На фокус
Втората студена война
Цивилизационният сблъсък се материализира в претенции за изключителност и желание за абсолютно господство на САЩ над целия свят
/ брой: 14
С понятието "студена война" обикновено се означава острото идейно-политическо и икономическо противоборство между СССР и САЩ и ръководените и олицетворявани от тях социално-икономически и политически системи. Тази първа студена война започна веднага след края на Втората световна война, в която двете държави бяха съюзници и заедно постигнаха великата историческа победа над Хитлерова Германия. Подписаният на 9 май 1945 г. договор за безусловната капитулация на Германия сложи край не само на жестоката война, но разруши съдружието между победителите и отново постави естествените разделителни линии между тях. Тези линии бяха идеологически и не можеха да бъдат заличени. Очевидно беше, че предстои нова война, този път между победителите, която трябваше да реши техните и на системите, които те ръководеха и олицетворяваха, съдби. Оръжията бяха прибрани, но военните действия се поведоха с други средства: пропаганда, медии, дипломация, информационни технологии, икономическа конкуренция, разузнаване.
Разпадането на СССР през 1991 г. сложи край на студената война. Така поне обявиха президентите на САЩ и Русия. Но измина малко повече от десетилетие и тя отново избухна. И се води с много по-голямо ожесточение и при по-висок залог отколкото предишната. Това поставя под съмнение характера и обявената цел на първата като естествена война между двете социално-икономически системи. Защото те взаимно се изключват и няма как да не воюват на живот и смърт помежду си, за да докажат своето предимство и историческото си значение и предопределеност. Социализмът изгуби, Русия възприе пазарната икономика и й се подчини напълно, утвърди частната собственост и позволи обществото й да се разслои по същия начин, по който то е разслоено в САЩ и Европа. Но конфликтите между тях не само не изчезнаха, но и още повече се изостриха. Очевидно е, че тези конфликти не се пораждат от обичайната конкуренция и сблъсъка на икономическите и геополитическите интереси. Тук вече става дума за реалния сблъсък между две цивилизации, които по терминологията на руския мислител от ХІХ в. Н.Я. Данилевски можем да наречем "германо-романска" (или с днешни думи "западна") и "православно-славянска". Това е стародавният и незаглъхващ сблъсък "Запад-Изток" или "Европа-Русия". И тук не бива да имаме никакви илюзии.
Студената война е цивилизационен сблъсък. Днес той се материализира в претенции за изключителност и желание за абсолютно господство на САЩ над целия свят. Русия оспорва тази изключителност и настоява за нов световен ред, който да не допуска една държава, колкото и могъща да е във всяко отношение, да налага своя модел за обществено, икономическо и културно устройство като единствен и задължителен за цялото човечество. Разбира се, не само Русия се противопоставя на американската хегемония. Арабско-мюсюлманският и будисткият свят също се съпротивляват упорито. Т.е.
американската хегемония не се приема
не от една, две или три държави или съюз, а от цивилизационни образувания. Но по-малките и слабите биват бързо "вкарвани в правия път". Тяхната съпротива е значително по-лесно сломявана - особено когато зад тях не застава велика сила.
Русия обаче е нещо друго. Тя не позволява да й налагат неприсъщ за нея режим на съществуване. Неуспешни бяха опитите да й отнемат, каквито бяха плановете след разпада на СССР, територии и да създават върху тях независими държави. Там очевидно не върви да се правят "цветни революции", за да се установи податлива на въздействие власт, послушна и продажна. Европейските и американските анализатори и политици обаче постоянно подчертават, че студената война е срещу Русия и политиката й спрямо Украйна. Така всичко се свежда до актуалната политика. За тях цивилизационният сблъсък е само ислямът, който наричат "радикален", понеже той открито и дори брутално оспорва т.нар. ценности на демокрацията. Но Кисинджър и Бжежински, които са били висши държавни чиновници, все пак не скриха, че именно православието е главният враг на Америка. Тази теза не се озвучава силно и не се поддържа открито като държавна стратегия, макар че е точно такава, от чисто тактически съображения, за да не се настроят отрицателно православните и славянските народи, повече от които поне засега са съюзници на САЩ и Европа. Насажда се мнението, че Русия, а не Америка и Европа, е тази, която потиска славянските народи, воюва с тях, използва ги за своите имперски амбиции и цели.
Русия обаче последователно отстоява цивилизационната си роля на стратегически фактор в днешната геополитика. Като такава тя също оспорва глобализацията по американски образец, тъй като унищожава разнообразието, заличава различието, стопява своеобразието и налага ценности и гледни точки за обществото и личността, които ги разлагат и превръщат в алчни консуматори.
