Настъплението на младите в киното

Едва ли галещото лятно слънце и непрестанният поток от втурващи се към плажа туристи са най-подходящият "декор", който трябва да изоставиш, за да се пренесеш в тъмната зала и по осем часа на ден да изгледаш 34 нови български филма (15 пълнометражни и 19 късометражни), и то на все по-млади творци. Любопитството си е любопитство, но понякога се превръща в лека форма на мазохизъм. Както се пошегува в голямата зала на Фестивалния и конгресен център при поемане на Наградата за най-добра мъжка роля Александър Трифонов, обръщайки се с благодарност към "публиката, която все още се осмелява да гледа български кинотворби".
Веднага трябва да уточня, че докато по време на официалното откриване на 42-рия фестивал на българския игрален филм тази зала не беше пълна (очевидно и рекламната дейност беше оскъдна), то на закриването му нямаше свободен стол. А преданата варненска общественост повече от шест десетилетия следи с внимание неговите постижения и залитания, изявявайки съпричастие, толерантност и винаги търпимост. Тези качества, от своя страна, са безспорен стимул за творците в бъдещата им дейност. Не бива да забравяме, че фестивалът е сред най-старите български форуми (създаден е през 1961 г.) и носи с достойнство дълголетните си духовни традиции.
Тазгодишната селекция на "Златна роза" беше особено разнообразна както в тематично, така и в жанрово отношение. Седем от филмите в конкурсната програма за пълнометражно кино (почти половината) са копродукции, донесли на страната ни доста отличия от престижни форуми, където са се състезавали с майстори на екранното изкуство. Очевидно съвместните продукции отварят врати за повече връзки с фестивали и фондове, за по-трайно творческо сътрудничество.
А заглавията на голяма част от конкуриращите се произведения са кахърни, далеч от съвременния "mainstream": "Тревожност", "Безветрие", "Свиждане", "Без крила", "Предупреждението", "Нула мотивация"... Как да не ти е драго! Тези заглавия не подканят, а предварително любезно предупреждават съвременния зрител за онова, което предстои да гледа. И така: доверие за доверие; достойнство за достойнство. Именно затова

фестивалът си върна широката аудитория

Всичко дотук доказва делничността в активната и наситена със събития атмосфера на сегашния форум. Той някак с лекота загърби дефиницията "празник" от близките ни спомени, която напомня за "звезди", официални тоалети, духова музика, приеми... Затова пък онези, които са запленени от магията на Седмото изкуство, имаха възможността в течение на осем дни (19-26 септември) да се срещнат очи в очи както с майстори на екрана, така и с начеващи автори: да участват в оживени разговори и пресконференции, "кръгли маси" и спонтанни дискусии; в неофициална обстановка да обменят свои идеи, мнения и опасения. Последваха нови запознанства, които понякога стимулират бъдещи проекти и сътрудничества. А целта за всички е една: не само да усетят тръпката на днешното кино, което наистина е твърде актуално; да споделят с авторите му собствените си тревоги и терзания, но и да навлязат смело в неговите дълбоки "води"; да изработят свое критично мислене, а може би един ден да се втурнат към Камерата. Така ще се научат да се себеизразяват чрез изкуство. Подобен феномен би могъл да изтръгне хиляди млади хора от примката на мобилните телефони и да ги насочи към безценната съкровищница на високата литература и образците на изкуството. Хаосът на медийната обсесия би могъл да бъде заменен от хармонията на духовните ценности. Дай, Боже!
А нейното начало е заложено още с подбора на конкретните проблеми и идеи, които ни предлагат авторите на днешното българско кино. Най-общият поглед долавя

