Въпрос за 20 милиарда лева

През 2023 г. собствените разходи на Националния осигурителен институт – за заплати на персонала и издръжка на администрацията – възлязоха на 162 млн. лв. За същата година частните пенсионноосигурителни дружества, десет на брой, отчетоха 200 млн. лв. разходи.
Истина е, че видът на разходите за държавния и за частните фондове е различен. НОИ само разпределя средствата, събирани с осигурителни вноски и данъци, докато частните пенсионни фондове инвестират осигурителните вноски, които постъпват при тях, тоест плащат за достъп до инвестиционни платформи, за специализирани пазарни познания и т.н. Но макар че перата на разходите са различни, същността на обществената услуга е една и съща. Длъжни сме да заключим, че разходите по изплащане на държавни пенсии в България са по-ниски от разходите по изплащането на пенсии от частни фондове.
Този извод тежи несравнимо повече, ако съпоставим мащаба на дейността на НОИ и на частните пенсионни фондове. НОИ е изплатил за 2023 г. пенсии на стойност 19123 млн. лв., над 98% от тях – по линия на държавното обществено осигуряване. Общият размер на пенсиите, изплатени от универсални пенсионни фондове (УПФ, вторият стълб на пенсионната система) възлиза на 53 млн. лв.
Така излиза, че НОИ през 2023 г. е изплатил 360 пъти по-големи пенсии в сравнение с частните пенсионни фондове, извършвайки с 20% по-ниски разходи.

Тази калкулация е стряскаща,

но не би трябвало да ни смущава повече от самия факт, че в България изобщо съществуват УПФ. Вторият пенсионен стълб е въведен първо в Чили в началото на 80-те години на миналия век, по време на режима на Пиночет. Той е манифестация на неолибералната доктрина, че частните пазари във всеки отделен случай ще произведат резултати, по-ефективни от държавата при оказването на определена публична услуга.
Кой знае, може и да е така – в идеален свят, където „частен“ означава бизнесмен или организация без сенчести политически връзки, работещ в условията на интензивна конкуренция, която го кара да държи цените си разумни, а качеството високо, докато кучетата пазачи на обществото зорко наблюдават по-широките последици от дейността му.
Нищо от горните условия не присъства в екосистемата на българските пенсионни фондове. Те се радват на политическа протекция и медиен комфорт (като рекламодатели или заради връзки със собственици на медии). Заобикалят конкуренцията, като се кооперират или си поделят пазара на секторен принцип. Въглищната енергетика например си има собствен пенсионен фонд.
И защо да не го правят? Българският пенсионен модел предоставя в ръцете им милиарди, които с всяка година стават все повече. Единственото, което се изисква от тях, е да ги инвестират и по възможност да не загубят очебийно много от това.
Досадният закон, забраняващ на пенсионните фондове да инвестират в свързани компании, лесно може да се заобиколи в дух на сътрудничество. Например икономическа групировка Х притежава пенсионен фонд Х1, а икономическа групировка У притежава пенсионен фонд У1. Х1 инвестира средства в акциите на У, а У1 – в акциите на Х.

Парите, така да се каже, остават в семейството

Регулаторът на този пазар, Комисията за финансов надзор, дълго бе оглавяван от Стоян Мавродиев, обявен през август т.г. за национално издирване. Мандатът на сегашното ръководство на КФН изтече преди повече от две години.
Те не съществуват, защото от тях има, или ще има, обществена полза. Те са идеологически инструмент. Те трябва да посеят семето на финансовия пазар и да осъществят приватизация. В случая, на приватизация подлежи едно от най-големите неща в държавата – пенсионната система. Затова приватизацията е само частична. Но макар и частична, тя е в такъв размер, че разстройва цялата национална финансова система.
През 2023 г. България завърши консолидираната си фискална програма с дефицит от 3,545 млрд. лв. Не е трудно да разберем кой е източникът на този дефицит. От осигуровки в НОИ са постъпили 11,39 млрд. лв. Пенсиите по реда на държавното обществено осигуряване са възлезли на 18,79 млрд. лв. Дупката от 7,4 млрд. лв. е покрита от средства, събрани с данъци.
За същата 2023 г. универсалните пенсионни фондове получиха сумата 2,266 млрд. лв., отклонена от заплатите на българските граждани. Това означава, че 2/3 от бюджетния ни дефицит просто нямаше да съществува, ако всичките вноски за пенсии отиваха в НОИ.
С изчезването на УПФ пенсионната дупка няма да изчезне – но 30% от нея ще бъдат запълнени. Още нещо: дефицитът, образуван от вноските в УПФ вместо в НОИ, представлява дълг, по който се плащат лихви. Ако приемем, че лихвата по дълга през 2023 г. е била 3.5%, дефицитът заради отклоняването на средства от НОИ към УПФ освен всичко друго ни струва и 80 млн. лв. годишни лихви.
Да повторим: през 2023 г. УПФ са изплатили на хората едва 53 млн. лв. (и то не като пенсии, а най-вече на наследници на осигурени лица), докато са събрали брутно 2,266 млрд. лв. от осигуровки върху работни заплати - от които междувременно са си прибрали 220 млн. лв. под формата на „инвестиционни такси“ и „удръжки от осигурителни вноски“. Наскоро експерт изчисли, че таксите на частните пенсионни фондове, удържани от парите на хората за мечтаната втора пенсия, са надхвърлили 2 млрд. лв. общо през годините.

