Към други светове пролука
Поетесата Росица Зиновиева отдавна ми внуши високата си класа. Почти преди четвърт век изрече: "Самотната вълчица - любовта ми..." А сега - "Магнолия".
/ брой: 196
Една магнолия видях
във дворче пролетно да свети...
Тя беше с едри цветове -
от някой Рай дошла дотука -
принцеса бяла на дърветата.
А завършека на това непретенциозно стихотворение поставих за заглавие. На пръв поглед обаче стихотворението е непретенциозно. Простите неща са обемни. Да разчетеш странното присъствие на необичайното цвете, загледано в пролука към други светове. И точно това прави необичайно това стихотворение. И думата "магнолия" да стои на корицата. Зад тази корица са другите светове на неспокойната поетеса. Искам тук да отворя скоба и да кажа, че стихосбирката на Росица Зиновиева е една лична поетична библия. Тя е неделима от обществото на истинските творци на изящната словесност. Затова я поканих на капрата на Файтона. В своите размисли накрая тя твърди, че писането е опит да се видим отстрани и да се опишем така разбираемо и умно, че после да ни е по-хубаво да живеем. То е опит за самоусъвършенстване. Дано да е така.
От страниците на тази стихосбирка струи светлината на словото. Дори професионалната ангажираност на поетесата към децата като майка и учителка се е превърнала в цветни алеи, по които звучат гласчетата на децата около нея. Да укротиш вълчицата-любов и да я прераснеш в друго, наречено поезия, е работа на таланта. Та дори в стихотворението "3 април 2016" тя е записала:
Пътувам -
пролетта пред мене
разпуква се и в моето сърце.
Благодаря, че в тази хубост
съм родена
и че в душата ми едно цветче
се ражда със стебло зелено.
Затова рециталът на поетесата ще прозвучи от капрата на Файтона на 9 октомври от 18 ч.