Проф. Боян Дуранкев: Поне три капана има пред новия бюджет

Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ

- Проф. Дуранкев, каква е оценката ви за новия проектобюджет като философия? С какво е по-различен от предходните години?

- Бюджетната "философия" напълно се подчинява на един от знаменитите закони на Мърфи: каквито и качества да искате да оцените на един бюджет, винаги ще се намерят поне три противоречиви критерия за оценката им. В случая са необходими не само три различни ъгли на оценката, но и задълбочен анализ на детайлите.

В началото сме длъжни да изтъкнем добрите качества на тази бюджетна "философия". А такива несъмнено се открояват. От една страна, налице е Bona causa triumphat ("Доброто дело побеждава") - четири различни политически сили, които воюваха срещу моделите на едрата корупция, безпардонното разхищение на бюджетните средства и неглижирането на дългосрочните проблеми, успяха да се обединят и да обещаят по-добър и по-ефективен модел на бюджетиране. От друга страна, в бюджета е заложено изпълнението на част от предварителните обещания, което е правилно, понеже не само опозицията "дебне" за неизпълнени обещания, но и приятелите се превръщат във врагове, когато не ги изпълниш. А че правителството "крачи по косъм", вече е факт.

Вероятно и аз, и вносителите виждаме поне три капана, които могат да "щракнат". След формалното "раждане" на бебето - приемането на деветмесечния бюджет (той ще важи от април до края на годината), хората трябва да открият спазването на принципа по думите на Овидий "Promittas, facito!" ("Изпълни обещаното!"). А каруцата на коалиционното правителство се претовари с обещания, които трудно могат да бъдат изпълнени докрай. Оставам настрана митичните 4-5 нови моста над Дунав и 2-3 тунела под Стара планина - в тях не вярват и хората, които ги лансираха; но най-важните обещания са свързани с тоталната промяна на живота. Казано на езика на политиката, сбъдването на "четирите свободи" на Рузвелт" от 1941 г.: свободата на слово; свободата на вярата; свободата от недостиг; свободата от страх. Поне три от тях отсъстваха при предишното управление, но при новото правителство именно бюджетът трябва да реализира "свободата от недостиг", а очакванията са "сега и веднага"! 

Вторият капан в проектобюджета са неотчетените "черни лебеди" от различен характер: продължителността на пандемията и свързаните с нея прекъсвания на доставките; повишаването на някои от цените на международните пазари; "дрънкането на оръжие" и евентуалните нарастващи разходи за отбрана и т.н. Третият капан, който най-много би раздразнил "електората", е евентуалното "пренасочване" на бюджетните финансови потоци от "стари" към "нови" заинтересовани бенефициенти, гравитиращи към правителството. Ако единият капан направи "щрак!", не само бюджетът ще замине в историята, но и коалицията. 

Реализмът изисква да се развиват добрите страни на новата бюджетна "философия", но и да се наблюдават под лупа евентуалните капани.

- Бюджет на "ускорения икономически растеж" - така го определи вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. Не е ли твърде скромна заложената цифра за ръст от 4,8 на сто?

- Теоретичната постановка, че слаб е растежът до 3%, умерен - от 3 до 6%, и висок - над 6%, остава в сила. Към това трябва да прибавим и типичното за страната ни изискване за догонващ икономически растеж, което да позволи в недалечно бъдеще тя да достигне средното ниво на ЕС, като престане да бъде най-слабата страна членка.

Заложеният растеж действително е "ускорен" (на фона на относително слабите 2020-2021 г.), но може да се оцени като недостатъчен за "догонване" даже на Румъния. Странно е, че се предвижда през 2023 и 2024 г. растежът на икономиката да се забави, съответно до 3,7% и 3,4%. Още по-странно е, че тази прогноза се прави при ръст на публичните инвестиции, подкрепен от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, които ще бъдат доста щедри. Дали заложеният леко ускорен растеж нарочно не крие "скрити резерви"? Но все пак, по-добре е страната да премине на следваща предавка - от втора на трета, а след средата на годината прогнозите може би ще се коригират.

- Усеща се социалният акцент - инвестиции в хора, социални политики, заложени са 20 млрд. лв. като намерения. Как ще се реализира това?

