2015: Под знака на радикалния ислям

Предпразнично "евровсекидневие": преди Коледа френското вътрешно министерство обяви, че службите са предотвратили нова джихадистка атака; има арестувани. В Сараево също са арестувани ислямисти по подозрение за планиране на терористична атака. Междувременно около 2000 джихадисти по сепаративно споразумение трябва вече да са се оттеглили от Дамаск заедно със семействата си.
Ислямистката 2015 година започна с "Отмъстихме за Пророка, убихме "Шарли Ебдо"! Така крещели двамата маскирани нападатели, които през януари откриха автоматичен огън в редакцията на френското сатирично издание. Всъщност така започна годината на радикалния ислямизъм. Повече от милион души излязоха на протест по парижките улици. Бе вдъхновяващо, но проблемът съвсем не бе, че "свободата на словото е под заплаха"; въпросът е и за  правото на живот на европейците и то стана съвсем ясно на французите единадесет месеца по-късно. При серията от "Парижки атентати" от 13 ноември загинаха 130 души. Безпричинно. Те не бяха рисували карикатури на Пророка. Несериозно бе да се каже, че случилото се в Париж може би е "началото на кампания от терористични актове на групировката "Ислямска държава". Ясно е, че  "кампанията", т.е. войната, отдавна е в ход. Просто Западът още не докрай го разбира. България не е точно "Запад", но много му подражава... в недосетливостта.
"САЩ няма да се поддадат на страха пред лицето на тероризма", заяви преди няколко седмици президентът Обама след масовото убийство в Сан Бернардино. Видим бе обаче стремежът на американските медии някак ако може да приглушат, ако не и леко да "маскират" връзката на калифорнийските убийци с радикалните ислямисти. Барак Обама иска да съхрани с цената на всичко продуктивно сътрудничество с ислямския свят. И по принцип е прав, с изключение на този твърде "европейски мотив", че като не се изтъква религиозната ориентация и мотивация на убийците, се спестява рискът някои мюсюлмани да се докачат и също да се радикализират.
Месец преди атентатите в Париж кметицата на брюкселския район Моленбек е получила списък с 80 жители на ислямизирания квартал, за които се предполага, че са "джихадисти", като в списъка са били включени имената и на двамата братя Брахим и Салах Абдеслам, реализатори на терористичните удари във френската столица на 13 ноември, както и на Абделхамид Абауд, който се сочи като "мозъкът на операцията". При терористичния акт в Анкара на 10 октомври 2015 година загинаха 102 души и бяха ранени над 250. Терористите бяха ИДИЛ-овци.

Организацията "Ислямска държава"

