Задълбочено изследване на Априлското въстание

Без никакво съмнение и колебание нареждам усилията на Симеон Янев да състави психография на неколцина от най-видните водачи на Априлското въстание до величавите образци на българската литература. Писател разказвач и романист, Симеон Янев е и историк на литературата, литературен критик, дълги години професор по история на българската литература след Освобождението в СУ "Св. Климент Охридски", доктор на филологическите науки, публицист, журналист и редактор. Той е едно от най-ярките и значими имена на българската литература и българското литературознание от 70-те години на ХХ век до наши дни. Голямата цел на неговото белетристично, публицистично и литературоведско творчество е формулирането и изучаването на "българската идея", "българския ум", "българската душа" и "българския характер". В този смисъл той е пряк и достоен продължител на творческите усилия на Боян Пенев, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и Тончо Жечев в българското самопознание. Време е постиженията му да бъдат оценени по достойнство и да бъде признат големият му принос в българската литература и литературознанието.
Работата на Симеон Янев по създаването на психография на водачи на Априлското въстание има своето начало още през 1975 г., когато пише книгата си "Корени" (излязла през 1976 г.), в която събира три кратки психографии на Георги Бенковски, Панайот Волов и Захарий Стоянов. По-късно той разширява кръга от имена в книгите си "Български характери" (1987), "Перущенският апостол" (1988), "Български характери II" (1989) и "Участта българин" (2002), в които добавя очерци за Цанко Дюстабанов и Петър Бонев, както и оригиналното си изследване на проблема за предателя и предателството в българската история под заглавие "Петкото - един нравствен проблем на Априлското въстание". Най-новата му книга "1876" включва освен изброените работи и мащабното и проникновено изследване "За робството и присъствието според свидетелствата и политкоректността". Така познатите от преди творби придобиват ново измерение и звучене, напомняйки ни днес какво е преживял българският народ, как е оцелявал и какво заплашва неговата собствена цялост и целостта, и независимостта на неговата национална държава.
Априлското въстание е едно от най-големите изпитания за българина в цялата му многовековна история. Изпитанието се проявява, докато въстанието е подготвено и е трябвало да се привличат хора, да се убеждават да участват и да бъдат готови за саможертва; също в разгара на събитията от обявяването му до неговия трагичен край. Идеите и думите, с които те се изразяват, трябва да намерят своето въплъщение във физическия сблъсък с врага-поробител. Пред смъртта се изправят едни срещу друг хора; в смъртта и със смъртта само е възможно да бъде постигната целта на революцията. Лесно е това да се каже, но е страшно да се изживее. Най-тежко е изпитанието, когато силите напускат въстаниците и идва краят на надеждата и на живота. Този именно момент описва Симеон Янев и прониква в душевните преживявания на обикновения човек, който по волята на историята и на великата идея се е включил със съзнанието да бъде готов да пролее кръв и положи душата си пред олтара на свободата. Българинът е преживявал, разбира се, страх и ужас; обземало го е малодушието, паниката; минавала му е мисълта за бягство и предателство, за да "отърве кожата". Но въпреки всичко е запазил достойнство, събрал е последните си физически и психически сили, за да не рухне морално. Той е нямал никаква предварителна психологическа подготовка; едва ли докрай е осъзнавал и къде отива и за какво точно ще пролива собствената си кръв и ще подлага на страдание близките и роднините си. Тук точно се крие загадката на българската душа и се открояват духовните измерения на Априлското въстание, неговата висока нравственост.  
В обществения организъм очевидно съществува пределна граница на търпението, подчинението и унижението пред властта. Тази граница се достига в момента, когато властта бъде осъзната като "не от Бога", а като узурпаторска, несправедлива, потисническа. Тогава се отключват заключените преди механизми на съпротивата. Карл Маркс говори за осъзнаването на една класа "в себе си" и "за себе си". Същото без съмнение важи и за всеки обществен организъм, особено за националния, когато живее под чужда опека. Осъзнаването "за себе си", което следва след осъзнаването "в себе си" у една нова нация, каквато в случая е българската, отприщва огромна духовна енергия и тя от предпазна се превръща в настъпателна и увлича всички в себе си. Няма значение какъв и кой е противникът срещу нея - неговата сила възбужда ненавист и настойчивост. А отделният човек тогава разбира, че е неделима част от цялото. Когато цялото страда и негодува, страда и негодува отделният човек. И обратното!
Аз лично съдя за една книга по това дали провокира размисли, несъгласия, както и желания за продължаване на нейните търсения и допълване на изводите й. Книгите на Симеон Янев са точно такива. Те се четат лесно, защото са написани изящно, никога не приспиват вниманието ти и те карат постоянно да проверяваш тезите им, да разсъждаваш над проблемите и предлаганите изводи. В "1876" той е верен на своя начин на общуване с читателя. Тази книга е много важна за българската култура и за българското национално съзнание. Особено днес, когато се извършва всеобща подмяна на ценностите и се правят (за съжаление доста успешни) опити за притъпяване на националното чувство и обезсмисляне на подвизите, героизма и саможертвата на борците за нашето освобождение и оцеляването ни като нация. Симеон Янев предупреждава за опасностите, разобличава ги и им противопоставя мащаба на своя талант на писател и мислител.
Убеден съм, че който прочете тази книга, няма да остане безразличен и ще се включи в съпротивата срещу отродителите, безродниците и рушителите на националния български дух.