На езикова тема (или за нарастващата неграмотност)
В собственоръчно написани от някой политик десет изречения могат да се открият поне десет грешки
/ брой: 284
Преди години, по времето на омразния социализъм, всяко дете ходеше на училище. Изучаваше се, след което успяваше да си намери и подходяща работа. Днес по официални данни всяко трето дете или изобщо не ходи на училище, или е напуснало училището, преди да го завърши. Но и тези, които остават в учебната стая, не получават за съжаление необходимата грамотност. В средните училища положението е трагично. Преди десетина години преподавах в два частни университета, студентите в които бяха оскърбително неграмотни. Дошли неграмотни от средните училища, те едва ли ще могат да излязат особено грамотни от висшето училище. Те всъщност и не търсеха грамотност, търсеха диплома.
Неграмотността има свойството да пълзи нагоре. Тя се проявява дори и там, където по дефиниция би трябвало да е изключена. Разбира се, грешки винаги са възможни, но има грешки, които са не грешки на езика (lapsus linguae) или на перото (lapsus calami), а на съзнанието, т.е. грешки, които издават необразованост. Такава необразованост наблюдаваме, за съжаление, в някои вестници и електронни медии.
Много често във вестниците ще прочетете, а от телевизията ще чуете, че някоя държава е поискала екстрадАцията на някого. Така и не можаха тия наши журналисти и телевизионни водещи да разберат, че се иска не "екстрадАцията", а екстрадИцията на някого. Екстрадицията означава предаване на някого от една държава на друга държава. И би трябвало да се досетим, че щом става дума за предаване, съответната специфична дума (термин) ще трябва да има в корена си не традАцията, а традИцията. Традицията е именно предаване от миналото в настоящето, от едно място на друго място. Следователно съвсем не е необходимо човек да е езиковед, за да има тези елементарни езикови познания. Необходима е просто елементарна грамотност.
Много често журналистите от различните медии правят и друга неприятна, недопустима за грамотния човек грешка. Казват или пишат адресаНт, имайки предвид получателя на писмо или съобщение. Но получателят е не адресаНт, а адресАт. АдресаНт е онзи, които изпраща писмото или съобщението.
От подобно естество са и други някои грешки. Така например в престижен столичен вестник бе публикувана статия, посветена на Алеко Константинов. Авторът на статията пише, че А. Константинов е бил и юрисТконсулт. Ако ставаше дума за юрист изобщо, "Т"-то е на своето място. Но когато говорим (пишем) за юрист, който е консултант някъде, тогава "Т"-то от "юрисТ" преминава в "консулТ" и така думата става юрисконсулТ. Това е правилната дума.
Тия дни, като четях новините, които получавам по интернет, прочетох и това: "Ани Цолова се оказа "ябълката на раздора" в семейството на водещият Виктор Николаев". Това е недопустима грешка за един образован човек. В това изречение "водещият" Виктор Николаев не е подлог, за да бъде с пълен член. Той е допълнение и като допълнение той е "водещия". Има едно просто правило, което безпогрешно решава проблема: има ли предлог пред съществителното, то не може да е подлог и следователно не може да получава пълен член.
Твърде често срещаме и недопустими за образования човек правоговорни грешки. Чувал съм образовани иначе хора да казват "те го принудИха" вместо "те го принУдиха". Масово се казва "училищАта" вместо "учИлищата" и други изричани по подобен начин думи. Изобщо много хора са скарани с ударенията, издавайки по този начин своя роден край.
Тези дни можах да чуя отново разговора, който Бойко Борисов води с Ваньо Танов по повод "Мишо Бирата". Докато в казваното от В. Танов не открих (не забелязах) правоговорни грешки, казваното от Б. Борисов изобилстваше с такива грешки. Борисов например казва "той ми се обадИ" вместо "той ми се обАди"; "пратИх" вместо "прАтих"; "пратИл" вместо "прАтил"; "викАх" вместо "вИках"; "разбЕрат" вместо "разберАт"; "казАл" вместо "кАзал". Същият той друг път е казвал "откраднАха" вместо "открАднаха"; "преработИхме" вместо "прерабОтихме"; "листЯ" вместо "листА". Това, извинете, не бива да е езикът на човек, бил министър-председател на съвременна България. Това е езикът на шоп от вчерашна България.
Много често в говора на телевизионни журналисти и политици откриваме паразитни думи. Масово използвана паразитна дума е например думата "така". Говори журналистът или политикът и почти във всяко трето или четвърто изречение вмъква без всякаква нужда думата "така". Дума, която не носи никаква информация, е просто шум.
Паразитна по своя характер е и думата "случва". В говора на някои хора всичко "се случва" - случило се това, случило се онова, не се е случила тази програма, не се е случил някакъв конгрес и пр. Думата "случва" трябва да има място само там, където се е намесил случаят, в резултат на което нещо някъде е станало случайно. В останалите случаи трябва просто да се каже "стана" (това стана, това не можа да стане) или "осъществи", "реализира", "изпълни" и пр. Не, нещото трябва непременно "да се случи".
Масова правоговорна болест е МЕкането. ПишемЕ вместо пишем, говоримЕ вместо говорим и т.н. Не виждам как тази болест може да бъде преодоляна.
По правописа на някои публично проявяващи се лица няма как да се произнеса. Но съм уверен, че в собственоръчно написани от някой политик десет изречения ще открия поне десет грешки. Господата обаче съвсем не искат да знаят нито как се пише, нито как се говори. Те искат да знаят как се печелят пари. И някои от тях знаят това добре, дори много добре.
И вървете след това да ми говорите за културата и образованието в България днес.