Политически донос срещу свободното слово*

Атлантическият съвет нареди на МО да забрани представянето в Централния военен клуб на книга за войната в Украйна - била руска хибридна атака. Покрай нея „изгоря“ и исторически роман за Алеко Константинов.
Затова мястото бе променено - във вторник в СБЖ генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов представи книгата си „Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът“. Това е второто произведение на автора за войната, разтърсила Европа и света. Събитието трябваше да се състои на същата дата и час в ЦВК, но със специално писмо, без официален подпис от служебния военен министър или някой от неговите заместници, проявата е отменена.
Мотивът е, че страната е в „предизборна кампания и военните клубове няма да се предоставят за мероприятия на външни ползватели“. Именно поради тази причина се забранява и представянето на исторически роман за живота и творчеството на Алеко Константинов, чийто автор е Бойко Беленски, също бивш офицер от армията. А какъв външен ползвател е генерал Стоименов, след като половината от живота му минава в служба на войската. Това е сухата хронология на фактите, зад която обаче се крият доста нелицеприятни обстоятелства.


Атлантическият съвет праща писмо до служебния военен министър Атанас Запрянов, че се подготвя руска хибридна акция в Централния военен клуб и това не трябва да се допуска. Става дума за въпросната книга. Ето какво пишат нашенските атлантици до Запрянов: „Тази книга съдържа в себе си тезите и опорните точки на руската хибридна пропаганда. Нещо повече - допускането на представянето на такава книга вреди на имиджа на България като солидарен и надежден съюзник в НАТО и партньор на Украйна. Евентуалното присъствие на представители на руското посолство или прочитане на руски поздравителни адреси би било изключително скандално, предвид продължаващата вече трета година руска агресия и военните престъпления на руската армия срещу народа на Украйна.
Това събитие е изключително вредно и контрапродуктивно и за усилията на МО да провежда ефективни стратегически комуникации с обществото в подкрепа на нашия цивилизационен евроатлантически избор. Призоваваме МО на евроатлантическа България и в частност министър Атанас Запрянов да не допуска провеждането на официалното представяне на въпросната книга в Централния военен клуб.“ Освен това, се посочва още в писмото до военния министър, че „атлантиците очакват събитието да получи широк отзвук в руските медии, след което ще се използва и в предизборната кампания в полза на проруските партии.“ Край на цитата.

Ако не беше смешно, щеше да е тъжно

Или обратното, както предпочетете. Пасквилът на родните атлантици е издържан в стил ранен маккартизъм - „врагът е навсякъде и дебне отвсякъде.“ Това е втората книга на ген. Стоименов за войната в Украйна. Първата бе оценена от Българското дипломатическо дружество като „настолно четиво за политици“. Не съм чел втората, защото още никой не я е видял, нито получил. Това ще стане днес. Как тогава бившият комунист Владимир Миленски, шеф на Информационния център (ИЦ) на МО и сие съзряха руска хибридна атака?
На представянето на първата книга нямаше нито един представител на руското посолство, за нея нямаше и ред в руските медии. Нямаше и никакви поздравителни адреси от Митрофанова. За какво пледират тогава от Атлантическия съвет? Какво ги боли, къде ги стяга чепикът? Така бе и с представянето на втората книга. Поканени бяха само приятели, съмишленици, военни експерти. Няма нито един политик, партиец, дипломат, бивш, настоящ или бъдещ депутат. На събитието присъстват най-много 50-60 души, по мои изчисления. Отговорете ми: как те биха повлияли на предизборната кампания у нас? Която официално стартира на 9 май. Освен това книгата няма да се реализира в търговската мрежа, не е издадена в масов тираж. Ще се подарява безплатно. Авторът сам, със свои лични, подчертавам скромни средства, без стотинка спонсорство, организира всичко. Нека атлантиците ни се замислят над този въпрос.

