Зле прикрито задоволство

Събитието във Вашингтон беше случайно, но закономерно. Можеше да се случи във всеки един ден преди или след инаугурацията на следващия американски президент. Щеше да се случи и ако избраният президент на САЩ се казваше Доналд Тръмп, а не Джо Байдън. Атмосферата за това беше подгрявана цяло лято.

Не беше нито опит за преврат на "гротескни фашисти", нито метеж на "криминални бунтовници". Думата "фашизъм" достигна опасни нива на девалвация.

Нито протестиращите, нито полицията очакваха да направят това, което направиха. Но то се случи. Това са неизбежностите на историческия процес. А нашето проклятие е да го изживеем. 

Двукратният носител на "Пулицър", американката Барбара Тъкман, е автор на една от най-известните фрази в историческата литература: "Никой не искаше война, войната беше неизбежна". Америка изглежда навлиза в нова фаза на гражданското противопоставяне, което всъщност докара Тръмп на власт.

Да, един от виновниците за онзиденшните събития, човекът, който подкокороса десетки хиляди да тръгнат на поход към Вашингтон, е симптом, а не причина за случващото се. Както и изборът на Байдън, именно, конкретно на Байдън, е симптом на същото явление. Залезът на нашия хегемон.

Притеснени ли сме наистина за случващото се в САЩ или се опитваме да прикрием с куртоазни изрази злорадството си? Според световната преса, станало е нещо невъобразимо, срамно, САЩ са заприличали на страна от Третия свят. С чувство на зле прикрито задоволство и дълбоко удовлетворение се правят сравения с всички онези "цветни" и кървави революции, акуширани от американците. Значи в Тбилиси може, в Киев може, в Кайро и Триполи може, в Ереван и Минск може, в Каракас, Москва и Хонконг е просто прекрасно, а във Вашингтон не може, така ли? Това е масовият рефрен и той предизвиква истерични реакции, защото е автентичен. Защото, както казва трагичният герой на Оливър Стоун от "Взвод" Елайъс: "Все ние се дървим на другите. Време е някой да ни го върне."

На хегемона му се подиграват открито, призовават го да спазва демократичните правила. Плащат му със същата монета. От Русия, през Турция, към арабския свят и после през Латинска Америка до Китай. Изглежда смешно, но е страшно. Защото е началото. Както беше казал по друг повод Михаил Горбачов: "Процесс пошел"... 

Тръмп трябва да понесе своята отговорност и вероятно ще му подирят сметка. Това ще е следващият акт от драмата. Американската крайна десница ще получи вожд, както вече има своята героиня - убитата в Капитолия Ашли Бабит. Бивш военен, на 35 години, участничка в четири войни. Връстница и еманация на външната политика на САЩ от края на Студената война. Има страшна символика, че точно тя е убита. 

Ашли Бабит няма да стане сакрална жертва. За това са нужни медии, а те са срещу нея и нейните разгневени съратници. Всеки защитава неговата Америка. Америка, в която неравенствата са по-големи, отколкото когато и да било след Великата депресия. Америка, в която децата се раждат и вече са натоварени с дълговете на родителите си. Америка, в която богатите никога не са били толкова богати, а бедните никога не са били толкова обезсърчени.

Това е същината на конфликта и заклинанията от телевизора нямат отношение към неговото решаване.