Как англиканската църква помага на бедните

Англиканската църква има много симпатични черти, тя е обърната в голяма степен към хората. Обредите са на съвременен английски, така че човек разбира какво се говори. Интересно е, че има доста жени свещенички, те съвсем не са изключение. По време на големи християнски празници като Великден и Коледа църквите организират интересни събития с всевъзможни игри за деца и възрастни, с щандове с лакомства и томболи. Макар че църквата е доста богата още от средновековните времена, когато е най-големият феодал, тя винаги се стреми да защитава бедните.
В наши дни англиканската църква се изказва по-остро от лейбъристите по редица социални въпроси. В този аспект църквата на Острова е
 
доста лява институция

и това неизбежно предизвиква недоволството на управляващите консерватори. Те напоследък излъчват послания от типа "църквата да си гледа църковните работи, да не се намесва в икономическия живот на държавата". Кентърбърийският архиепископ например, който е религиозен лидер на англиканската църква, настоява за спиране на "акулите" финансови къщи, които предлагат бързи и лесни заеми на супервисока лихва.
Особено активен бе предходният архиепископ на Кентърбъри - д-р Роуан Уилиамс. По време на последната икономическа криза от 2008 г. насетне той активно призоваваше правителството да облекчи  ефектите от финансовите удари за най-бедните. Роуан Уилиамс предлагаше различни подходи, чрез които кабинетът да помогне на семействата с ниски доходи, за да се избегне влизането им в порочния кръг на задлъжняването. Д-р Уилиамс предлагаше да се подобри финансовото образование в училищата и да се засили контролът върху кредитните институции. Клирът тук взе отношение и по енергийния закон и по ековъпросите. При обсъждането на последния енергиен закон от 2012 г. църковниците искаха, от една страна, да се намали замърсяването на природата, свързано с производството на горива, а от друга - да се подпомогнат енергийно бедните, както тук наричат хората, за които е трудно да си плащат сметките за газ и ток. 
Сегашният архиепископ на Кентърбъри Джъстин Уелби продължава да работи в полза на бедните. Миналата година той предупреди правителството на Дейвид Камерън, че планираните промени в системата на социални помощи ще доведе деца и цели семейства до бедност. Според него обществото е длъжно да подкрепи "уязвимите и нуждаещите се". Коментарите му бяха по повод отворено писмо на епископите, призоваващо

да не се намаляват социалните помощи

Църквата влезе и в дебата за добива на газ чрез фракинг - тя обаче подкрепя фракинга на шел газ, тъй като вярва, че така силно ще се облекчат сметките на енергийно бедните хора.
Архиепископ Джъстин Уелби миналата година гласува против закона за гей браковете, тъй като той "ще отслаби семейството и обществото".
Политиката на църквата често е игнорирана от управляващите. Те обаче вежливо и с уважение изслушват и спорят с клериците по различни въпроси. Един от диспутите тези дни е за високоскоростната жп линия, която предстои да се строи в Англия. Според църквата при строителството ще се разрушат много гробища.
Управляващите обаче традиционно подкрепят англиканската църква. Кралицата е глава на англиканската църква и в нейната коледна реч всяка година тя подчертава значението на християнската религия в етичен смисъл. Дейвид Камерън неведнъж е подчертавал уважението си към християнството. По време на великденските празници той заяви, че Великобритания е "християнска страна". Това изявление предизвика вълна от коментари, поздравяващи го, спорещи с него или директно отхвърлящи го.
Много от хората тук, особено високообразованите, не искат да се смесва политиката с религията. Държавата е секуларна, отделена е от църквата. Камерън обаче подчерта изрично, че Обединеното кралство e християнска страна. В отговор получи открито писмо от учени и интелектуалци, протестиращи срещу подобно определение и подкрепящи мултикултурната държава. Според тях твърдението, че Британия е християнска държава, засягало голяма част от населението и пораждало отчуждение.
Камерън заяви още, че

Исус е бил първият автор

на политиката за Голямото общество. Това е идея за ползите от доброволчеството, която премиерът се опитва да развива през мандата си. Според опонентите му Камерън рискувал да изключи всички, които не се идентифицират като християни, а те според последното преброяване били над половината от населението. В откритото писмо над 80 интелектуалци, симпатизиращи на мултикултурната държава, твърдят, че въпреки че в тесен смисъл има установена църква, то Великобритания съвсем не е християнска страна. Те уважавали правото на религиозна вяра на Камерън, но се противопоставят на "негативните последствия за политиката и обществото". Сред тях са философът Грейлинг, писателят Тери Пратчет, музикантът Тим Минчин. Според писателя Тони Фоукс, един от подписалите писмото, опитите на Камерън да сложи религията в дневния ред на обществото е циничен и не мъдър ход.
Част от тези интелектуалци са британци, второ или трето поколение емигранти от мюсюлмански произход. Разбираемо е, че те не харесват прохристиянското изявление на премиера. Само че те не искат да проумеят, че става дума за християнството не толкова като религия, а по-скоро като морал.
При последните две преброявания на населението много англичани се вписаха не като християни, а като атеисти, макар и в действителност да са носители на християнската цивилизация като култура и морал. Има

шегаджии, самоопределящи се като джедаи

ескимоси, езичници и пр. В същото време мюсюлманите са изключително сериозни и винаги се самоопределят с религиозната си принадлежност.
Причините за отслабената англосаксонска църква са няколко - от една страна, значителна част от населението е атеистично настроено, не се интересува от религиозните церемонии, не ходи на църква. Това население обаче е християнско по произход, става дума за белите англичани, чиито предци са родени тук - това е изконното население. По време на преброяванията обаче модерните образовани хора все по-често не се определят като християни.
В същото време мюсюлманската религия е взела неистова преднина, има джамии и мюсюлмански духовни и културни центрове на много места, има цели градове като Бирмингам, Лестър, части от Лондон, където човек се чувства като в ислямска шариатска държава.


Из интернет форумите

Стивън Бийти:
Не съм много религиозен и не съм съгласен със смесване на политика и религия, но Великобритания е християнска страна. Една от титлите на главата на държавата е "защитник на вярата". В допълнение двете установени религиозни деноминации - англиканската църква и църквата на Шотландия, са клонове на християнството. Наистина презирам тази политическа коректност, според чиито закони се развива тази страна. Да кажем, че сме християнска страна не означава, че отчуждаваме малцинствените групи, а съобщаваме факт. Горд съм, че сме врящо гърне, в което се смесват различни култури, но, ради бога, не сме ксенофоби, когато съобщаваме този факт. По същата логика може да се зададе въпросът защо някои страни се обозначават като ислямски републики. Ние поне разрешаваме практикуването на други религии.