Приключения от миналия век в "Баща ми, бояджията"
/ брой: 221
Детството на знаменития писател Васил Цонев, когото мнозина помнят като сатирика Дон Базилио, и неговия брат - легендата на българския театър и кино Коста Цонев, оживява в осемнайсет разказа. Публикувани преди 51 години в сборника "Едно време в "Овча купел", днес те възкръсват в ново издание, озаглавено "Баща ми, бояджията" по заглавието на едноименния разказ и филмовия мюзикъл по сценарий на Васил Цонев. Книгата излезе от печат с корица и художествено оформление от Милена Вълнарова и с логото на "Лист". Защо е по-добре да имаш кокоша глава в джоба, отколкото лачени обувки? Как едно семейство посреща 1932 г.? Колко са големи преспите, които януарският вятър трупа по овчакупелските ливади? Какво става, когато едно момче намери 50 лева на пътя? А как крякат овчакупелските жаби? Историите в "Баща ми, бояджията" стаяват по една сълза на ръба на усмивката.
"То беше отдавна, много отдавна, когато въздухът трептеше от хиляди разноцветни пеперуди и ушите ми звънтяха от жужукането на майските бръмбари. Аз бях толкова малък, че можех да се люлея на вратата на кухненския бюфет, а стенният часовник беше мерило за недостигаемост", започва разказа си Васил Цонев, а после неусетно ни замъква из треволяците на детството, приключенията и невинността.
Освен разказите на Васил Цонев томът включва и текстовете на поета Кръстьо Станишев за песните "Ний сме попови лъжички", "Кокоша глава" и "Темпо, темпо, боядисвай!". След излизането на мюзикъла "Баща ми, бояджията" на екран под режисурата на Стефан Димитров през 1974 г., те придобиват култов статут. Няколко поколения припяват: "Темпо, темпо, боядисвай, нито миг не се улисвай!" или пък "Ний сме попови лъжички,/ Черни жабешки деца,/ Без крачета, без ръчички/ пълним локви и блата."