Левски е религия, съдба, бъдеще и просперитет

Елисавета Първанова е завършила математическата гимназия в Ловеч, която тогава се е казвала "Юрий Гагарин". Като ученичка тренира гимнастика, но открива алпинизма и той й става любим спорт. Завършва НСА "Васил Левски", майстор на спорта е по алпинизъм. Участник е в редица експедиции - в Памир, където покорява пик Кауфман, (7134 м) и Корженевска (7105), в Кавказ - Елбрус (5642), Щуровски (4200), Гермогенов (3995), Арарат (5134). Също така е пътешествала в Алпите, Тян Шан, Хималаите и Олимп. Първанова стъпва на връх Монблан (4807) във френските Алпи с още 25 представителки на страните членки на Европейския съюз, през 2008 г., по случай 200-годишнината от първото изкачване на върха от жена - французойката Мари Паради. Получава медал за особени заслуги I степен златен, за работата по организацията на националните експедиции Лхоце 1981 и Еверест 1984 и на първата българска зимна експедиция Анапурна 1985/1986.
От 8 години е директор на 166-о Спортно училище "Васил Левски". Тази година се навършиха 30 г. от експедицията до връх Еверест (8848 м) и 10 г. от тази през 2004 г. И двата пъти на покрива на света останаха завинаги български алпинисти  Христо Проданов през 1984 г. и Христо Христов през 2004 г.


- Госпожо Първанова, наскоро СК Левски чества 100-годишнината от основаването си.
- Левски е религия, съдба, бъдеще и просперитет. Държа да направя едно уточнение. Левски е националната икона на България. СК Левски е отборът на народа в България. Двете неща не трябва да се бъркат. Нека подобни имена да живеят. Защото Левски, Ботев, Раковски, буквално са се раздали за отечеството си, за вярата на народа си, за да може да се възроди България като държава.
- Какви са проблемите, с които се сблъсквате като директор на училище?
- Да не прозвучи нескромно, но организаторската работа е моята стихия. Проблемите са както във всяко друго училище, работа за присъствие и задържане на учениците, по-добри резултати на държавните зрелостни изпити за ХІІ клас и Националното външно оценяване за VІІ клас. Е, разбира се, за нас като спортно училище са много важни спортните успехи, ние имаме задачата спортните училища да бъдат състав и резерв на националните отбори по различните видове спорт. Мога да добавя към списъка от проблеми, но без да се оплаквам, и някои лични нападки, които периодично ми се отправят.
- Една ваша бивша възпитаничка – плувкинята Лидия Иванова и нейната треньорка едва не се "удавиха” в плувния клуб Левски.
- Вижте, всеки има права и възможността да ги защитава. Добре е всеки да може да се развива. Спортът се превърна в бизнес, съответно апетитите са много.
- Да погледнем и към един друг юбилей, наскоро отбелязахме 30 години от първата българска експедиция към Покрива на света - "Еверест 1984".
- На 20 април 1984 г. около 18.20 ч. местно време българската експедиция се увенча с успех, с първото изкачване на върха през Западния гребен, бе осъществено от легендарния български алпинист Христо Проданов, при това без кислород. Това е възможно най-ранното изкачване през годината, направи го Христо Проданов, може би защото беше по-рано в базовия лагер, беше работил и се беше аклиматизирал, и е бил готов да направи изкачването, и може би е искал да огледа района на връх Анапурна за експедицията през следващата година. Когато тръгва да слиза, вече се здрачава и се влиза в тъмната част на деня. Когато той тръгва надолу, на слизане от върха, Христо си изпуска ръкавиците и няма резервни. Тук в града, при градски условия при далеч по-високи минусови температури дръжката на колата се заледява и ти залепват ръцете по нея, какво остава, когато си на върха, между студа и леда. Ледокопите, с които си служеха алпинистите, са с метални дръжки, за голи ръце в този студ е голямо затруднение. Колегите му и останалите от базата поддържат постоянна връзка с Проданов. Попитат го какво да му донесат, той им отговоря: „Ръкавици, ...не два чифта ръкавици…” На 8 май на Покрива на света се изкачиха Иван Вълчев и Методи Савов, а ден по-късно върха покориха и младите Досков и Николай Петков, извършвайки българския траверс на Еверест - изкачване по Западния гребен и слизане по Югоизточния ръб.
