ЕП: Бежанският натиск по българо-турската граница е безпрецедентно висок
Европейският парламент разшири географския обхват на мерките, които ще се взимат в бъдеще за преместване на бежанци от страни, изправени пред критично увеличаване на мигрантския поток по своите граници. Евродепутатите приеха предложението на Илияна Йотова за включване на Балканите и българо-турската граница като едно от местата с най-голям наплив на бежанци. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП гласува своя доклад за преместване на 40 000 бежанци от Италия и Гърция. Тя бе излъчена като автор от Групата на социалистите и демократите в ЕП в екипа от евродепутати, които изготвяха документа. "С колегите ми се постарахме да разширим перспективата на доклада. Мерките за Италия и Гърция, които приемаме сега, трябва да прераснат в постоянен механизъм, от който да могат да се възползват всички държави членки, включително и България. Затова лобирах активно да не оставаме концентрирани само върху Средиземно море, но и да говорим за балканските маршрути на бежанци и трафиканти и особено за сухопътните граници, сред които е и българо-турската", каза Илияна Йотова. Тя добави, че приетият текст ще даде аргументи в полза на България, когато има засилен натиск по нейните граници. "Успех за България е, че ще има постоянен механизъм за спешни ситуации с бежански вълни. Европейската комисия предлага при неговото прилагане да се отчитат фактори като броя на населението и нивото на безработицата. Колегите ми одобриха мое предложение, че сред критериите за този постоянен механизъм трябва да бъде включена и площта на територията на дадена държава членка", добави г-жа Йотова. Според нея, включването на площта на територията в критериите, при които ще се определя коя колко мигранти ще приема, ще допринесе за изработването на справедлива формула в бъдещия постоянен механизъм. "Мерките за Италия и Гърция, които гласувахме днес, са спешни действия в подкрепа на Рим и Атина. Бежанският наплив обаче остава постоянен проблем на ЕС и не може всеки път да действаме като пожарна команда, когато системите за приемане на бежанци на една или друга държава членка се окажат в колапс", заяви още българският евродепутат. "С останалите колеги в парламентарната комисия на ЕП сме на мнение, че бъдещият постоянен механизъм трябва да има не конкретен брой бежанци, които трябва да се преместят, а формула, която да отчита динамично променящата се ситуация както в държавите членки в ЕС, така и в конфликтните зони около него", уточни тя. Така ще знаем при какви ситуация България също ще може да се възползва от механизма и да поиска определен брой бежанци да бъдат преместени от нашата страна в други държави членки. Тя добави, че това е от особена важност именно сега, когато Върховният комисариат на бежанците на ООН публикува своите тревожни данни. "Последният доклад бе публикуван преди две седмици и заключенията са стряскащи - експертите твърдят, че от началото на годината бежанските потоци към Балканите толкова много са се засилили, че вече са се изравнили и са напълно сравними по размер с тези към Италия", коментира Илияна Йотова. Според нея, всички експертни прогнози показват нови вълни от мигранти, които ще се окажат по нашата граница в близките месеци. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи изготви своя доклад по ускорена процедура. Само за две седмици г-жа Йотова и нейните колеги в парламентарната комисия успяха да изготвят документ, чието написване обикновено отнема над два месеца. "Бързахме да излезем с позиция по предложението на Европейската комисия към Съвета, защото искахме да излезем със становище преди заседанието на вътрешните министри в началото на следващата седмица", заяви Илияна Йотова. Тя припомни, че на срещата на върха на Съвета преди няколко седмици правителствените и държавните глави оставиха окончателното решение на въпроса за преместването на мигранти от Италия и Гърция за следващия понеделник, 20 юли.