Необятната поезия на Никола Вапцаров
Най-често употребяваните думи в литературното му творчество са свобода, песен, обич
/ брой: 286
Дичо Узунов
Преди броени дни в Централния военен клуб в София бе обсъдена новоизлязлата книга на кап. I ранг о.р. проф. д-р Илия Пеев "Никола Йонков Вапцаров - Моряка" (изд. "Стено"), посветена на поета антифашист и патрон на Висшето военноморско училище във Варна - Никола Йонков Вапцаров, по повод на 101-вата годишнина от неговото рождение.
Още от първите страници на книгата ясно се вижда, че при нейното написване той е подходил с голяма любов към патрона на Морското училище, с подчертан възторг към неговата поезия и с дълбоко преклонение пред героичния му подвиг. И още - с високо чувство за отговорност. И точно поради това той, преди да хване перото, задълбочено се запознава с историографията за Вапцаров, при което проличава уважителното му отношение към всички, които са извършвали събирателска работа и са писали за него с любов и преклонение.
Авторът доказва, че с поетичното си творчество Вапцаров принадлежи не само към миналото, но и към бъдещето, тъй като поезията му е пропита с общочовешки ценности. И затова на русофобите и антикомунистите с къса национална памет Вапцаров и от гроба си не дава покой и те няма да престанат да го афоресват и клеветят и всячески да подценяват неговата поезия. Ето какво някой техен събрат е написал в интернет: "Никола Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална и лява тематика в опростени и бели стихове." Бухалите на мрака не искат и да знаят, че тези опростени според тях стихове, наред със стиховете на редица други български поети антифашисти, изпратиха в Балкана много стотици образовани и ентусиазирани млади хора, които бяха солта на въоръжената антифашистка съпротива и голяма част от тях оставиха костите си навсякъде по родната земя. За да я има България и за да бъде спасена тя от трета национална катастрофа.
Авторът изважда на показ най-драгоценните качества на поета, върху които акцентира своето внимание. Това са неговата вяра, силният му дух и идейната му убеденост. Тук следва да се прибавят и най-често употребяваните думи в литературното му творчество - свобода, песен, обич. Заедно с това авторът изтъква, че Никола Вапцаров е имал в живота си ясни ценностни ориентири, които съставляват неговата "Навигационна житейска система".
Приятно впечатление правят на читателя някои образни сравнения. Ще завърша с едно от тях: "Поезията на Вапцаров е завладяваща, защото тя извира от недрата на Пирин, от необятните морски ширини и от неговото голямо човешко сърце."
------------
Авторът е контраадмирал от запаса и бивш дългогодишен началник на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"