Петият крак на овцата

"Наличието на официална цензура е знак, че словото е нещо сериозно. Там, където няма такава, е съвсем сигурно, че официалните говорители държат всички средства за информация."

Пол Гудман (1911-1972), американски писател и психоаналитик

Неоспорима е легитимацията на телевизия "Европа" като медия с непоклатима антилява ориентация. Не я квалифицирам като телевизия с дясна ориентация, понеже публицистичните й предавания представляват еклектичен миш-маш от изходни подбрани факти, понякога прекрачващи без свян границата на истинността, тенденциозни коментари и върху тяхна основа - изведени пропагандни изводи, наточени като лазер, за да са способни да се забият като пътеводителни жалони в масовото съзнание. Побити толкова дълбоко, че поведенческият стереотип контраляво да бъде клониран в милиони екземпляри.

Цялата тази продукция, предназначена да формира първоначална реакция като на бик срещу червеното платно, размахвано от тореадора, е щампована в идеологически калъп, но с много шупли. Те се проявиха например, когато от екрана на телевизия "Европа" беше съобщено, че според социологическо изследване в Руската федерация 58 процента от изследваните са декларирали, че тяхното мнение изобщо не се взима предвид при управлението на страната им и те се чувстват изхвърлени от сферата на държавното управление.  Какъв по-силен аргумент, че Владимир Путин управлява авторитарно, а демокрацията е закопана дълбоко под земята, и то не в Новодевическото гробище!

В този конкретен случай шуплата в калъпа на антилявата пропаганда не е в съобщените 58 на сто недоволни респонденти в социологическото допитване. Изобщо не го оспорвам, нито питая съмнения към методиката за подбиране на лицата, участвали в анкетата...

Късата клечка, която изтеглиха капитаните на антилявата пропаганда е от съвсем друго естество. И се крие в самия факт, че в "недемократична", "тоталитарна" Русия, подложена на "фашизоиден тип управление", се извършват социологически проучвания, чиято задача е да изяснят доколко населението в страната има чувството, че неговите мнения и схващания за социалната реалност биват взимани предвид при осъществяването на държавното управление.

Нормално разсъждаващият зрител веднага би се запитал как стоят нещата тук, в България, по отношение на информационната връзка "управлявано мнозинство - управляващо малцинство". И колкото и да е интелигентен, и колкото добра да е паметта му, ще установи, че не би могъл да отговори на този въпрос. Защо ли?

Изследванията на общественото мнение изпълняват две основни функции: от една страна - те са особен вид на политическо разузнаване, а от друга - средство за въздействие върху съзнанието на широките маси, средство за манипулиране. Допитванията до общественото мнение са един от важните компоненти в системата на средствата за идеологическо въздействие (печатни медии, радиа, телевизии, кино и пр.), с чиято помощ може да бъде влияно върху общественото мнение. Институтът за допитванията заема особено място в тази система. Проявявайки се често като инструмент на пропагандата, той в същото време изпълнява спомагателна роля по отношение на средствата за масова информация, като позволява да бъде проверена ефективността им в пропагандното осигуряване на конкретна политика, угодна за интересите на определени социални групи - икономически, политически.

Двете функции на допитванията до общественото мнение са взаимосвързани и тяхното недооценяване или абсолютизацията на едната от тях не само води до неправилни изводи. Те легитимират целите на извършващите допитванията, или по-точно на клиентите на социологическите агенции, които ги финансират - директно или индиректно. Тези допитвания са наричани "частни", тъй като обслужват определено лице, например кандидат за изборен пост, а е възможно изследването на общественото мнение да е поръчано и от определена компания, която се интересува как да промотира свой нов продукт, като проучи нагласите на таргет групите - потенциални купувачи. 

При политическите социологически допитвания от частен характер една от най-важните им функции е да бъде изяснено какви проблеми най-много вълнуват избирателите. Например проучване, проведено през 1966 г. в щата Ню Йорк, показва, че избирателите най-много са разтревожени от два проблема - престъпността и наркотиците. Губернаторът на щата Нелсън Рокфелер организира своята кампания за преизбиране на поста около тези въпроси, като предлага конкретна програма за борба с наркотиците. В резултат на това получава поддръжката на мнозинството от избирателите. 

Половин век по-късно тази тактика е напълно усвоена от политическите консултанти на кандидатите за постове в държавната администрация. Включително и тук, в България.

Предизборната кампания миналата година за местните избори демонстрира много конкретика в платформите на отделните кандидати. Но конкретика в заявените намерения на кандидатите за доверието на гласоподавателите беше демонстрирана и при предишните местни избори. И при по-предишните. Също и при поредицата гласувания за попълване на състава на парламентите от 1990 г. насам.

Така че технологията за разузнаване посредством социологически проучвания на "проблемните точки" у гласоподавателите е овладяна от българските организатори на предизборни кампании, както и изготвянето на базата на разузнавателните данни на печеливши предизборни платформи.

Това, което нашенските платени - и то щедро, (нали е от държавната, тоест народната субсидия)манипулатори на масовото съзнание пропускат да разузнаят, и то преднамерено, е дали българските избиратели се чувстват въвлечени в управлението на страната. Но не чрез залъгалката за възрастни наивници, наречена "участие в избори", а посредством реален механизъм за контрол в периодите между датите на избори. 

Докато в междуизборните периоди българските граждани не получат възможност реално да контролират сферата на държавното управление, включително и с правото да отзовават индивиди, на които те са делегирали властови пълномощия, ситуацията с демокрацията в България ще бъде като с петия крак на овцата. Веднъж Ейбрахам Линкълн попитал свой сътрудник: "Ако се условим да смятаме опашката на овцата за неин пети крак, то колко крака ще има овцата?" "Пет", отговорил веднага сътрудникът. "Не, млади човече! - казал Ейбрахам Линкълн. - Както и да се условим ние, овцата има четири крака."

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба с корупцията в България