Накъде и докъде?

Ситуацията в България започва да става не само абсурдна, но и доста скверна. Водевилът "предсрочни избори" все повече се превръща в трагикомедия, за да завърши вероятно в най-скоро време като антична трагедия с тежки и непредвидими последици. Засега се проявяват само видимите й сюжетни линии, но за внимателния наблюдател е ясно, че зад тях протичат (все още скрито и незабележими с просто око) сюжетни развития, предвещаващи нежелани развръзки.
Страната е поставена на изпитания, хвърлена е в дълбока политическа яма, откъдето ще е трудно да бъде измъкната - да не говорим, че сама едва ли ще излезе от нея. На пръв поглед се води някаква рицарска (макар и доста нелепа) политическа дискусия за времето, когато трябва да се проведат предсрочните парламентарни избори, и какво трябва да се направи дотогава. Но диалозите загрубяват, изместват се от темата, а произнасящите ги губят нишката на разговора, понеже се мъчат всячески да скрият истината, която ги е породила.
Изборите за Европарламент в никакъв случай не могат да бъдат причина за предсрочни парламентарни избори. Това е повече от очевидно. То е толкова очевидно, че медиите изобщо не коментират състоянието на политическия живот в Англия, Франция и Гърция, където управляващите претърпяха истински погроми. Но властта там е също толкова стабилна, колкото и преди получения резултат. Мълчанието цели да не се правят неудобни сравнения. За сметка на това БСП и ДПС повтарят чрез своите лидери, че гласовете за тях не дават достатъчна подкрепа на правителството, което са излъчили и зад което стоят. А във фразеологията на представители на ръководството на БСП упорито се набива тезата, че избирателите и симпатизантите на социалистическата партия не разпознават правителството като свое, съмняват се в управленските функции на партията и недоволстват срещу доминацията на ДПС. А на всичко отгоре твърдят, че избирателите били наказали партията. Никой още не е наказал БСП за управлението й, но може скоро наистина да я накаже.

Защо е цялата тази паническа шумотевица?

Заради това, че БСП ще има четирима от общо седемнадесет български представители в Европейския парламент ли? Но французите и англичаните никак не се трогват, че в огромния брой техни депутати делът на управляващите е също толкова скромен, колкото на БСП. Цял месец нарочно се поднасят теми за говорене срещу партията и нейното ръководство, които охотно се подемат от медиите. Измислят се вини и отговорности, за да се демонизират личности, а и цялата политика на БСП, и така да се наклонят везните на електоралните предпочитания в полза на друга власт. БСП сама вкарва вълка в кошарата си, като говори срещу себе си.
Намирам за порочно и нелепо поведението на част от ръководството на БСП непосредствено след изборите, когато хора като Янаки Стоилов, Корнелия Нинова, Георги Кадиев се надпреварваха да искат оставка на председателя на партията и на цялото Изпълнително бюро. Всеки има право да изразява мнение, но защо гледат да го изразят по телевизиите, а не в ръководството, към което принадлежат? Жестовете им с оставките са търсене на евтина популярност за сметка на държавата и са проява на политическа аматьорщина, неовладяно его, горделивост и липса на елементарна дисциплина. Това стресна дори другите партии - да не говорим за социалистите и избирателите на левицата. Възможно ли е лидери на най-старата българска партия, богата на толкова традиции, да проявяват политическа незрялост? То не бяха заклинания, призиви за достойнство и чест, биене в гърди. Отприщиха се нездрави енергии, разклатиха се устои, посяха се недоверие и съмнения, които трудно ще се преодолеят до новите избори.
В цялата тази политическа шашарма

възкръсна Бойко Борисов

Неговият глас отново укрепна и се издигна над множеството. Той звучеше настъпателно, радостно, доволно и както винаги просташки безапелационно. Дали наистина ненапразно е внушавал на покорните си, но съмняващи се депутати и сподвижници, че отново ще ги върне във властта? Тези внушения стават все по-настойчиви на фона на разнопосочните гласове на БСП. Накрая Бойко Борисов не издържа, скъса споразумението, сключено на Консултативния съвет при президента, и предупреди, че започва "война и реваншизъм до дупка". Може ли с такъв човек да се търси съгласие и солидарност? И кой тласка БСП към такова съгласие? Нали през 1997 г. бе постигнато подобно споразумение с Иван Костов. Да не би то да бе спазено и държавата ни да е укрепнала от единството между партиите и съсловията?
Ако истинската причина БСП да се съгласи на предсрочни избори са резултатите от изборите за Европейски парламент и "неочакваното" за нея поведение на ДПС, то много по-добре е да се потърсят пътища за изглаждане на противоречията и

