Диктатът на "свободния пазар"

"Най-доброто качество на парите е тяхното количество."
Бенедикт (Барух) Спиноза (1632-1677), нидерландски философ

В своето изказване на 31 май 1988 г. пред студентите от Московския държавен университет тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън споделя: "Някои хора даже в моята страна, наблюдавайки непредсказуемостта, която се явява същност на свободния пазар, виждат в него само ненужни загуби. Какво става с тези предприемачи, които търпят загуби? Да, това се случва с мнозина, особено с тези, които са постигнали успех. Понякога по няколко пъти. И ако вие ги запитате за тайната на техния успех, те ще отговарят, че главният секрет са тези знания, които те са придобили в своята борба, в това, което са се научили от своите неудачи."
Един твърде милозлив панегирик на жестоката, безмилостна, конкурентна борба в условията на т.нар. свободен пазар, върху преобладаващия терен за изява на либералната доктрина - икономиката. Във вреда на широките народни маси.
Истината ли казваше Роналд Рейгън, когато заявяваше, че се стреми към ново икономическо процъфтяване, основано на съкращаване на намесата на правителството във функционирането на пазара? И още: "Ние трябва да предотвратим удушаващите действия на правителството в тези области, където бива нанасяна вреда. Ние трябва да се стремим към възраждане на тези функции на правителството, които принасят полза."
Кой би могъл най-компетентно да съветва администрацията във Вашингтон за политиката в икономическата област, която

да е благоприятна за едрия капитал

и най-вече за финансовия?
Взаимовръзката между интересите на едрите капиталистически групировки в САЩ и политическите актове на държавните деятели е сложна и многостъпална. Тя е достатъчно противоречив обект за изследване на специалистите - историци и икономисти. Франклин Рузвелт, президент на САЩ от 1933 до 1945 г., искрено е вярвал, че социално-икономическите реформи, осъществени от неговото правителство, са отговаряли на интересите на целия народ. Но въпреки това именно в резултат на тези реформи е сформиран правителствен апарат и изработено законодателство, отговарящо на интересите на държавно-монополистичния капитализъм. Реформите на Рузвелт създават почти идеални условия за съединяване на силите на монополистичния капитал със силата на държавата в интерес на съхранението на капитализма.
Системата за управление на промишлените предприятия и банките

с помощта на доверени лица

- професионални администратори, е развита до съвършенство от финансово-монополистичния капитал. Тази система се разпространява от финансовата олигархия и върху управлението на правителствените учреждения. Тя запълва важни постове в правителствените учреждения със свои доверени лица от числото на партньорите на крупни адвокатски или инвестиционно-банкови компании, както и измежду администраторите на крупни промишлени корпорации. Неколкостотин такива доверени лица биват системно откомандировани от Уолстрийт и от други финансови центрове към Вашингтон и образуват един от най-важните елементи на "системата за омотаване".
Би било крайно опростяване да бъдат изобразявани отношенията между финансовата олигархия и правителството на САЩ така, като че ли първата отдава пряко заповеди на администрацията.
Съществуват обаче въпроси на вътрешната и особено на външната политика, в които специфичните интереси на финансовата олигархия не съвпадат с намеренията на други слоеве на капиталистическата класа.
Това противоречие бе релефно изразено по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. Според единодушното становище на мнозина анализатори на Доналд Тръмп симпатизираше тази част от бизнесмените в Съединените щати, която е заета в производствената сфера, а не генерира своите приходи чрез виртуални финансови операции.
Преди встъпването на Доналд Тръмп в Овалния кабинет на Белия дом на 20 януари 2017 г. безработицата в производствения сектор на САЩ беше на нивата на Голямата депресия. Тъй като привилегированите и могъщи сектори на американската икономика, свързани с нейната интензивна финансиализация, не са заинтересовани от връщането на мащабното производство в САЩ, защото не могат да правят повече печалби, като експлоатират изключително евтината работна ръка другаде, при това без строги ограничения за опазване на околната среда. Също и при значително по-ниски изисквания за опазване на безопасността на трудовия процес.
Но би било пълна илюзия да се смята, че подобни методики за трупане на свръхпечалби от големите компании в условията на "свободния пазар" не се прилагат върху самата територия на САЩ.
Във филма "Китайски квартал" сценарият на Робърт Таун за продуцента Роман Полански разказва за контрола върху подаването на вода за страдащия от жажда Лос Анджелис и за възела на корупция между бизнеса и правителствените служители. Филмът печели "Оскар" през 1975 г.
Оказа се, че е резонно

фикцията да се превърне в действителност

През 2015 г. Лос Анджелис усеща истински "Китайски квартал". Разследване на в. "Дезърт Сън" от Сан Бернардино разкрива, че Nestlе, собственикът на марката "Evian", е изсмуквал водата от някои от най-сухите райони на Калифорния, с изтекли преди тридесет години разрешителни, за да произвежда луксозно чисти продукти като "Ароухед" и "Кристал Гейзер", които се продават по цял свят.
През март 2015 г. хората, протестиращи пред завода за бутилиране на минерална вода на Nestlе в Сакраменто, го затварят за един ден. Те са превърнали пластмасовите бутилки от "Evian" в бухалки, направили са от тях дори и вили. САЩ е вторият най-голям консуматор на бутилирана вода след Китай. Nestle, също както и Coca-Cola и Pepsi, имат сключени сделки с отделни селски общини да взимат от тях част от местното водоподаване. Общините са принудени да се съгласяват, тъй като по този начин те успяват да понижат цените за местните жители, въпреки че нерядко това е за сметка на намаленото водоподаване. Е, диктат на "свободния" пазар!
Именно той поражда и

непрекъснато засилва социалното неравенство

Както и отваря все нови шлюзове за злоупотреба с интересите на обикновените граждани. Дори във вреда на тяхното здраве.
Така се появява идеята на сенатора Боб Доул. Той e не просто приятел на тогавашния американски президент Роналд Рейгън (1981-1989) и уважавана клечка във Вашингтон, той също е в борда на Verner Lipvert Bernhard, адвокатска кантора в Манхатън, която обслужва лекарствената компания "Pfizer". Доул предлага законопроект - Законът на Бейл-Доул от 1980 г., който ще позволи на университетските катедри за пръв път в историята да получават директно финансиране от лекарствени компании.
Докато се подготвя черновата на закона, трескаво се търси подкрепата на видни учени, които да му придадат убедителност и тежест. Обръщат се към проф. Джон Ейбрамсън от Харвард, водещ световен експерт в областта на първичната медицинска помощ, но той отказва. "След петдесет години обществеността в САЩ ще погледне назад към този момент и ще го види като момента, в който правителството ги е изоставило в ръцете на фармацевтичната индустрия", заявява той.
Законът е приет, а Джон Ейбрамсън е предупреден, че много трудно ще получава финансиране, ако пречи.
Петър Рост, бивш изпълнителен директор по маркетинг на лекарствата във фармацевтичната компания "Pharmacia", твърди, че предпазните мерки срещу непроверени лекарства, които трябва да се блокират от Агенцията по храните и лекарствата, се заобикалят от това ново "партньорство" между лекарствените компании и университетските катедри.
Ето я в действие идеята за по-малко държавна намеса върху контрола в икономиката. Ето го разширяването на терена за многомилиардните печалби на фармацевтичните гиганти.
"Свободният пазар" - панацея, но за кого?

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.