Големи хвалби, малка работа

И откога ние, българите, станахме такива - само приказването ни голямо, а работата ни хем малка, хем некачествена! Оказва се,че е вярно старото правило: "Не вярвай на този, който сам се хвали!" Мъдрите хора казват: "Не го слушай какво говори, а го гледай какво прави!" И тези отдавнашни максими винаги са били в сила. Защото обикновено се хвали този, който и сам не си вярва, че е достоен.
Ние, българите, не сме били чак такива големи дърдорковци, но сега у нас приказливци под път и над път. Що реклами имаше за вида на софийския булевард "Витошка"! Е, много пари се изхарчиха, а малък е ефектът, защото там непрекъснато нещо се ремонтира. Сега скъпите плочи се чупели. Не само там. Режат се ленти, откриват се обекти, и много бързо след шумотевиците започват ремонтите. Така беше и с "Цариградско шосе", и с отсечките на прехвалените ни магистрали е пак същото. Сега се пропука и новопостроената автомагистрала "Марица". Дълбоки поражения има в аварийната отсечка - там, където натоварването е много малко, почти никакво.
Какво още ще се окаже, че е строено лошо - скоро ще разберем... Оказа се, че ние днес работим некачествено. Нали виждаме какво става по улиците, на които живеем. Всяка фирма си копае свои проходи и тунели - за вода едни, за електричество - други, за топлофикация - трети. И наоколо ни все разкопано, а след това фирмите не си довършват работата. След тях остават неоправени и улиците, и тротоарите. Лоши стопани и лоши изпълнители сме. Личи навсякъде, защото не поддържаме добър вид на селищата, в които живеем, не пазим чисто, не се грижим за красотата на местата, където работим.
И не само държавата ни е виновна. И ние допринасяме за лошия вид на селища и квартали. Липсва ни гражданско съзнание. Не ни достига човешка съвест, не работи чувството ни за хигиена и красота. Патриотизмът ни е само на думи. Всеки от нас трябва да чувства общото като свое, за което е длъжен да се грижи, а не само да го ползва.
Трябва да разберем, че всичко около нас е за нас и ние сме тези, които трябва да го пазим и да го поддържаме във вид, който да ни задоволява и радва. Улици, превозни средства, спирки на транспорта, обществени сгради - навсякъде си личи нашата немарливост и лошото ни стопанисване.
 Така нареченото "ново, демократично време"  бързо ни превърна само в консуматори и потребители. И малкото чувство на стопани, което имахме, и то изчезна. Станахме много бързо егоисти. Всеки гледа само себе си и гони собствения си интерес, а всички губим! Загубихме си грижовността за страната, която преди промяната нямаше такъв жалък и грозен вид. Отрекоха се бригадите, трудовите дни - били социалистически! Кой чисти, кой поддържа чистотата? Може ли един да чисти, а всички да мърсим?
Но явлението на много приказки и хвалби започва от управниците ни. Казано е - рибата се вмирисва от главата. То не бяха хвалби, то не бяха реклами - и собствени, и служебни, и партийни. Особено са силни тези явления преди избори. Големи приказки, големи хвалби, големи обещания. И за кратки мигове заживяваме само с мечтите. Но много бързо идва разочарованието.
И така - четвърт век, а крайните резултати - лоши! Всички станахме бърборковци, дето само приказват, а не изпълняват съвестно и качествено задълженията си. Доказателство за това е всичко, което излиза от ръцете ни. Ако стоките, които произвеждаме, са красиви, те са чупливи и нетрайни, или пък са скъпи и неконкурентни пред чуждите, и особено пред китайските. Защото почнахме да мислим само за бързи и лесни печалби. Тон в това направление ни дадоха отново нашите управници. Мнозина от тях бързо забогатяха, превърнаха се във феодали. Откъде се нароиха у нас толкова богаташи, толкова милионери? От много работа ли, от спестявания ли? Не, на всички ни е ясно, че държавата ни преди прехода с нашите общи усилия е била много по-богата. А сега е най-бедната в Европа, защото днес единици са хитреците и богатите, а мнозинството мизерстват. Но ако искаме да са коректни с нас, и ние трябва да сме изрядни във всичко, което правим и което произвеждаме. Дали някога ще станем добри работници и грижовни стопани?