Качеството на обучението се отлага

Една от заложените мини под висшето образование бе обезвредена, след като управляващите сами спешно премахнаха възможността вузовете да обучават студенти чрез фирми, която бе записана в проекта на МОМН за промени в Закона за висшето образование (ЗВО). Проектът влезе в МС в този вид, но отиде в парламента в друг. В ГЕРБ осъзнаха, че е прекалено явен лобизъм да пратиш вузовете да се сдружават не само помежду си, но и с фирми за съвместно обучение на студенти. Дори в ГЕРБ осъзнаха, че ако приемат предложението на МОМН, ще върнат практиката отпреди 6-7 години, когато в медиите постоянно алармирахме, че от името на Великотърновския университет например частни фирми набираха и обучаваха студенти на 20 места в страната. 
Мините намаляха, но не изчезнаха. Два проекта за промени в ЗВО са внесени в НС, единият е този на МС - поискан от частните вузове и прегърнат от МОМН, другият е от името на депутатите Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов от "Атака", но включва предложенията на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), дадени след анализ на системата още през октомври 2010 г. Първоначалната нагласа в просветната комисия преди ден като че ли бе на първо четене да бъдат одобрени и двата проекта, после - обединени в един. Уви, заработи политическият инат. И пак стана ясно, че напоследък законите у нас се приемат под натиска на частния интерес.  
Според проекта на МС се дава право на всички висши училища у нас без всякъкв контрол и оценяване да правят съвместно обучение с университети от чужбина, както и франчайзинг - т.е. да дават възможност на чужди вузове от тяхно име да обучават студенти и да им дават дипломи (качеството и на единия, и на дугия вуз няма значение). И обратно - нашите да обучават от чуждо име и с чужди дипломи. По-скоро второто е двигател на предложените промени. Вероятно бързо ще се нароят поредните т.нар. киевски и московски университети, станали нарицателни за дистанционно и виртуално обучение у нас, някои от които по законите на собствените си страни нямат права да "се изнасят" в чужбина. Освен това кое ще попречи из цяла България да се нароят "франчайзингови" звена на наши частни университети и особено на някои колежи, които по закон са в Албена например, реално са в Добрич, а всъщност се ситуират на входа на София откъм "Цариградско шосе". И обучават магистри, без да имат право на това. Изобретателността на българина е безкрайна. Особено когато

законът се отказва да сложи правила

каквито и да било.
Имам сериозни съмнения и за франчайзинга, и за сдружаването, защото у нас много трудно все още правим разликата между свобода и слободия, каза откровено ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев пред просветната комисия в парламента. Не смятам, че това сдружаване ще доведе до по-високо качество, добави той. И с това произнесе сакралната думичка - "качество". Всъщност качеството на висшето ни образование е последното нещо, което се има предвид в проекта на МС.
Дали големият проблем на нашите вузове е да създадат свои подразделения в чужбина? Защо се внася поредна 27-ма поправка в ЗВО на парче, която противоречи и на духа на закона, и на заявеното от ГЕРБ досега, след като МОМН обещава проект за нов закон наесен, напомни левият депутат Ивелин Николов. И толкова ли е спешно това, та се налага промяна в закона в ударни срокове - за пръв път частните вузове лансираха идеите си за франчайз на 9 май т.г. в обсъждане, свикано ни в клин, ни в ръкав при... омбудсмана. Министър Сергей Игнатов обоснова бързането с тезата да не бъде изпусната сегашната кандидатстудентска сесия. Аргумент за наивници. Защото

тя е изпусната отвсякъде

по простата причина, че бройките за прием на всеки вуз са отдавна заковани от МС, текат изпитите и никакви сдружавания нямат значение. Не може за два месеца да се окрупнят вузовете, каквато била идеята на Игнатов, пък и сдружаването няма да доведе до окрупяване, а само до евентуална поява на някакво обединение, в което всеки вуз ще си пази самостоятелността. Затова пък може да се уреди набързо прием у нас за обучение уж в разни московски, киевски - срещу подялба на парите от студентите в частни джобове, разбира се. Тази практика и сега е факт, макар и незаконна. Вместо да се пресече, сега ще влезе в закона - също като концесиите на "Юнел" в Банско.  
Заседанието на комисията бе най-яркото доказателство, че качеството изобщо не занимава ГЕРБ. Проектът, внесен от Стоичков и Станилов, поставя цялата система на висшето образование в зависимост именно от качеството. Какво предвижда той? Предвижда сдружаването и франчайзингите да стават след положителна оценка за съответния проект от акредитационната агенция (НАОА). Предвижда досегашното оценяване и акредитиране на вузовете с 4 оценки да се промени и да стане по-диференцирано по десетобална система, като основен критерий е университетската научна дейност. В оценяването участват представители на работодателските браншови организации. Право да обучават магистри получават само висши училища с оценка над 5, а докторанти - тези, които имат над 8. В платено обучение приемат само вузове, оценени с над 6 точки. Освен това - срокът на акредитацията зависи от оценката за качество. Т.е. когато получената оценка е от 9 до 10, акредитацията важи 8 години; когато е от 7 до 8.99 валидността е 6 години; когато оценката е 5 до 6.99 се дава акредитация за 5 години. Срокът става 3 години, ако вузът е получил оценка от 4 до 4.99, а под 3.99 се отказва акредитация. И още нещо много важно - всеки хабилитиран преподавател може да участва в акредитацията само на едно висше училище. Така вузовете, които разчитат на прелитащи от другаде преподаватели, няма да могат да се акредитират, ще се прекрати порочното българско явление "хвърчащо преподаване" и най-сетне ще се оптимизира раздутата мрежа от вузове.     
Всъщност никой не оспори идеите на този проект. Но той бе отхвърлен от депутатите на управляващото мнозинство. При това - трагикомично. С трескаво прегласуване и с 8 гербаджийски гласа срещу 8 от останалите групи. Отначало на депутатите от ГЕРБ не им стигна един глас, за да преборят останалите и това накара видния самбист доц. Румен Стоилов да скочи яростно от място,