- Ще си позволя да започна с обратната страна на "социалния акцент" - от гледна точка на приходната част: социумът като цяло (физическите лица) има превес от 2/3 при формирането на приходите чрез ДДС (14 780 000,0 хил. лв.) и ДОД (5 245 000,0 хил. лв.), докато корпорациите продължават да са щедро възнаградени с ниски данъци (корпоративен данък - едва 3 848 850,0 хил. лв., жалък данък върху дивидентите - 80 450,0 хил. лв., и т.н.). Приходната част е определено дояща "социума", което я поставя в графата "десен тип политика формиране на приходите" - практика от времето на Тройната коалиция.

Що се отнася до разходната част, "социумът" има перспектива за усилено "лечение чрез пробиотик", особено в премахването на някои плащания за деца и млади хора (това е най-важното, това е стратегическата инвестиция!), както и за прираст на пенсиите (евентуално след тяхното преизчисление).

И понеже с проекта на бюджета марширува и нарастването на минималната работна заплата, предложеният вариант от 710 лв. е частично изгризан от индекса на потребителските цени по малката потребителска кошница (650 лв. МРЗ сега трябва да е поне 698,10 лв.). Предлаганото реално увеличение от малко над 10 лв. е несериозно и конфузно. Очаквам в парламентарния дебат МРЗ да отиде поне към 750 лв., иначе делът на "работещите бедни" ще скочи чувствително!

- Ще успеят ли мерките да компенсират инфлацията, която продължава да расте?

- Инфлацията е частично глобален, частично национален феномен. Няма как България да влияе върху глобалните цени на петрола. Но ако държавата през последните 32 години не беше оставила енергетиката на самотек и предимно в частни ръце, цените на електроенергията сега щяха да са много по-ниски. Ако частният сектор бе развивал по-малко енергоемки производства, цените на (уж) "свободния пазар" щяха да бъдат други.

Всяко заболяване се характеризира с постсиндроми. Опасявам се, че енергичните млади хора, които най-много "тежат" в новите НС и МС, страдат от постнеолиберален синдром - вярват в "добрия частник" и "минималната държава". Ако е така (дано не съм прав!), частният сектор ще следва популярната практика на изпреварващ ръст на цените спрямо ръста на работните заплати, оправдавайки се с "производителността на труда". Надникнете в банковия сектор - цените (таксите) растат, печалбите летят в космоса, вложителите пият по една студена вода от обезценката. Петте най-големи банки на "Уолстрийт" току-що изплатиха 142 млрд. долара бонуси и компенсации за 2021 г., същото е и в България!

- Сред критиките при представянето на макрорамката се чуха такива, свързани с по-високия таван на дълга от 7,3 млрд. и дефицита от 4,1%, които се залагат. Вашият коментар?

- Нека не пропускаме почти незабележима допълнителна разпоредба, според която ще може да се тегли и допълнителен дълг извън въпросните 7,3 млрд. лв., стига да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година, при условие, че не се увеличава държавният дълг към края на годината (от 35,5 млрд. лв.).

Вероятно противниците на еврозоната ще бъдат много доволни от дефицит над 3%, понеже той ще ни отдалечава от 2025 г., когато евентуално ще ни разрешат да приемем еврото.

Абстрахирайки се от горното, очевидно е, че правителството е далеч от идеята за "балансиран" бюджет, или поне за бюджет в рамките на критериите за еврозоната. Тревожното е, че дългът на България непрекъснато пълзи към онези неприятни 30% от БВП, като през 2008 г. те са били едва 13%. Бенефициенти са сегашните четири поколения, платците ще са милениълите (ако останат в страната).

- Какви са препоръките ви към този бюджет?

- Бюджет 2022 трябваше да се подготвя и представи още през септември-октомври. Къде бяха служебните правителства и защо не го подготвиха заедно с Националния план за възстановяване и устойчивост - поне така можеха да предизвикат диспут, но той не се случи!?

Бюджет 2022 е преди всичко бюджет на трудната сглобка на несъчетаващи се интереси, нещо повече от пъзел. Най-важното е да не се слушат омайните песни на неолибералната десница, които натискат за нулев данък за реинвестираната печалба - всичко в интерес на корпорациите, които ще направят "реинвестиции на книга" (финансово-счетоводни акробатики ). Защо същите не предложат нулев данък доход да се отнася и до гражданите, които "реинвестират" заплатите си в ново жилище, готварска печка, екскурзия или книга - потреблението също дърпа икономиката нагоре? По същата логика и намаляването на ДДС рефлектира в нарастване на печалбите и много по-малко в сдържане на цените.