Юбилеен автопортрет в "Портрет и позиции" на Пенчо Чернаев
/ брой: 235
Моят приятел Пенчо Чернаев ме помоли да не слагам акцент върху 90-годишния му юбилей, а върху новия му сборник с литературна критика "Портрети и позиции", излязъл по повод патриаршеската му възраст. Само ако знае как му се радвам, че и на ДЕВЕТДЕСЕТ успя да зарадва голям кръг от писатели, стискайки им с благодарност ръката, посочвайки ги на читателите. Неслучайно е признал на гърба на корицата, че това му доставя удоволствие и радост. "За какво ми е, пише, на мен литературна критика, ако това не мога да кажа и да направя..." Радвам му се, че продължава да го прави искрено и професионално. И ще цитирам от предговора на Благовеста Касабова, че "Пенчо Чернаев е критик с изострени сетива за ценностното у всеки автор, включен в съдържанието на книгата, и с тънък усет за оригиналното в естетическата им стилистика, за отношението им към заобикалящия ги свят и възможностите им да отличават значимото от манипулативното." Тези думи прилягат напълно на юбиляря Пенчо Чернаев, който и в самия край на тази книга твърди: "Много пъти съм си мислил за бъдещето на българската литература. В едно съм убеден: хилядолетната история на нашата книжовност с нейните постижения и върхове не може да бъде забравена и изличена. Сигурен съм, че на богатата й почва тепърва ще се появят имена на нови автори, които с талантливите си произведения ще продължат пътя през вековете." От името на включените в този сборник искам да му благодаря за неговата неостаряваща рефлективност и светлина в словото му, което прави сборника "Портрети и позиции" наистина автопортрет и на патриаршеската му вече възраст.
Благодаря му, че ми е верен съдружник в изявите на Националния литературен салон "Старинният файтон", на чиято капра като на трон ще седи навръх рождения си ден 4 декември. Бъди честит, юбиляре. Прегръщам те братски. Горе главата. Давай напред. Има още мегдан.