Прощални думи с писателя Димитър Гонов
/ брой: 113
Всички знаем човешкото определение за белия свят - че животът е спектакъл, в който играем своите роли.
Това по-добре беше разбрал Димитър Гонов и още от ученическата скамейка влезе в театъра на живота. Погълнаха го действията и конфликтите, страстите на отделния човек, думите, които изричаха участниците в спектакъла на живота. И разбра, че словото е в основата на театралното действие, на разгръщането и извисяването на героите. Затова още от самото начало, захващайки се със словото, наблягаше на неговата визуалност.
Точно затова преди две години Димитър Гонов направи своята равносметка и я озаглави "Бях и съм". Защото неговото творческо зрение не пропускаше себе си, а през себе си гледаше другите, спектакъла наоколо. Дори и фактът, че ни повика поименно за последно сбогом в столичната ритуална зала, говори, че той продължава да ни вижда с вътрешното си зрение. Той имаше сетива на творец.
Ние с него сме земляци, набори, приятели. Почти за всяка нова книга го канех и той идваше на капрата на легендарния литературен салон "Старинният файтон".
Той дойде в българската книжнина, в територията на държавата на духа от литературния кръжок към читалището в Петрич, откъдето дойдоха в нашата литература Евтим Евтимов, Димитър Гонов, Воймир Асенов, Магдалена Шумарова.
БЯХ и СЪМ - каза той с последната си книга-равносметка, а ние му продължихме мисълта, че ще БЪДЕ.
Не може автор на знакови произведения като пиесите "По следите на бурите", "Птици от различни ята", "Бесни ръце", "Дойдох да ви попитам", на белетристичните сборници "Тежък дъжд", "Бял сняг, червен сняг", "Диви коне", "По тънките релси на нощта", "Махалото", "Рилска молитва", "Скалата", на стихосбирката "През роса и коприва" да не бъде. Той побърза да настигне своята муза Лили. Затова му казвам и сега: "Върви, приятелю. Ще се видим ТАМ."