Антология
Критика
Жизнерадостното поетично слово на Божидар Коцев - първообраз на нещата
/ брой: 233
Един обемист поетичен том на неизвестен автор, който вече не е между живите. Роден 1945 г. във Враца. Завършил българска филология и философия в СУ "Св. Климент Охридски", с доста пъстра трудова биография - работил е като каменар, хамалин, секретар на Клуба на дейците на културата и редица други неща. Един темпераментен нашенец, който си е отишъл от този свят в края на миналата година, а чедото му прави синовен жест - подбира из обемното му стихотворно творчество 369 стихотворения и издава посмъртно паметен поетичен сборник от своя баща.
Ще подчертая - поетичният том "Върховно е да се живее" има място в книжната ни съкровищница, той е с динамичен песенен слог, емоционален и звучен, няма насилие над думите, словото блика от сърцето на поета Божидар Коцев. "Моят стих, си мисля, вдъхновен е,/ вярвам, ще достигне той до вас./ Ако пък умре, умира с мене,/ но живее ли - живея аз." Това е веруюто на поета и то е защитено в лиричния му том. В стихотворението "Красотата" изрича:
Красотата очарова
и ума, и сетивата,
на живота е основа,
първообраз на нещата.
Синовният жест на Калин Коцев има основания - бащата е казал възторжени думи за него още при раждането му:
Мила рожбица на мама,
гордостта на татко,
грижа главна най-голяма
днес е ангелчето сладко.
А в стихотворението "България" е побран българският му дух. Ето го:
Звуци сладки, съдбоносни,
име свято като Бог,
силата на древност носи
от олтара си висок.
Теб, Българийо, обичам,
мъко моя, мой живот.
И пред тебе коленича,
мой изстрадал, скъп народ.
Името до болка сричам,
то е химн на красота,
българин ще се наричам
и в живота, и в смъртта.
И в стихотворението "Аз съм българин" продължава да доказва себе си. "...камбана сякаш бие... повтаря мощен ек... Българинът в мен не може да се скрие... Българинът в мен е горд човек!"
Това е български поет.