Бежанците или Европейският съюз "в премеждие"

Могат ли изобщо страните от ЕС да изработят ефективна обща бежанска политика? На думи всички са съгласни, че е нужен цялостен, балансиран подход, който да отчита всички основни ефекти на бежанството и на нелегалната миграция. От няколко години отделни представители на страни като България заявяват, че е редно спрямо бежанските потоци, запътили се към ЕС, да се прилага принципът на солидарността, например чрез въвеждането на квоти за приемане на бежанци от всички държави членки в ЕС и - наред с това - да се компенсират пропорционално държавите и населените места, посрещнали значителни групи чужденци. Практически обаче нямаше особена чуваемост към такива идеи.

Планът "Юнкер"

От Брюксел осведомиха, че сме в навечерието на приемането на нова "цялостна общоевропейска политика в областта на миграцията". Президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви: "Нужно е да се направи всичко, за да бъдат спрени нещастните хора, които се качват на тези ужасни лодки към Европа, трябва да спасяваме живота им там, откъдето те тръгват".
След масовите удавяния тази пролет някои коментатори с горчивина преименуваха Средиземно море на "Мъртво море". Никой в ЕС не би могъл да си позволи позиция от типа "никой не ги кара африканците да се давят!" От ЕС се чакат реални стъпки. Въпросът е - какви.
Десетте точки в огласеното предложение на Жан-Клод Юнкер включват развитие на международни мисии за търсене и спасяване на морски бежанци, унищожаване на лодките на контрабандистите и увеличаване на броя на депортираните в отечествата си, непризнати за бежанци. Според проектодокумента до края на 2015 г. ЕК възнамерява да промени европейското законодателство, като въведе задължителна и автоматично задействаща се система за разпределяне на хора, които имат нужда от международна закрила. Планът ще се отнася и до мигрантите и кандидатите за убежище, които вече са на територията на ЕС.
Всички големи групи в Европарламента подкрепиха "по принцип" идеите на Юнкер. От ЕНП изразиха съмнения дали масова легална миграция би решила проблема с нелегалната, а ПЕС настоя за задължителни квоти за бежанците и за незабавна промяна на Дъблинското споразумение, което вменява цялата отговорност за тях на страната, в която са пристигнали. В ЕП бе заявено - и от българска страна, и от ПЕС, че регламентът "Дъблин III" - т.е. последната версия на правилата за приемане на мигранти на територията на съюза, ощетява страните по външните граници на ЕС, тъй като "привързва" без каквито и да било персонални основания бежанците, "стъпили" първо именно на тяхна територия. Става дума за Италия, Малта, Гърция, Кипър - за "морските бежанци", и за България - по суша.
Решено бе да бъдат увеличени морските и гранични патрули в Средиземноморието, да бъдат предприети мерки срещу трафикантите на хора и да се работи съвместно с родните държави на мигрантите и страните, през които те преминават, за да се опитат да разубедят хората, тръгнали на самоубийствена авантюра. По замисъл занапред приоритет ще има борбата с нелегалните превозвачи (трафиканти) на мигранти и укрепването на европейските граници в Средиземно море.
Президентът Юнкер заяви, че ЕС трябва да изяви колективна воля за географски пропорционално разселване на бежанците из Европа. Предложено е да се въведе общоевропейска тотална квота от 20 000 бежанци, които да бъдат разпределени равномерно на територията на Съюза. Квотите за мигранти ще се възлагат на отделните държави в зависимост от такива показатели като общ вътрешен продукт, брой на населението, равнище на безработица, както и брой на вече приетите мигранти, получили убежище.
Дотук добре. След което Жан-Клод Юнкер постави "трудния въпрос за легалната миграция", като предупреди, че "Европа трябва да остави вратата си открехната, защото в противен случай тези, които чакат на прага й, ще влязат през прозореца"(!). Президентът Юнкер разви идеята ЕС да ограничи реакцията си срещу "бежанците" нелегални мигранти до осигуряване на възможността за имигрантите, които искат да пристигнат легално, включително и по-добра защита за бежанците, например специални разрешителни за някои имигранти. Според Юнкер "пътят към овладяването на бежанската криза минава през легалната имиграция". Подобно обвързване е озадачаващо. Жан-Клод Юнкер сякаш иска да замъгли (заличи) разликата между легалните и нелегалните мигранти. Това е спорното, това е неприемливото в неговата концепция. Изглежда се цели юридически да се преобразува статутът на нелегалните мигранти в "легални" такива. Замисълът е миграционният поток да не бъде спиран, а да бъде някак "преименуван", "прекатегоризиран", като по-късно съответно се прередактира и нормативната база. Мисля, заради този пункт в плана някои европолитици го нарекоха налудничав...
 Да ме извини господин европрезидентът, но това е разсъждение от типа "преодоляването на кражбите на автомобили ще се постигне, като се премахне частната собственост върху тях" - нещо такова. Предложенията на Юнкер обаче не са били приети от редица лидери на държавите членки. Докато Франция и Германия подкрепиха предложението за квоти, то Великобритания, Унгария, Полша, Естония и др. се обявиха твърдо против него. Британският премиер Камерън заяви, че страната му ще се противопостави на разпределението, но подкрепя използването на военна сила срещу трафикантите.
На България през последните 3 г. често се натрапват подобни, правно необосновани разбирания. Любопитно е например, че представителят на Върховния комисариат за бежанците у нас - г-н Ролан Франсоа Вейл, говори за "преселване", и то когато става дума за икономически мигранти.
Лично на мен по-адекватно ми се струва виждането на френския премиер Манюел Валс. Според него съюзът се нуждае от изграждане на "истинска общоевропейска гранична система, която да възпира нелегалните имигрантски потоци". Валс смята, че това може да стане в рамките на Шенгенското пространство, но с разширяване на правомощията на Агенцията за охрана на външните граници на ЕС "Фронтекс". Подходът на Франция е да се създаде на европейско ниво миграционна политика, която се опира на засилен контрол по външните граници, повече спасителни операции по море и по-справедливо разпределяне на мигрантите.
Проблемът не е нов. Вече трета година в България в медиите, в някои неправителствени структури и сред тесни политически среди продължава тази скандална подмяна на понятието "нелегални мигранти" с термина "бежанци".

