СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ГРАЖДАНИНА N-ЧО N-ЧЕВ!

    В редакцията се получи писмо от гражданина N-чо N-чев, превърнал приобщаването на родината към Европа в свой личен цивилизационен избор. „Пардон” имаше привилегията да проследи в продължение на повече от десетилетие, начиная от 2000 г., и да опише невероятните меандри в биографията на този достоен мъж, свързани със споменатия малко необичаен избор. Припомняме, че той заради своята праволинейност, водеща на моменти до занесеност, загуби окото си в автомобилна катастрофа и поради някои специфики на родната правосъдна система попадна в затвора, понеже дръзнал да пресече на пешеходната пътека, отнемайки естественото предимство на джипа на мутрата Пънчо Пънчев. Престоят в затвора дал възможност на нашия герой да отделя повече време на индивидуалните си занимания за приобщаване към ЕС, като подробно изучи структурите му, специфичните им функции, механизмите на изготвяне на хилядите директиви, регулиращи включително правилното бране и съхраняване на зеле.
    При излизането от затвора през декември 2000 г. N-чев беше изненадан от информация, че главна пречка за приобщаването на България към ЕС били недостойни козни на Великия херцог на Люксембург, който се бил разпоредил да бъде наложено вето на българската кандидатура. И както навремето информирахме, N-чев „тръгна лично да се оправя с Великия херцог”. В резултат на демарша му се получи послание, написано с калиграфски букви на дъхаща скъп парфюм бланка, с което лично Великият херцог го уверяваше, че позицията на Великото херцогство за българската кандидатура за ЕС „по никакъв начин не може да бъде отрицателна дори поради естественото чувство на солидарност, което трябва да съществува между две малки по площ и население, но велики със своето културно лъчение страни”... И Великият херцог го канеше на бал. При подготовката бяха преодолени някои неизбежни проблеми като купуването на самолетен билет за отиване и връщане, пари за хотел, осигуряването на изискуемото вечерно облекло. Последното наложи да се продаде наследствената (на жена му) ябълкова градина в Кюстендил. Но визата! Оказа се, че Великото херцогство няма посолство в родината на N-чев и докато водеше кореспонденцията с канцеларията на Великото херцогство, балът отмина.
    Налагаше се да припомним тези епизоди от биографията на нашия герой, за да стане ясен мотивът и съдържанието на неговото писмо, получено в редакцията. Ето текстът му:
    „Уважаеми Пардон,
    Най-напред искам да изкажа признателността си, че вие единствени оценихте дълбокият смисъл на превръщането в мой личен цивилизационен избор на приобщаването на България към Европейския съюз, което вече е факт, за което, мисля, имам някакъв принос. Навремето, през далечната вече 2000 г., бях любезно поканен от Великия Херцог на Люксембург да присъствам на бал, посветен на серията марки „Любими кокершпаньоли на Великия херцог”. Пътуването не се осъществи поради липсата на дипломатическо представителство на Великото херцогство у нас, поради което нямаше откъде да получа виза.
    Днес вече такава пречка не би се появила – като член на ЕС ние не се нуждаем от визи, но независимо от това с огромно удовлетворение констатирам, че са взети необходимите мерки за пълноценни дипломатически отношения между Република България и Великото херцогство. Този отраден факт ми стана известен благодарение на получилата голяма популярност снимка от връчването на акредитивните писма от посланик Мая Добрева на Великия херцог. Както обикновено в родната ни действителност, намериха се злонамерени люде, които дребнаво се заядоха с бебешкосиния тоалет на посланик Добрева, пазарската чанта, която била пльоснала на пода при аудиенцията й пък при белгийския крал, и т.н. Лично съм убеден, че посланик Добрева ще използва целия си опит, натрупан като служител на ДАП Пазарджик, за разширяване и задълбочаване на двустранните връзки между нашите „малки по площ и население, но велики със своето културно лъчение държави”, както беше написал в посланието си до мене Великият херцог преди 16 години.
    Със сигурност Великото херцогство има свой официален дипломатически представител у нас. Само вродената ми скромност не ми позволява да се самопредложа ако не за друго, то поне за почетен консул на Великото херцогство в родното ми Горно Камарци. С уважение” и т.н.
    Даваме гласност на писмото на гражданина N-чо N-чев от уважение към многогодишните му усилия за възтържествуването на личния му цивилизационен избор и с надеждата, че желанието му за почетно консулство ще бъде удовлетворено от министър Даниел Митов, който още е търкал студентските скамейки, когато N-чев вече активно е работил за приобщаването ни към ЕС въобще и за развитие на двустранните отношения между България и Великото херцогство в частност.