две основни тематични направления

първото - насилието и агресията в днешното общество, което води до ответно насилие, потиснатост, отчуждение и самота, а второто - все по-комплицираните отношения в съвременното семейство. Сякаш емблема на първото е 15-минутната българо-германска продукция "Две по две", която на пръв поглед се свежда до нанасянето на много взаимни шамари между две момчета. Нейният автор Андрей Паунов, награждаван многократно на престижни фестивали, супер минималистично (само в два кадъра, но всеки от по девет дубъла) синтезира докъде може да стигне разрастващата се лавина от насилие. Тук неговият лаконизъм и динамика са надминали себе си.
Когато говорим за агресията и насилието, необходимо е да припомним цената, която плащат онези, които им се противопоставят. На нея е посветен вторият пълнометражен филм на Надежда Косева "Клопка" - копродукция между България и Германия. Силата на неговото въздействие е заложена още в сценария на Боян Папазов. Но за екранното внушение на тази земетръсна тема от първостепенна важност е значимото професионално присъствие на непрофесионалния актьор Александър Трифонов, спечелил на фестивала Наградата за актьорско постижение с пресъздадения от него образ на главния герой, който изнася драматургията - дръзкия чешит Божека, личност с изключително чувство за достойнство. Същата тема се разглежда и в няколко качествени игрални пълнометражни дебюта: „Клас 90” на продуцента и автор на няколко късометражни творби Бойко Боянов; гръцко-българската копродукция с криминален сюжет "Отдалечаване" на младия грък Йоргос Зоис и "Предупреждението" - също копродукция (Румъния и България), на румънеца Ади Войку. Както виждате, младите творци са акумулирали много гняв от заобикалящата ги потискаща среда и го изливат на екрана с вълнуващи художествени образи.
До успешните творби на пълнометражното кино рамо до рамо се нареждат и ярки постижения в късата игрална форма. Силно ме впечатли 27-минутният филм "По голите хълмове" - сценарий и режисура на Димитър Кутманов, който явно умее да работи с актьори; да ескалира напрежението в конфронтацията между двамата герои (тихото и отчуждено момиче Жана и приемния й деспотичен баща Данаил); да изгражда драматургично пространство в отдалечен, сякаш забравен от Бога и от хората район. Той открехва прозорец далеч отвъд темата за смазващия човека деспотизъм. Със сгъстен ритъм, невероятна динамика и чувство за хумор увлича и очарова публиката 17-минутната сатира "Свиждане" на майстора на куклени спектакли Веселин Бойдев, чийто игрален дебют "Дрехи" (2016) бе отличен на няколко международни фестивала. Сега той единодушно бе удостоен с Наградата на критиката за смелостта, с която бръква надълбоко в жизнено важна тема, както и за чувството за хумор, чието оръжие авторите са отправили към хаоса и подкупността на болничната система у нас; към заобикалящия ни отвсякъде абсурден свят. Ето един точен пример за изкуство, което едновременно бичува недъзи в обществото, забавлявайки и професионалисти, и широк кръг зрители. Лаконичната и пестелива копродукция "Влечугите" на Кристина Спасовска, която завоюва "Златна роза" за късометражен филм, е недвусмислен апел за цената на спасението - една от най-болезнените социални рани на днешното ни общество.
Втората съществена тема, която доминира на фестивалния екран, е нарастващият конфликт между родители и деца; усложнената комуникация между поколенията, за която в близкото минало предупреждаваше балканският философ и майстор на екрана Тео Ангелопулос. Тя е налице и в късометражното: вълнуващата копродукция (България - Южна Корея) "Баща ми и аз" - филмов дебют у нас на Божана Донева, "Басейнът" на Павлина Божкова, "Мама умря днес" на Филип Андреев; и в пълнометражното кино: "Преди да забравя" на Станислав Дончев, с незабравимото изпълнение на Иван Савов в главната роля, и "Не затваряй очи" на Николай Егерман. Сред тях ще отделя стилната, нееднозначна и амбициозна копродукция (България - Италия) "Безветрие" на Павел Г. Веснаков - автор, чийто специфичен, индивидуален подход е награждаван на редица известни фестивали. След дебютния му пълнометражен игрален филм "Уроци по немски" тук отново долавяме неговия стремеж към непрестанно експериментиране с възможностите на киноезика. Похвално е, че той неотклонно спазва избраната от него форма в посока на рисковото, на елитарното, както и постигането на респектираща звукова фонограма. За тази особена сетивност и упорито търсене тук бе заслужено удостоен с Наградата за най-добра режисура.
Очевидно същата тема, която младите творци познават отблизо, преживели са я всеки по своему, присъства и в сериалите, при това - в най-успешните: „Тревожност” на Илиян Джевелеков (завоювал на фестивала Наградата за най-добър телевизионен сериал), където в 13 епизода се разкрива жизненоважната екзистенциална драма на хора, потърсили психотерапевтична помощ - тя обхваща широки социални кръгове, доказвайки как агресията в семейството води до дълги и тежки последици; и "Всичко за сина ми" на Павел Г. Веснаков и Христина Апостолова, които са постигнали баланс между вкусовете на критиката и широката аудитория, между трогателността и забавлението. Тук е мястото да напомня, че от миналата година на "Златна роза"

сериалът вече е конкурсна категория

От една страна, бяхме свикнали той да разчита на собствен "терен". Само от 2000 г. до днес са създадени 78 сериала. Повечето от тях имат широка популярност. Очевидно този формат е доста активен, необходим и удобен за гледане. На този фестивал в конкурсната програма участваха пет, като някои от тях се доближават до спецификата и езика на игралното кино.
Накрая ще обобщя най-важните за мен художествени събития на този фестивал. Преди всичко - яркото открояване на режисьорските подходи на режисьорите Павел Веснаков с филмовата драма „Безветрие” и сериала "Всичко за сина ми"; Магдалена Ралчева със стилната и вълнуваща екранизация "Сватба" (наградена от критиката за достоверно разкриване света на автора с изискана стилистика), чийто сценарий по едноименния разказ на съвременния ни класик Николай Хайтов - дело на Юрий Дачев, заслужава специално внимание, и Илиян Джевелеков с мащабното художествено изследване "Тревожност", базиращо се на научния опит на видни психоаналитици и специалисти. Очевидна е майсторската камера на Емил Христов ("Сватба"), на Крум Родригес ("Триумф", "Гражданинът светец" и "Предупреждението") и на Кирил Проданов ("Клопка"), награден тук за операторско постижение. Очевиден е и приносът на две дами в актьорската професия - Мария Бакалова и Маргита Гошева, които с умелото си партниране в "Триумф" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов си поделиха Наградата за женска роля.
Дали на финала или в началото искам да подчертая приноса на младите на тазгодишния фестивален екран, който бе акцентиран и с Наградата за дебютен пълнометражен филм, присъдена на "Защото обичам лошото време" на Яна Лекарска, приет навсякъде радушно от публиката.