На фокус
Ножицата се разтваря застрашително
Богатите стават все по-богати, а бедните обедняват още повече
/ брой: 26
Евгени ГАВРИЛОВ
Хората и фирмите спестиха рекордни суми през миналата година. В края на декември общата сума на депозитите в банките е 116,46 млрд. лв., обявиха от БНБ. Това е рекорден ръст с 14,5 млрд. лв. или с 14,3% спрямо същия месец на предходната година. Много хора също увеличават спестяванията си в банките. Характерно при домакинствата е, че ръст има предимно при депозитите с големи суми в тях, докато хората с по-малки финансови възможности са принудени да теглят от спестяванията си, за да вържат семейния бюджет.
Докато депозитите нарастват рекордно, кредитите също се увеличават. В края на декември общият размер на отпуснатите от банките кредити е 80,2 млрд. лв., което е с 12,7% повече спрямо същия месец на предходната година, показват данните на БНБ. Кредитите за бизнеса за година нарастват с 10,4% и в края на декември надхвърлят 41,1 млрд. лв. При заемите за домакинствата увеличението е значително по-голямо - с 14,6% за година, като в края на декември те са над 33,1 млрд. лв.
Статистика
Затова възниква въпросът колко са истински богатите хора в България, ако се съди по техните спестявания. Според официалната статистика на БНБ на пръв поглед може да се направи изводът, че българските семейства, макар и в условията на много на брой кризи, са подобрили своето финансово състояние. Реалностите обаче са съвсем други. Те се определят от структурата на тези спестявания. Измерването на доходните неравенства се прави от много институции всяка година, но измерването на неравенствата в общото благосъстояние е далеч по-трудна задача. Данните за структурата на депозитите всъщност са сполучлив индикатор, който трябва да ни говори много за финансовите възможности на българина. Чрез тях по косвен път можем да оценим неравенствата на много по-мащабно ниво. Това е така, защото спестяванията на хората често са резултат не само от дохода, който получават, но и от други фактори, като наеми и ренти. Точно преди година домакинствата в България са разполагали с 9 млн. депозита във всички банки на обща стойност 66,5 млрд. лв. Това означава, че средно на един депозит се полагат 7380 лв. Но се оказва, че не всеки българин, който притежава депозит в банка, разполага с тези пари.
Големина
Реалността е такава, че 67 процента от всички депозити (6,1 млн. броя депозита) са в размер до 2500 лв. Тези 67 процента са на обща стойност едва 2,5 млрд. лв. Това са само 3,8 процента от общата стойност на всички депозити. Тогава възниква въпросът къде са останалите милиарди? Къде са останалите малко над 63 млрд. лв., при положение, че 67 процента от депозитите на домакинствата не са част от тях. Те просто са неравномерно разпределени, твърдят от Института за социални и синдикални изследвания.
Броят на депозитите над 100 000 лв. е общо 90 060 или 1,06 процента от целия брой депозити. Общата стойност на тези депозити е 19,6 млрд. лв. Следователно, около 30 процента от общата стойност на депозитите е съсредоточена в едва 1 процент от техния брой. Като добавим към тези числа и влоговете от 50 000 до 100 000 лв., ще се види, че 31 млрд. лв. (47 на сто от общата стойност) са съсредоточени в точно 2,9 процента от общия брой депозити в страната.
Концентрация
Депозитите от 10 000 до 50 000 лв. са 12,6 на сто от общия брой и концентрират в себе си финансов ресурс от 24,3 млрд. лв., което е приблизително 37 процента от общата стойност. От тези данни може да се направи изводът, че 55,6 млрд. лв. (84 процента от общата стойност на всички депозити) са събрани в едва 1,4 млн. депозита, което е 15 на сто от общия им брой.
Голяма част от българите нямат никакви депозити, а друга, по-малка, притежава по няколко. Но дори и да предположим оптимистичен вариант, при който 1 депозит е равен на 1 лице, то нещата изглеждат твърде притеснителни. Всички тези числа показват, че обществото има сериозен проблем в преразпределянето на ресурсите. Естествено, няма как да се постигне пълна симетрия, никой не цели такова нещо, но не е нормално да се наблюдава такова разслоение в разпределението на спестяванията на хората. То видимо се влошава през последните няколко години и показва, че ножицата между бедните и богатите у нас продължава да се разтваря.
Не е нормално, например, за 12 месеца, общият брой на депозитите да намалява с 3 процента или около 300 000 по-малко депозита спрямо декември 2020 г., но тяхната стойност да нараства с 8,3 процента. И то при условие, че най-ниските влогове продължават да намаляват, а най-високите имат тенденция да нарастват. Затова следващия път, когато чуете или прочетете, че "спестяванията на домакинствата за поредна година нараснаха", имайте едно на ум какво точно се крие зад този ръст, предупреждават анализаторите на института.
Спестяват различно
Преди да се търси отговор на въпроса защо хората спестяват, е добре да се отчете, че богатите и бедните спестяват и търсят заеми по различни причини. За богатите парите в банка са инвестиция, която трябва да носи доходност. Те могат да пренасочват пари, изтегляйки ги от други инвестиции, защото са преценили, че при тях рискът започва да расте. За бедните парите в банка най-често са бели пари за черни дни, които е най-добре да не бъдат харчени възможно по-дълго време. Високата инфлация обаче намали притока на по-малки като размер спестявания просто защото домакинските бюджети при много хора вече са на ръба и те режат разходи. При сигнали за повишаване на лихвите, каквито има в последно време, най-често те правят предоговаряне на условията, и то по инициатива на банките. Въпреки че инфлацията в момента изяжда реалната доходност на влоговете, очакванията за нейното ускоряване карат хората да пестят.
Рекордна печалба
В същото време статистиката показва, че банковата система е реализирала рекордна печалба през 2022 г. - 2,1 млрд. лв., и то през година с рекордно ниски лихвени нива. Печалбата за миналата година е с 663 млн. лв. (46,8%) повече спрямо предходната година, когато трезорите спечелиха 1,4 млрд. лв. Основен принос за рекордния финансов резултат на банките имат именно спестителите, които практически бяха на загуба от поддържането на пари по влоговете си. През първата половина на годината средната лихва по влоговете на фирмите беше отрицателна - до -0,5%. За гражданите лихвите бяха нулеви, а допълнителните такси по сметките на практика водеха до отрицателна доходност при 15,3% средногодишна инфлация за 2022 г. Поради факта, че почти не плащаха лихви на депозитите, банките у нас са реализирали нетен доход от лихви в размер на 3,2 млрд. лв., което е с 470 млн. лв. (17%) повече в сравнение с предходната година. Другото основно перо, което има принос към печалбата, е нетният доход от такси и комисиони. Той нараства със 189 млн. лв. (15,2%) до 1,4 млрд. лв. в края на 2022 г.