Повече пари?

Когато казваме "бежанци", става дума и за пари. Сериозният проблем пред ЕС е как ще се споделя финансовата тежести по повод бежанските потоци, ако предложението за квотите бъде отхвърлено. Преди последната серия от морски катастрофи отговорната българска позиция обикновено бе изговаряна като "искане за допълнителен ресурс". Това не бе най-удачното. България не иска просто "допълнителен ресурс" ("дайте още малко пари"), а промяна в принципите, по които се предоставя помощта от еврофондовете за посрещане на бежанци и нелегални мигранти. Водещият принцип е принципът за равенство на риска, но и трезва оценка къде всъщност искат да отидат бежанците...
Предвидено е през следващите 5 г. по фонда за миграция и убежища България да получи всичко на всичко 10 млн. евро помощ за справяне с бежанските потоци - това е за целия финансов период 2014-2020 г. Тези пари не стигат дори само за изграждането на временни центрове за настаняване и за палатките. Само за последната година и половина страната е направила разходи в размер на 6 милиона евро. След като е очевидно, че миграционният натиск е непропорционален спрямо ресурсите на европейските държави, с или без квоти, нужен е механизъм в подкрепа на онези държави, които не могат да си позволят голям "прием".
ЕС трябва да поеме основната част от издръжката на тези хора - 95% от тях не търсят убежище тук, в България; те не са "имигрирали в България", а са спрели тук на път за някъде другаде. Нужно е принципно решение - за издръжката на мигрантите - пресметнато на човек, на ден, докато са на наша територия. И което е особено важно, ЕС следва да поеме основната част от разходите за репатриация на онези, които са поискали бежански статут без правно основание. Европейските фондове трябва да подкрепят и механизмите за проверка на достоверността на бежанството. Отделно е нужен общоевропейски механизъм за проверка дали европейските средства се харчат за действителни бежанци.
Най-сетне в Брюксел трябва да се каже ясно: тази граница - от Резово до Свиленград - е наша, обща европейска граница, и останалите 27 държави членки трябва да разчитат и помагат на България да я охранява перфектно.