В студената война е трудно да се очертае "фронтовата линия", около която се разполагат воюващите сили. Тази война е в повечето случаи наситена с невидими "сражения" и подмолни операции. Бойните действия се водят не само и дори не толкова върху конкретни територии, които могат да се обозначат географски, а преди всичко във виртуалното пространство. Това е война на съзнанията и умовете за спечелване на съзнания и умове. Воюващите държави обикновено поддържат добри официални отношения помежду си, лидерите им се срещат или често разговарят по телефона, участват заедно в международни форуми, разменят си поздравления и благопожелания по празници и рождени дни. Но такъв е характерът на войната; тя трябва да е прикрита, защото
разчита на наивността и апатията на обществата
на непознаването на фактите от историята, на повърхностното мислене и масовата психоза.
Студената война е, както вече стана дума, стълкновение на две цивилизации. Не е чак толкова трудно да се определи кой към коя цивилизация принадлежи, макар някои народи и държави да правят опити чрез самовнушения за излизане от традиционната си принадлежност, като се включват във военни, военно-политически блокове и съюзи. И да афишират конюнктурното си политическо решение (взимано обикновено под натиск) като "нов цивилизационен избор", какъвто е случаят с българското членство в ЕС и НАТО. Либералните политици и държавници твърдят, че то е именно такъв "цивилизационен избор", и че България вече не принадлежи на православно-славянската цивилизация и окончателно е скъсала духовните си връзки с Русия. Е, оставила си е за всеки случай т.нар. прагматични подходи, но то е друго.
Студената война разбули до крайност недъзите на цивилизацията, за която нашите управници толкова плачат и с такова усърдие се присламчват към нея. Пред очите ни е как държавите, нациите, икономиките и културите, които й принадлежат, страдат от атаките, критиките и обвиненията, от пропаганда и дипломатически действия срещу православно-славянската общност и специално срещу Русия. Такъв е ефектът не само от т.нар. икономически санкции, които несъмнено влияят негативно върху европейските икономики, тъй като им отнемат пазари и суровини, но много повече от информационните, нравствените, културните и психологическите операции срещу противника.
Проповядваш един морал, убеждаваш обществото отсреща, че е по-добре да се устрои по твоя начин, ако иска да е свободно и богато, говориш, че е нужна толерантност и уважение към "другостта", но собственото ти общество, което вече е възприело всичко това, започва да се разлага и обезсилва. Насилието е неконтролируемо, отчаянието - повсеместно, разрухата обхваща целия бит, увеличават се самоубийствата, а апатията е начин на живот. Такъв ефект има постмодернистката либерална идеология и пропаганда. Тя ерозира общественото съзнание и подкопава устоите на християнския морал и нравствени ценности, размива границите между доброто и злото и обезсмисля основни понятия като свобода, дълг, морал, добро и зло, като отрича всичко, което православието утвърждава и повелява.
Всъщност върху полето на морала и нравствеността преминава разделителната линия между воюващите страни. Тя
разделя либерализма и православието
В това разделение е изражението на въпросния сблъсък на цивилизациите, който наричам "втора студена война". Ние обикновено виждаме външните му проявления, състезанието между САЩ и Русия в доказване правотата или погрешността на тяхното геополитическо поведение, на силата или слабостта на техните икономики и армии, на влиянието, което имат или се стремят да разширят по целия свят. Съдейки по тях, лесно е да се отчете превъзходството на САЩ и Европа в почти всички сфери на материалния живот. Те произвеждат повече и хората там живеят по-качествено, по-заможно и лесно. А блясъкът, който излъчват, ги прави примамливи и предпочитани.
Но да не се заблуждаваме: същият този блясък не позволява да се види какво се крие зад материалната заможност, какви ценности се изповядват и колко струва животът там и какво всъщност съдържа в себе си той. Икономическите, финансовите и военно-политическите механизми привързват към Запада голяма част от света. Практически светът е овладян от либерализма, подчинен е на него и живее според законите му.
Има обаче и други ценности, други принципи и норми, и те са заложени в основите на православната цивилизация. Те не носят материални блага, но пък отхвърлят егоизма, възпротивяват се на превръщането на човека в обикновен консуматор, живеещ единствено заради насладите и удоволствията, позволяващ си да разбира свободата като безпрепятствено и неудържимо проявление на личната воля над останалите. Другият цивилизационен свят държи международните отношения да бъдат на равноправни начала; за него демокрацията е народовластие и право на избор. Той нарича толерантността състрадателност и съпричастие, отхвърля еднополовите бракове, а свободата за него е право на избор между доброто и злото.
На пръв поглед силите са неравностойни и американско-европейската цивилизация е като че ли с по-висок потенциал. Тя е по-многобройна по население, с по-развита икономика, поне засега и с по-боеспособна военна мощ. Ала днес това статукво се променя, като се извършва активно прегрупиране на нациите и държавите, а оттам - и на цивилизациите. Оформя се нов геополитически център в лицето на Китай. Хегемонията на САЩ и Европа е реално застрашена и по същество преживява своя край.
Втората студена война е преддверието към нов свят. В него ние, българите, също ще трябва да потърсим и намерим своето подобаващо място. Дали ще успеем зависи от това дали разбираме кои сме, с кого сме и с кого трябва да бъдем...