Маестро Марко Летоня дирижира Софийската филхармония
/ брой: 63
Увертюрата "Римски карнавал" и вокалният цикъл "Летни нощи" от Берлиоз, както и избрани откъси от първа и втора сюита из балета "Ромео и Жулиета" на Прокофиев, ще звучат на 4 април в зала "България" в изпълнение на Софийската филахрмония и под палката на главния диригент на Бременската филхармония, носител на наградите "Грамофон" и "Хелпман" Марко Летоня. Солистка на вечерта е мецосопраното Валентина Куцарова, научи ДУМА от Кремена Николова-Флор, връзки с обществеността на СФ.
Увертюрата "Римски карнавал" е отличен пример как Берлиоз прилага принципите, изложени в неговия капитален "Голям трактат за съвременната инструментация и оркестрация". Композиторът често сам дирижира "Римски карнавал" при своите концертни гастроли.
Вокалният цикъл "Les nuits d’ete" ("Летни нощи") разкрива друг пласт в страстната и пламенна натура на Ектор Берлиоз - на тихия новатор. Майсторът на големите форми вече е написал първата романтична програмна симфония - "Фантастична симфония", "Харолд в Италия", "Ромео и Жулиета", Траурно-триумфална симфония, Реквием, операта "Бенвенуто Челини". И около 1840 г., вдъхновен от поетичната сбирка на Теофил Готие "Комедия на смъртта" (1838), избира шест стихотворения и създава песните, обединени в цикъла "Летни нощи". Тук Берлиоз постига нова, нечувана дотогава равностойност на гласа и оркестъра в многоизмерната музикална интерпретация на стиховете на Готие.
След Октомврийската революция през 1917 г. Сергей Прокофиев напуска Русия и след 18 години странстване в Европа и САЩ се завръща в родината - вече е пианист и композитор със световна слава. Първата официална поръчка към него идва през 1934 г. от Държавния академичен театър за опера и балет в Ленинград (бившия Мариински театър) да напише балет по безсмъртната трагедия на Шекспир "Ромео и Жулиета". Прокофиев и либретистът Адриан Пиотровски се захващат за работа, в помощ е и театралът Сергей Радлов, на когото хрумва идеята балетът да завърши с щастлив край. Жулиета се събужда навреме, преди покрусеният от мъка Ромео да погълне отровата... Прокофиев шеговито я приема: "Живите хора могат да танцуват, мъртвите не могат да го правят, лежейки."