Незавършеният автопортрет на поетесата Валентина Михайлова
/ брой: 104
Трябва да споделя едно учудване, което потвърди и поредната гостенка на Националния литературен салон "Старинният файтон" - поетесата Валентина Михайлова. Тя е дъщеря на поетичното семейство Младен и Людмила Исаеви, с което се познавах, а майката дори беше редакторка на една от първите ми книги в изд. "Български писател", в онова друго време, както обичам да го наричам - преди преврата. И ето че неотдавна Валентина ми връчи новата си стихосбирка "Разпъната душа", която се оказа избрано, защото и тя е вече юбилярка, макар и млада. Такова удивление ме обзе тези дни, в навечерието на 24 май - и мое чедо стана юбиляр. А аз все още си мисля, че още много нещо ми предстои.
Общувайки с директното слово на поетесата Валентина Михайлова, пред очите ми се изправи една не особено дръзка, но и дръзка все пак нашенка, та забравих за моите възрастови удивления. Защото една млада моя съвременничка ми каза: "Увисвам-/ пленница на чувството..." и открих в характера й характера на майката. И пак се разтревожих, че май съм го изтървал този живот, отишъл си е. Но искреното слово на Валя ме поведе и аз се спрях пред "Щрихи към автопортрета".
Болка,
ненавист,
копнеж...
Боже, докога
със надежди?
А белее в косите ми
скреж,
в който сутрин
тревожно
се вглеждам...
Днес се будя
с неясна тъга.
Утре -
с безкористна дързост.
Просто живея така:
неистово бързо.
В този цитат от автопортрета съзирам и очите на Младен Исаев, но те са на по-заден план, по-тревожни и отблизо ме гледа майката Людмила, строгата редакторка от онова далечно вече време - преди преврата.
Бях вече сложил точка на тези мои думи за избраните стихотворения на поетесата Валентина Михайлова и ненадейно видях цикъл нейни стихове в броя от 24 май на в. "Словото днес", и се зарадвах, че Валя е написала още по-хубави поетични текстове. Сякаш ново начало.
Разтворена в покоя на съня -
потъвам в сетивата ти зелени...
И се пробуждат в мойте вени
далечни блянове, покой и светлина.
За да въздъхне в друго кратко признание:
Потъвам в лоното
на ласките -
осъмнала
на кръстопът от ветрове.
И става ясно, че си имаме работа с един млад поетичен дух. А какво по-хубаво от това... Валя продължава да прибавя нови щрихи към своя автопортрет.
Стихосбирката ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" на 4 юни от 18 ч.