Най-интересното предстои

Капка по капка, по-точно 5 процента по 5 процента (колкото е осигурителната вноска в УПФ върху заплатите на родените след 1960 г.), в тези фондове към края на 2023 г. се натрупаха 20 млрд. лева. Не си представяйте трезори, натъпкани с пачки или злато. Активите на УПФ са вложени най-вече в ценни книжа.
В какви ценни книжа? Над 1,5 млрд. лв. са в корпоративни облигации. По описаната по-горе схема Х1 купува облигации, емитирани от У, а У1 купува облигации, емитирани от Х, и всички са щастливи.
Повече от 5,6 млрд. лв. от нашите пари за втори пенсии са вложени в акции. Не искам нищо да кажа, но от януари 2013 г. до декември 2023 г., само за 11 години, S&P 500, водещ индекс на акциите в САЩ, подскочи с 225%, или над три пъти. Само че икономическият продукт в САЩ и в света за същото време не е отбелязвал подобен ръст. Много анализатори смятат, че на фондовия пазар се е надул балон, най-големият в историята. Ако това е така, неизбежният крах на българските УПФ ще е сравнително малък проблем.
Само малка част от вложенията на УПФ е в имоти (235 млн. лв.), но и на този пазар се говори за раздути оценки. Най-голям дял от парите за „втори пенсии“, около 11 млрд. лв., е в държавни ценни книжа. Тук сякаш рискът е по-малък. Но да погледнем на това от друг ъгъл: България вече финансира чуждестранните правителства чрез своя валутен борд, като покритието на лева е най-вече под формата на държавен дълг на страни от еврозоната. Вторият ни пенсионен стълб прави същото: затваря българските пари в чуждестранен държавен дълг, който носи доходност, по-ниска от инфлацията.

Затова не се радвайте на хвалбите,

отправяни от международна институция или задлъжняло правителство на развита държава, че българската пенсионна или парична система били много стабилни. Съмнителните ползи от тази „стабилност“ си поделяме с други, но цената плащаме строго ние.
Приватизирането на една голяма част от осигуровките на българите е ужасна сделка. Въпросът кой има полза от съществуването на УПФ в България (освен, разбира се, самите УПФ и финансовите групировки зад тях) е дори за повече от 20 млрд. лв., колкото са натрупаните в тях до този момент активи. Защото тези големи пари изкривяват българския капиталов пазар, не позволяват да се установи обективна цена на българските акции и корпоративни облигации, разширяват дефицита в НОИ, рушат доверието на българите в държавната пенсионна система и въобще в държавността – и бетонират местната олигархия.
Българите като култура се оказаха податливи на тази пенсионна измама. Работливи и самостоятелни, на тях им звучи секси идеята, че не трябва да делят с други парите, които внасят за своята пенсия: нали разполагат с Индивидуални Пенсионни Партиди. Но този сляп индивидуализъм им изигра лоша шега: доходността на УПФ е упорито по-ниска от инфлацията (независимо от скока на фондовия пазар), такси и удръжки отхапват тлъст пай от осигуровките, рискът от пазарни балони е значителен, а макроикономическата среда страда заради тези сиви пари, от което българският работник бива ощетен на втора степен.

Решение има, демократично и пазарно

По избор на хората, средствата в УПФ сравнително лесно може да се разпределят между НОИ и допълнителните пенсионни фондове. Така българската пенсионна система ще се окаже с два вместо със сегашните три стълба. Който иска индивидуална пенсионна партида, средствата в която ще се инвестират на фондовия пазар, моля изрично да го посочи, след като предварително бъде добре запознат с рисковете чрез обществена медийна кампания. Но в този случай после да не чака спасение от НОИ.
И сега има възможност да прехвърлиш вноските си за втора пенсия от УПФ в НОИ (както авторът отдавна е направил), но върху този въпрос е спусната медийна завеса и сякаш самата държава побутва хората да си дават парите на частните фондове. Можем ли да виним УПФ и икономическите групировки зад тях, че лобират за своите стари привилегии? И вие, ако ежегодно получавахте 2-3 млрд. лв. срещу обещанието, че някога евентуално ще ги върнете, и то на части, нямаше с лека ръка да се откажете от тези лесни пари.

"Бодил"