Патрис Лумумба - един светъл и героичен пример

През 1959-1962 г. бях аспирант по държавно право в Лайпцигския университет "Карл Маркс". Това бе време, наситено със събития, които вълнуваха, но и плашеха света. Студената война бе в разгара си. На 13 август 1961 г. бе издигната Берлинската стена. Година по-късно човечеството се оказа въвлечено в карибската криза, която го докара на стъпка от ядреното му самоунищожение.
Много народи, живели дотогава в условията на същинско робство, се събудиха за нов живот. Най-ограбваната Африка започна борбата си за икономическа и политическа свобода, която поиска обаче своите жертви.
В Конго по всички правила на демокрацията бе избран за министър-председател Патрис Лумумба - млад, енергичен, способен и най-вече напълно неподкупен политик. При ония условия неподкупността бе грях, който не се прощаваше. Срещу Лумумба бе организиран същински заговор, в който се включи предварително купеният президент Касавубо, наемният убиец Чомбе, ненаситно алчният   Мобуто, успял преди това да заграби Катанга, най-богатата част на Конго. В дъното на заговора се намираше, разбира се, серийният убиец, белгийският крал Леополд, поискал да приватизира цяло Конго. Не остана извън играта, разбира се, и правителството на САЩ, което имаше алергична непоносимост към всяка проява на същинската демокрация.(Думата демокрация на английски се превежда с думата страх). С твърде съмнително участие в разигралата се трагедия бе представен и генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд, който по-късно загина в самолетна катастрофа при крайно неизяснени обстоятелства.
Заговорът най-после успя. Лумумба бе арестуван, предаден на Чомбе, който няколко дни -по-късно го и убива. 
Трагедията в Конго развълнува много хора по света. Тя развълнува и българската общност в Лайпциг, както и някои мои германски приятели от  Лайпциг. Търсехме форми, в който да изразим своята солидарност с вече мъртвия национален герой не само на Конго, но и на цяла Африка. Особена активност проявиха заедно с мен Саркис Лачинян (арменец от Ливан) и неговата млада германска съпруга Хайди (Аделхайд). И още в първите дни ние решихме да изпратим писмо (телеграма) до правителството на СССР, за да му предложим подходяща форма за увековечаване паметта на великия син на Африка.
На 16 февруари 1961 г. изпратихме до първия секретар на КПСС Никита Хрушчов следната телеграма (текстът бе на руски, написан от Хайди на латиница):
Дорогой товарищь Хрушчов для увековечeния памяти верного сына Африки Патриса Лумумба предлагаем во первых наименовать Университет дружбы народов в Москве Университет дружбы народов имени Патриса Лумумба, во вторых учредить  выдающимся молодым борцам против колониализма особую стипендию имени Патриса Лумумба.
Ваши
Аделхайд Скониетцки - лектор руского язика
Саркис Лачинян из Ливана - аспирант полотической экономии
Велко Вълканов из Българии - аспирант права в Университете Карл Маркса, Лайпциг.
Телеграмата изпратихме на 16 февруари 1961 г., а на 25 февруари в. "Правда" публикува следното съобщение:
"Университету дружбы народов присвоено имя Патриса Лумумба.
В Совете министров СССР
Идя навстречу многочисленным пожеланиям, выражаемым общественными организациями  Съветското союза и зарубежных стран, и учитывая большое колличество писем, поступающих в правительственные органы СССР с ходатайствами советских и иностраннных граждан о присвоении Университету дружбы народов в Москве имя Патриса Лумумба, Съвет Министров Союза ССР постановил:
В память о выдающемся деятеле национально-освободительного движения Африки, герое конголезкого народа премьер-министре Республики Конго Патрисе Лумумбе, отдавшем свою жизнь за свободу и независимость своей страны, присвоить Университету дружбы народов в Москве имя Патриса Лумумба".
Подобно съобщение се появи и в Лайпцигския вестник от 25 февруари с.г.
Бяхме много радостни, че нашата идея, намерила признанието на съветското правителство,  се превърна във факт. Някои наши приятели българи сметнаха дори за възможно да бъдем поканени за тържеството по пренаименоването на университета, което очевидно не можеше сериозно да се очаква, като се отчете обстоятелството, че не само ние, но и, както се разбра, хиляди граждани от СССР и чужбина са направили същото предложение.
Тези дни обаче неочаквано научихме, че името на университета е претърпяло промяна. Вместо "Университет дружба народов имени Патриса Лумумба" то е станало "Руски университет дружба народов." Отпаднало е името Патрис Лумумба.
Необяснимо, странно, неочаквано.   
Някъде е настъпила някаква промяна, но каква е тя и къде е настъпила? Руското правителство днес не е съветското правителство отпреди 60 години, но не мога да повярвам, че именно в него е настъпила промяна към национално-освободителното движение на народите. Русия продължава, както и преди, да е опора на десетките народи, които полагат неимоверни усилия да се освободят от игото на американския империализъм. Тогава?
Във всички случаи промяната е неприемлива, ще кажа дори обидна. Тя е обидна за паметта на Патрис Лумумба, обидна за паметта на хилядите, които, следвайки неговия пример, загинаха в борбата срещу империалистическия гнет, обидна най-после и за всички нас, които по същество сме кръстниците на Университета на дружбата между народите имени Патриса Лумумба.
Но с или без университет на свое име Лумумба ще продължи да живее в сърцата на милиони хора по света, за които личното достойнство и свободата на народа стоят по-високо  от всичко друго, по-високо дори и от личния живот.