преодоляване на недоверието между управляващите партии

както и да се потърси подкрепата на самата социалистическа партия и нейните симпатизанти, на симпатизантите на правителството, на извънпарламентарните партии, синдикатите, неправителствените организации и на всички, които са за доброто на страната, за продължаването на социалната политика. Но ръководството на БСП не търси тази подкрепа! Ако това е отговорна политика, то нека да е такава. Но аз лично се съмнявам в това. Виждам, че и други изпитват моите "колебания".
Още по-очевидно е, че ръководството на БСП не го прави, защото причината да се съгласи на предсрочни избори и да сдаде властта е друга. Тази причина не произтича от сравнително скромното й постижение на евроизборите. В медиите се подхвърлят приказки за намесата на САЩ и държави от ЕС, породена от желанието на правителството (а това означава преди всичко на БСП) да се строят "Южен поток" и АЕЦ "Белене", както и да не се подкрепят санкции на Европейския съюз срещу Русия. Властта не коментира тези приказки. Тя не ги потвърждава, но не ги и отрича. Защо ли? Навярно защото този, който заради тях се намесва в българския политически живот, не позволява те да бъдат публично огласени.
Но това отваря други въпроси, които се отнасят изобщо до съдбата на държавата и нацията ни и които все повече ще изискват бързи и категорични отговори.
През 1996-1997 г. БСП преодоля тежка политическа криза с компромис, който й осигури оцеляването и по-сетнешното й завръщане във властта. Нека обаче се запитаме дали това бъдеще не се оказва краткосрочно и натоварено с комплекси, които партията не може да преодолее. БСП влиза във властта с цената на компромиси, но излиза от нея с още по-големи отстъпки и съглашателства. Те запазват ръководството й заедно с депутатския й корпус, но силно я ерозират и топят нейното влияние и значение в обществото и държавата. Сбъдва се мечтата на онези, които искаха да я "социалдемократизират" (сред тях е и Георги Първанов, нали!), а и на тези, които я виждаха като "модерна лява". БСП остана не само без ясна и категорична идеология, но и без силни и здрави структури, способни да мобилизират членската маса и немалкото симпатизанти и поддръжници. През 1997 г. никой от ръководството, в това число и нейният лидер, не каза открито на самата партия

каква е цената на компромиса

и кои са конкретните вътрешно- и външнополитически причини за него. Не се ли съдържа в тази аналогия нещо твърде опасно и грозно, което поетът и депутат Минчо Минчев бе определил като предателство? Предателство и незряло отношение към властта, позволяващи да се извърши реален държавен преврат.
Сега се отива отново на такъв компромис и отново се премълчава причината и последиците от нея. Повтарям: резултатите от изборите не са такава причина! Ако те все пак принуждават правителството да подаде оставка и БСП да отиде на предсрочни избори, сега, след талибанщината и заканите на Бойко Борисов, е редно да се промени посоката на движение, да се прояви управленска твърдост и мъдрост, за да се спре реабилитацията на задаващата се повторно диктатура на посредствеността, неграмотността и простащината. Защото реваншизмът на Борисов ще бъде не просто "до дупка", а до кръв. И от него ще писнат всички. Идва нещо страшно и то е по-черно и непоносимо от глада, мизерията, скъпите сметки за ток, студената зима, живота без лекарства и пенсии. Идва (и този път за дълго) онази безпардонност, за която предупреждава големият наш мислител Иван Хаджийски - фашизмът като естествен стремеж и крайно състояние на буржоазията и капитализма.
За мен лично, а съм сигурен, че и за всички българи, не е толкова важно кой ще ръководи БСП, а дали нейното ръководство и най-вече председателят й ще имат смелостта и доблестта да назоват причината за нелепата ситуация и цената на компромиса, която ще трябва (неизбежно или не съвсем) да се плаща. Ако не е удобно и редно това да бъде огласено пред цялото общество (а защо ли пък да не е удобно и редно?), то да го кажат на партията, за да е наясно тя и с държавата, и със себе си!
Нека се огледаме и да видим накъде вървим и докъде ще стигнем по този път. Нека това да стане сега, за да не бъде после късно.


Снимка Мариета ТОМОВА
Дали не е по-добре да се потърсят пътища за изглаждане на противоречията и преодоляване на недоверието между управляващите партии