за да "брои пилците"

С прегласуването нещата дойдоха на мястото си и проектът на "противника" не бе одобрен. Сергей Игнатов опонира на двамата депутати със същия аргумент, с който прокара проекта на МС, но с обратен знак - че през септември щял да предложи нов ЗВО и новите идеи за акредитацията ще се обсъдят тогава. Три пъти Лютви Местан пита сигурна ли е появата на нов ЗВО през септември, три пъти Игнатов отговори, че до края на септември ще предложи кратка рамка на закона, защото щели да дойдат у нас комисарите на ЕС по науката и образованието и тя щяла да бъде обсъдена с тях. В този кратък закон щяла да е включена и науката! Щели да го качат в сайта на МОМН и друго обсъждане с академичната общност няма да има. "Аз не съм много по обществените обсъждания", призна направо Игнатов. 
Нататък в комисията настана откровен цирк. Местан поиска проектът на Стоичков и Станилов да бъде гласуван на следващо заседание, понеже, ако го гледат заедно с проекта на МС, има риск той да бъде отхвърлен заради "жестоката политическа реалност". Игнатов отсече: "Да, такива са реалностите". И професионалните идеи се сблъскаха с политическия инатлък и лобистките интереси. Оказа се обаче, че има един мислещ депутат от ГЕРБ - Георги Андонов, който гласува "за" проекта на двамата от "Атака". За дързостта си след заседанието отнесе кипящия комисарски гняв на Снежана Дукова.   
Идеите за качество на образованието очевидно скоро няма да си пробият път в България. Защото докато "кратката рамка" на МОМН от края на септември се превърне в закон, ще мине време. Къде е и гаранцията, че няма да бъде забравена, след като от 2009 г. насам МОМН все обещава нов закон и все го няма. Предстоят и избори, които очевидно задълго ще поставят под въпрос парламентарния кворум. А от февруари до декември 2012 г. изтичат акредитациите на 32 от 51 висши училища у нас. Ще им бъдат дадени нови акредитации - по досегашните правила, валидни за 6 години. Сиреч - крещящата необходимост да се въведат нови правила за акредитирането, да се обвържат акредитацията с качеството и финансирането с оценката, да се разграничат висшите училища според нивото на обучението се отлага за след... 2018 г. Някой трябва да понесе политическата отговорност за това, заяви Огнян Стоичков.
Лошото е, че изпуснатият от бутилката дух на безконтролното печалбарство в образованието вече дава своите плодове. В становищата на някои висши училища по проекта на МС има странни неща. Само Федрацията на научно-техническите съюзи и ТУ -София, отбелязват, че не може всеки вуз сам да изяснява дали донесена от чужбина диплома е законна, както предвижда МС, понеже това крие риск от много фалшификации. А предлаганото свободно формиране на студентските такси от страна на всеки вуз ще доведе до "конкуренция" на спекулативно ниски такси за привличане на студенти. При всички случаи -

конкуренция на пари

не на качество. Новият състав на НАОА начело с проф. Боян Биолчев в становището си подчертава, че в проекта на МС изобщо не е е уредено как ще става акредитирането на т.нар. сдружения - наново, или ще е достатъчно всеки вуз да си има своята акредитация. И още нещо става ясно - че по закон НАОА не прави списък на хабилитираните лица и няма как да установи в акредитирането на колко вуза се явяват едни и същи професори. Това може да направи само МОМН. Но не го прави.    
Художествената академия пък иска таванът за размера на студентските такси да отпадне не само за магистрите, както е в проекта на МС, а и за бакалаврите. Великотърновският университет плаши, че ако един преподавател се акредитира само на едно място, както е в проекта на Стоичков, това ще бъде върнато от Конституционния съд. Проста манипулация, защото всъщност никой няма да бъде спрян да работи в 10 вуза едновременно. Става дума за съвсем друго - че при акредитирането един и същи преподавател няма да може да бъде отчетен 10 пъти.
Университетът по хранителни технологии в Пловдив пък иска европейското приложение към дипломите да не се дава безплатно, а студентите да си го плащат. А защо не предложат младите да си плащат и за дипломата, и за слагането на всеки печат в нея? Освен това от Пловдив искат от закона да отпадне изискването за успех - че един завършил бакалавър може да постъпи в платено обучение за магистър, само ако има диплома поне 4.00. Целта на закона е да не бъдат натъпкани за магистри слаби студенти, само защото имат пари, и да не бъдат снабдени с магистърска диплома заради единствената причина, че изсипват едни добри суми в касата на вуза. Апетитът обаче идва с яденето.
А някакви идеалисти тръгнали да говорят за качество!