т.нар. ИДИЛ, не възникна случайно и появата й не следваше да се посреща с изненада. ИДИЛ е законна и непървородна рожба на исляма, само че на "изтървания" от цивилизацията, фанатичен и политизиран ислям. Същото може да се каже и за организации като "Ал Кайда", като "Боко Харам" в Нигерия, като "Ал-Шабаб" в Сомалия, а също и за редица други организации на религиозни фанатици в перифериите на Арабския свят, в Индонезия, в Пакистан. Или - не дай си, боже - ако подобни настроения избуят сред 100-милионния Китайски Сидзян (който мюсюлманите наричат Уйгурия).
Преди броени дни се разкри, че шест столици са определени като приоритетни цели на ИДИЛ-овци: Париж, Лондон и Москва в Европа, а извън нея - Кайро, Рияд и Бейрут. Освен това сирийски джихадисти са планирали да използват забраненото химическо оръжие, а след това да стоварят отговорността за това на силите, лоялни на Башар Асад. ИДИЛ-овци завзеха преди няколко седмици град Сабрата в Западна Либия, между другото, включен в списъците на ЮНЕСКО. Джихадисти също така установиха контрол над част от Афганистан, където имат намерение да изградят нов "вилает на Халифата" - по границата с Пакистан. Точно през изминалата 2015 година  стана ясно, че проектът "Ислямска държава" не е "локален", не се разпростира само върху "Шам и Леванта", не е "Анти-Башар-Асадовски".
ИДИЛ е глобален радикално-ислямистки проект и последиците от него ще бъдат глобални и ужасни. Ислямисткият терор става част от всекидневието в евроатлантическия свят и което е шокиращото, той все още е някак неразбрана част. Джихадистите осъществяват ислямистка мрежова експанзия в близки и в по-далечни региони на света. Днес нейни сподвижници - по правило наистина малобройни групи, извършват терористични прояви и някакви военни дейности в повече от двадесет държави. В рамките на година и половина "Ислямска държава" се превърна в своеобразен флагман на тероризма. Организацията привлече фанатици-доброволци от целия Близък изток и околомюсюлмански свят. Анализатори откриват, че на бойното поле са се появили "недържавни играчи" - преди всичко ИДИЛ, но също и организации като "Хизбула" в Ливан и Сирия, ХАМАС в Газа и хусите в Йемен. Не без лека ирония ще кажа, че е богато и пъстро  "радикалното ислямистко гражданско общество". През 2015 година то бе особено активно и няма знаци, че активността му рязко ще спадне. В основата му е неморалната, подла експлоатация на чувствата на мюсюлманите, експлоатация на самия ислям като политическо оръжие.
В днешна Европа, особено преди атентатите от 11 септември 2001 г., еднозначно доминираше представата за "мюсюлманите-жертви" (в бивша Югославия, в Чечня и в Афганистан, та и в България). Тази позиция бе и е пределно едностранчива, тенденциозна. У нас в България впрочем тя се утвърждаваше по-категорично и със силата на определени ведомства и могъщи медии - не само частни.
Вътрешноевропейският проблем е, че сред мигрантите, особено сред евромюсюлманите, отдавна зрее една обида, която ражда завист, омраза и бунт. Често избухват локални безредици с етнорелигозен отенък, които някой ден могат да прераснат в национални  трагедии. Чуват възражението, че терористите или доброволците, устремили се към армията на ИДИЛ например, не са малки деца, че са съвсем наясно къде отиват и какво ще вършат там. Истината е, че не става дума за невинен младежки протест или жажда за авантюри, а за включване в зрели, организирани престъпни групировки. Глобалните фактори "откриха", че част от парижките атентатори са се "престорили на бежанци". Можеха да попитат. "Глобалните експерти" изглежда не разбират "ориенталската култура на лъжата". Западът наложи едно очевидно недостоверно, пожелателно и късогледо тълкуване на разцъфналата преди няколко години "Арабска пролет". Сега, когато са очевидни катастрофалните поражения и едва избягнати катастрофи от пролетните арабски "реформи", става очевидно, че Европейският съюз носи своята част от отговорността за "бежанската криза". Някои наставници на света обясняват възникването на ИДИЛ и подобията му с "кръвната вражда между сунити и шиити". Иначе казано, спорят си там, по техни си, верски, сектантски въпроси...
В самия ислям, поне за момента, "модата" я диктуват фундаменталистите. А те рецитират: "Сражавайте се по пътя на Аллаха с тези, които се сражават с вас. И убивайте ги, където ги срещнете, и ги гонете от там, откъдето те са ви изгонили; ...съблазънта е по-лоша от убийството..." И т.н.
За година и половина джихадистко господство само в град Мосул радикалните ислямисти са екзекутирали над 800 жени за "морални прегрешения".
 
Мир в "Шам и Леванта"

Това според мен е най-кратката дефиниция на решението и на "сирийския конфликт", и на "евробежанската криза". Най-доброто решение е скорошно приключване на въоръжените действия на територията на Сирия и стартиране на вътрешносириийския преговорен процес.
ЕС правеше всичко за свалянето на Башар Асад, оказва се, без да има план за следвоенна Сирия, без визия за умиротворяването на региона. Без да си даде сметка какви социални демони ще изригнат от свърталищата на радикалния ислям. Същото е в Либия и в Ирак.
Днес както Западът, така и Изтокът (преди всичко Русия) плащат растяща цена за късогледия политически "прагматизъм" по отношение на етнорелигиозните проблеми от последните десетилетия. Русия впрочем го разбра и се ангажира по изключително рисков за себе си начин във войната срещу тероризма. Франция постепенно започна да преосмисля случилите се на нейна територия януарски и ноемврийски атентати и е на път да изработи адекватен прочит на ислямистко-мигрантско-бежанския възел.
Организацията "Ислямска държава" обяви учредяването на халифата преди година и половина. Европа не си даде сметка, че навлиза в период на повишена етнополитическа и етнорелигиозна нестабилност. Нашата общественост също не си даде ясна сметка в каква степен ИДИЛ е заплаха за България. Уплаши се да каже ясно, че заплахата за България и за Европа е радикалният ислямизъм. Не умозрителна, абстрактна, а съвсем пряка. Впрочем кураторите на медиите просто не й позволиха. Като се досещам откъде си печелят парите някои толерирани експерти, нищо чудно. Имаше интересен филм - "Враг пред портите". В днешния български случай врагът е не само "пред портите", но отдавна е и "вътре", и не само в България, но и в повечето европейски държави.
Дано 2016 г. се превърне в година и на европейското пробуждане...