- Каква е била вашата функция в тази експедиция?                                        
- Тогава бях технически секретар на Оперативното бюро на експедиция “Еверест 1984”. Занимавах се с организация, документи и дейности по провеждането. От София поддържахме постоянна връзка с експедицията. Сега при наличието на такива начини за свръзка и комуникация по целия свят е много по-лесно. Тогава използвахме морзовата азбука. БТА постоянно пускаше новини за експедицията, предаванията на централния бюлетин “По света и у нас” на БНТ започваха с емблемата на българската национална експедиция “Еверест 1984” и какво се е случило през деня по пътя за върха. Проданов е първият българин, изкачил осемхилядник - на 30 април 1981 г. той стъпи на връх Лхотце (8516 м). Интересното е, че при изкачването и при слизането през кулоара на “Райс” на Лхотце, буквално се налага да се катериш и на изкачване, и на слизане. Изкачвайки Лхотце, Христо вижда пред себе си Еверест и се зарича, че следващия връх, който ще изкатери, ще бъде най-високият, най-престижният, Покрива на света - Еверест. Започват допитвания до правителството на Непал за разрешение и уточнение на подробностите. Оказва се, че всички маршрути са заети. Откъм Непал е индийска експедиция, единственият свободен маршрут е Западният гребен. Всички - спортисти, алпинисти, спортни и държавни ръководители от онова време са решили, че България има капацитет да проведе подобна експедиция и да изкачи Еверест. Сам Андрей Луканов е председател на Оперативното бюро по подготовката, организацията и  провеждането на експедиция в качеството си на председател на Българския туристически съюз. В експедицията бяха включени Христо Проданов, Аврам Аврамов – ръководител, Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Людмил Янков, Трифон Джамбазов, Стамен Станимиров, Петко Тотев, Диньо Томов, Костас Канидис, Димитър Бърдарев, Дойчин Василев, Слави Дерменджиев, Тодор Григоров, Огнян Балджийски, Кънчо Долапчиев, Любомир Илиев, Запрян Хорозов, д-р Стайко Кулаксъзов - лекар, инж.Стефан Калоянов, Георги Имов, операторът от БНТ Милан Огнянов. Всички те са колоси на алпинизма. Те приеха изкачването преди всичко като национален дълг и лична отговорност към нацията. Всички до един осъзнаваха, че са преди всичко българи и че на върха ще развеят българския трибагреник. Най-младите от експедицията бяха около 25-годишни мъже, тепърва навлезли в живота.  Сега, 30 години по-късно, всички участници в експедиция мога да ги нарека гордостта на българския алпинизъм.
- Първият щурм преди 30 години завърши с триумф, макар и с трагичен. Защо преди 10 години нещата не се получиха както първия път?
- Съдбата ми подари втора възможност. По това време бях секретар-методист във федерацията по алпинизъм. С подготовката и организацията на втора национална експедиция към Еверест 2004 г. мислехме да вдъхновим отново българския народ. По този начин имахме намерението да припомним кои сме ние, българите, кои са те самите на всеки един, да им припомним героизма на българския дух, кои сме, кои са нашите герои, които дръзнаха да изкачат Покрива на света. Искахме и ние, алпинистите, да спомогнем за съживяването на духа на нацията ни, да върнем ентусиазма й за живот и да се тръгне към един нов подем. В интерес на истината през 2004 г. българската държава отново застана зад нас. Но по обективни причини възможностите й не бяха като тези от 1984 г. Но пък опитът ни бе по-голям. Проведохме срещи със спортния министър Васил Иванов-Лучано, федерацията по катерене и алпинизъм излезе с официално решение – да организираме и проведем експедицията. Както и за 1984-а, така и за 2004-а се организира предварителен подбор на участниците, един вид кастинг. Явиха се над 100 алпинисти, но не всички бяха одобрени. Критерият бе доста висок. Бройката  се редуцира до 10 човека, проведоха се лагери на високопланинската база Белмекен, на Мальовица, въобще предварителната подготовка бе доста сериозна. За съжаление покрусата взе връх. По време на първата експедиция останахме без Христо Проданов, на втората - без Христо Христов. И втората експедиция се проведе през предмусонния период – един от подходящите сезони, но времето бе доста студено тогава. Не искам да прозвучи като мелодрама, но Дойчин Боянов, един от младите ни алпинисти и участник в експедицията от 2004 г., се бе върнал да търси приятеля си Христо Христов. Синът му, който е на 2 години и 8 месеца, носи името на приятеля му – Христо. Оставям всеки сам да направи своите изводи. А за Дойчин искам да допълня, че той също изкачи, но и слезе от върха без кислород, след това отново без кислород тръгва да търси приятеля си Христо Христов. Важно е да кажем, за да се знае. По време на експедицията на Еверест през 2004 г.  на 20 май, освен Дойчин Боянов, на върха се качи също Николай Петков, покорил Еверест и през 1984 г. по Западния гребен, а сега от Север по китайския маршрут. С това Николай Петков става единственият мъж на планетата, преминал 3-те ръба на Еверест – Западния гребен, Югоизточния ръб и ръба от север по китайския маршрут. На 18 май 2004 г. на Покрива на света стъпи и Петко Тотев, който като участник в първата българска експедиция 20 години по-рано, достигна височина 8120 м.