Нуждаем се от нова национална идея

Д-р Радослав РАДОСЛАВОВ

В първия ден на 2011-а встъпи в длъжност новият президент на Бразилия Дилма Русеф. Знаменателното събитие в историята на Латинска Америка ще има дългосрочно политическо значение не само за държавите в непосредствена близост до страната на кафето, но и за далечната в географско отношение България.
Българската кръв, която тече във вените на "желязната дама" на родината на Жоржи Амаду, й помогна да оцелее и да триумфира. За първи път човек с ясен български произход печели по демократичен начин президентски избори с помощта на над 55 милиона избиратели. Победата на Русеф е израз на непреклонната воля на бразилския народ да подкрепи дълбоките икономически и социални реформи в страната.
Бурното развитие на Бразилия в последното десетилетие разби на пух и прах дясната идеологема, че лявото управление не може да реализира успешна икономическа и социална политика. Левият проект на управляващата Партия на труда - член на Социалистическия интернационал, в осмата по икономическа мощ страна в света изведе Бразилия от ужасяващата, масова мизерия и тиранично управление до водещо място в света по икономическо и социално развитие.
България трябва да се надява и да вярва, че вече има близък човек сред държавните ръководители на Г-20. Народът и политическият ни елит може и трябва да се поучат от позитивния дух и вяра, които движат настоящето и бъдещето на бразилския народ. Страна като нашата, определена в английско списание като "най-тъжното място в света", където колективната апатия и безперспективност са концентрирани, няма шанс да преодолее кризата и да тръгне нагоре в обозримо бъдеще. Това е географско място, където негативните събития са се превърнали в култ от медиите. Място, в което ровенето в контейнерите за боклук и маршът за евтини стоки по магазините е ритуално занятие на голяма част от населението.
Изходът от тази ситуация в условията на глобална криза е в налагането и масовото възприемане на нова национална идея - с подчертан социален характер, произтичаща от вярата в доброто начало на българския народ, и появата на нови национални лидери. Това могат да бъдат само компетентни и можещи хора, живеещи и носещи частица от себеотрицанието и жертвоготовността на Апостола на българската свобода Васил Левски.