Портрет на изпроводяк
Убиецът на държавата и убиецът на икономиката
/ брой: 96
Аналогиите се натрапват не дирижирано, а от само себе си. С повече или по-малко баналната уговорка обаче, че ако исторически нещата се повтарят, те се повтарят най-вече като фарс.
Тръгнал преди век и четвърт Стефан Стамболов из Европа да ни търси княз. Въпросната активност била донякъде оправдана в контекста на епохата на легитимизма. Защото единствената европейска република по онова време била Франция, а Съединените щати се намирали безкрайно далеч, плюс в самоизолационизъм. Така във виенското кафене "Линднер" бил открит Фердинанд, който впоследствие ни стоварил на главата две национални катастрофи и нанесъл смъртен удар на българските национално държавни амбиции и идеали.
Още преди да стане премиер, господин Бойко Борисов обяснил на хората от Световната банка, че ще следва икономическа политика, каквато те ни предпишат. Поради липса на местен "матриал", уместно
под ръка в чужбината попаднало лицето Симеон Дянков
което вече почти три години като вицепремиер еднолично се разпорежда с макрофинансите и макроикономиката в България. Разпорежда се най-често напук и въпреки здравия разум и добронамерените съвети и предупреждения. При което естествено успехите напълно липсват, социалната катастрофа става все по-релефно очертана, а облаците пред непосредственото държавно бъдеще, особено напоследък, видимо се сгъстяват.
За Фердинанд е писано достатъчно в българската историческа литература, така че за читателя няма да е трудно да разпознае в текста ключовите думи, характеризираща въпросната фатално злокобна личност. По-интересен и актуален е, разбира се, господинът Дянков, не че и той не втръсна и силно не се поизноси и протърка в очите на общественото мнение. Но все пак, и дай Боже, на изпроводяк, си струва още веднъж да скицираме с едри щрихи портрета му.
Грандомания, високомерие и самоувереност. Г-н Симеон Дянков пристигна още от летището със самочувствието на самообявен "първи икономист в Източна Европа". Туземните кадри бяха по негови думи "малоумни", не бяха писали нищо съществено за икономиката на прехода, не бяха допринесли, не разбираха, не загряваха, не отлепяха. Получаваха единствено заплати като "феодални старци". Мисленето и висшето познание за икономиката бе неотменима привилегия на Него. С годините обаче, ако препрочетем старите вестници и списания, никак не е трудно да отсъдим кой е бил прав, а кой крив. Не сме злопаметни, както е казано, а паметливи и като такива много помним и припомняме.
Несъобразяване с реалността. Вицепремиерът Дянков, както неведнъж констативно е писано, се оказа
направо абониран за погрешните решения
Трезвата преценка за изходните възможности и произлизащите от тях перспективи му е напълно чужда. Способността му за ориентиране в обстановката е близка до нулевата. Само за настоящата година прогнозата за растеж на нашата икономика бе ревизирана три пъти. За миналата година пък разминаването между официалната прогноза и реалността бе към 2 процентни пункта. Въздигането на уравновесения бюджет като абсолютен национален приоритет, невземането навреме на външни заеми, отказът от разговори с Международния валутен фонд по "новите улеснения", постоянното обявяване, че страната ни е излезла от кризата, парадирането с фискалното отличничество на България пред Европейската комисия бяха все погрешни действия, натрупали се едно върху друго и превърнали количеството в настоящото ново абсолютно "некачествено качество" на икономиката и обществото у нас.
Авантюризъм. Безогледното и безадресно харчене на фискалния резерв през изминалите години от мандата, импотентността в подреждането на макроикономическите и макрофинансовите действия, неспособността за разработване на ефективни антикризисни мерки, липсата на адекватно финансово планиране в държавата, резултат включително от закриването на Агенцията за анализи и прогнози, обективно доведе до днешната драма със Сребърния фонд. Закъсняването с емисията на еврозаема може да се окаже фатално и тогава непременно отиваме на непремерен риск да финансираме плащането по падежите на външния ни дълг за сметка на фискалния резерв. БНБ и Европейската централна банка по свойствения им културно деликатен начин тези дни заявиха същото, за което сериозните макроикономисти предварително предупредиха в прав текст. А именно, че
вървим по аржентински сценарий
и че "заплашването на финансовата стабилност на държавата" означава, че под непосредствена угроза се поставя валутният борд.
Непостоянство и непоследователност. Човек би трябвало да зареже всичките си други занимания и да води регистър на буквално всекидневните, намиращи съответно широка публичност хрумвания и импровизации, скоци-подскоци, ескапади, зигзази и пируети на Симеон Дянков. Намаляване на ДДС, регулиране на банковите лихви, повишаване на пенсии и заплати в непосредствено грядущото бъдеще, достигане след има-няма три или осем години на равнището на средноевропейските държави, приоритет на археологията и съпътстващия я вид туризъм, приоритет на селското стопанство и туризма в икономическата политика... Налице е някакъв откровено нездрав цикъл в появяването, публичното дъвкане и предъвкване и тихомълком залязването на всяка от Дянковите "идеи". Но най-важното при тях е, че ефектът им се ограничава изключително в трептения на въздуха. Ако в настоящото правителство има някакви постоянство и последователност, те са образно казано 50:50. "Положителните проценти" се формират от строителството на магистралите, софийското метро, пречиствателните станции и пр. инфраструктура, което безспорно се случва, благодарение на упоритостта и настоятелността на премиера. А останалите "негативни 50%" са привързаността към плоския данък, резултантната екзотичност и уязвимост на данъчната ни система и фискалната числова фиксация, които пък дължим еднолично на неолибералния безогледен фанатизъм и субективна опърничавост на Симеон Дянков.
Безотговорност. Най-подходящият термин тук е
"синдром на гастрольора"
"Аз пребивавам тук временно, след мен и потоп, аз си заминавам за истинската родина, не е важно коя е тя, но се подразбира." Това експлицитно и ежедневно може да бъде разчетено в поведението на вицепремиера Дянков. Малкият и средният бизнес по тукашните ширини бил умрял и погребан, безработицата застрашително растяла, страната ни се влачела по кризисното дъно и дори вече копаела по-надолу. Какво значение има всичкото, важното е да те похвалят от Кейто институт, че задморският им експеримент върви успешно. Славата, доколко тя е възможна при предварително твърдо зададените субективни и обективни идеологически предпоставки и условия, е отделен въпрос, не се търси в България, сред българския народ посредством издигане на благосъстоянието му и насочването му към по-добро бъдеще. Тя трябва да се реализира някъде навън "глобално - вселенски", в маняшко химерно "имперско" измерение, така да се каже.
Наглости и безпардонност. Не бих казал завиден, но вицепремирът и министър на финансите демонстрира поне до момента
забележителен гьонсуратлък
сравним само с този на бившия премиер Иван Костов. Последният от своя страна може да служи за мерна единица. Именно по тази причина по-нататъшното пребиваване на г-н Дянков във властта може да означава в дадения аспект предимно преминаване от десетичните стойности на единицата към значително надхвърлящи я числа, сиреч към превъзходство в пъти по съответния показател.
Препрочетох написаното дотук и то непроизволно ми заприлича на някой от прословутите психологични профили. Без каквито и да е било претенции съм в областта на криминалистиката, но затова пък си мисля, че все по нещичко разбирам от "убийци на икономиката". От което при създалата се днешна ситуация у нас, за съжаление, на никого не става по-лесно и по-светло на душата. Основанията за надежда чезнат с всеки изминал ден и час.