, е за коалиционната политика и съюзника на БСП. Това е динамичен въпрос. Коалиция за България е една полезна и доказана формула в последните 10 години, но в същото време животът върви напред, появяват се и нови политически субекти. Ние трябва да сме адекватни на тези процеси. Общата ни нагласа е, че всеки, който споделя вижданията на БСП за развитие на обществото, е потенциален партньор и съюзник.