И няколко думи за автора

Познавам ген. Стоименов вероятно повече от 30 г. Много трудно някой би ми внушил нещо за него, в което не съм се убедил през годините. Изключителен ерудит в областта на военното дело, стратегията и политиката. Личност, за която България е икона. Затова и във втората си книга той търси истината за войната в Украйна без - политически залитания и предубеждения, без опорки, без фили и фоби, а само и единствено от гледна точка на националния интерес. Тя е четиво не за всеки, а за онези, които умеят да мислят и виждат между редовете истината, която официалната пропаганда се опитва да скрие.
Нека не се заблуждаваме – писмото на Атлантиците ни до военния министър да се отмени представянето на книгата на ген. Стоименов за войната в Украйна е политически донос. Един от авторите е някой си Красимир Белчев от Информационния (ИЦ) център на МО, според колегите му невзрачен репортер международник от военната телевизия. Който не блестял с журналистически качества. Та той бил автор на текста, одобрен от началника на ИЦ, баш атлантика Владимир Миленски.
Ето така с чиновнически чупки в кръста се заработва заплата на държавен служител от 3500 лв. На който е зачислена една химикалка и трябва да дебне за измислени руски хибридни атаки. Между впрочем това е приблизителната заплата, която получава командир на батальон в бойните части. Отговарящ за живота и здравето на близо 700 войници, сержанти и офицери, за изправността на десетки единици бойна техника и след минимум десет години служба по полигони, занятия и учения. Но личности като въпросния журналист били, казват,

новата идеологическа полиция

на другаря Миленски, която трябва да е добре платена, защото е призвана да бди и тушира всякакви отклонения от евроатлантическите  ценности. Не е зле все пак министър Атанас Запрянов да провери как така държавен служител с едва няколко години реален трудов стаж като журналист-международник, но не и военен журналист, става началник  на отдел по прищявката на Миленски със заплата над 4000 лв, колкото получава един генерал.
Може да се очаква, че книгата на ген. Стоимен Стоименов „Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът“ е най-вече провокация, в добрия смисъл на думата. Провокация да се мисли изключително от позицията защитен ли е националният ни интерес и затова да се поставят под съмнение политиката и решенията на всяко едно правителство, което и да е то, по въпросите на войната в Украйна. Тя е книга за несъгласието. Тя е четиво против инерцията и щампите в политическото мислене по въпросите не само на тази, а на всяка война. Но нашите атлантици мислят съвсем друго.
„Допускането на представянето на подобна книга с проруски тези в Централния военен клуб влиза в директно противоречие с провежданата от държавата ни отбранителна политика. Това събитие е изключително вредно и контрапродуктивно. Призоваваме МО на евроатлантическа България и в частност министър Атанас Запрянов да не допуска провеждането на официалното представяне на въпросната книга в Централния военен клуб". Рапорт даден, рапорт приет, както се казва. Представянето на книгата във Централния военен клуб е забранено. МО може да отчете, че е изпълнило поставената му от НПО задача. А защо бе спряно представянето на историческия роман за Алеко Константинов, втория патриарх на българската литература след Иван Вазов - няма обяснение. Двамата автори не са „външни ползватели“ според израза на забранителното писмо. Ген. Стоименов е служил 45 г. в армията, Бойко Беленски също е бивш армейски кадър.

Я да попитаме нашите атлантици:

смятат ли, че САЩ са нашата пътеводна звезда? Учим ли се от тях, следваме ли техния пример? А спомнят ли си какво каза американският президент Джо Байдън буквално преди дни по повод пропалестинските протести в редица вузове на САЩ: „Несъгласието е същността на демокрацията“. Ако са пропуснали думите на Байдън, да върнат новините със седмица назад. Или не са съгласни с тази умна мисъл на американския президент? Да не би да я отричат, да не би да са против демократичните устои, изградени в американското общество? Не знаят ли, че първата поправка в американската конституция е за свободата на словото и тя е свещена.
А ето какво пише в основния закон на Република България. „Свободата на съвестта, свободата на мисълта са ненакърними.“ – чл.37. „Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения“- чл.38. „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.“ - чл.39. Така че, мили родни атлантици - преди да пишете пасквили, четете Конституцията на България.
 
Гласове
 *Заглавието е на редакцията