Асфалтиране за наивници

Неотдавна разговарях със сина на мой приятел. Младеж с добро техническо образование и реализация в своята област. От дума на дума стигнахме до изкуството и аз непредпазливо го попитах дали обича операта. Погледна ме втрещен и без колебание отвърна: "Изобщо не съм ходил. Не ме и интересува". Направо изстинах и ловко преминах към новите технологии. Там събеседникът ми беше във вихъра си. Обясняваше ми какво ли не, какво щяло да стане. Изтръпнах и направо разбрах, че живеем в два различни свята, които само леко се докосват. И най-малко операта бе проблемът. А хладно изстреляната фраза за пълната незаинтересованост. 

Така се замислих за "докосването" на двата свята. Но и за усърдието, с което ги раздалечават посветени в тайните на обществената манипулация. И това се прави с АСФАЛТИРАНЕТО на мозъците на младите хора и дори отнемането на правото им да мислят с категориите на истинските стойности в живота. Там, на цветния екран на мобилния телефон, е техният измамен свят. Всмукани са от него. Там откриват душите си и... не само, приемат и отхвърлят предложения, сърфират на местно и глобално поле, споделят всеки миг, къде са били, какво са яли, какво, какво и пр. С една дума - виртуален живот. А той, истинският, си изтича покрай тях - с усмивките, с докосванията, с целувките, с многоцветното възприемане на реалния свят. В който има всичко. И добро и лошо, и радост и тъга, надежда и разочарование. Но усещаш все пак аромата на това многообразие без взиране в малкия екран, без писане на съобщения, без примамливото пързаляне по измамно гладкия АСФАЛТ на "мрежата".

Но виновни ли са тези, на които връчихме новите мобилни устройства? Абсолютно - НЕ. Защото те откриват такъв широк прозорец към света, на които малцина могат да устоят. По-важното е друго. А то се свежда до нахлуването на най-примитивните форми на масовата култура в мрежата, но и не само. До опростачването на естетическите критерии, до въздигането в култ на нагона, до повсеместно обезкултуряване на едно поколение с елементарни форми за въздействие върху сетивата и съзнанието. Та думата ми днес съвсем не е за операта. Далеч съм от мисълта, че подрастващите и по-зрелите ще се редят на опашка за премиера в този храм на красивата музика. До който пък се помещават канцелариите на онова грозно новообразование - Комисията по досиетата. Впрочем тя си е важна част от АСФАЛТИРАНЕТО на мозъците. В които, като китайска капка, се набива тъпотията за "ченгетата" и "мракобесието на комунизма". Когато нямало култура, нямало радост, нямало песни. Единствено маршови изпълнения и оди в прослава на партията и дружбата със СССР. Мрачни цензури спирали всичко хубаво, а още по-мрачни милиционери вилнеели с лозарски ножици и режели косите и панталоните на гледащите към Запада младежи.

И най-срамното е, че у нас това полиране на съзнанието се прави от хора, които изобщо, ама изобщо не са експлоатирали обилно системата. Отвън пък мозъчната замазка е по фина. Нахлуването на масовата култура е само фасада. По-важно е обезбългаряването, изпростяването, намесата в сексуалната ориентация на младите. И всичко това го има и в малките екрани на устройствата, които отнемат голяма част от времето, от живота на обсебените от мобифобия.

Та това е за АСФАЛТА. Но не за нашия, който се рони бързо. А за световната лъскава лудост, на която са поставили здрав фундамент за... наивници.