Открийте поне една прилика

През последните седмици отново на първи план излезе въпросът с АЕЦ "Белене". Атаката срещу атомната централа този път беше като цунами. Била скъпа, нямало кой да я плати, стара руска технология, пасианси с реакторите в "Козлодуй" и т.н. Накратко, българите не успяха да оценят по достойнство проекта.
Интересно ще бъде да знаем как третира въпроса с ядрената си енергетика нашата южна съседка Турция. Анкара в последно време силно активизира усилията си в посока строеж на АЕЦ. Атомните технологии интересуват нашите южни съседи още от 1956 година, когато турската държава учредява комисия по атомна енергия. През следващите 20 години Турция се фокусира върху изследвания и научни разработки. Съществуват два научни центъра: Енергиен институт на Истанбулския технически университет, учреден през 1961 г., и Център за ядрени изследвания и обучение "Чекмече", съществуващ от 1962 година.
От началото на 70-те години аналитичната работа преминава към реални проекти. Първите планове са за АЕЦ с мощност 300 мвт, които в процес на развитие на проекта намаляват на 80 мвт и локация местността Акую. Проектът пропада поради финансови проблеми. През 80-те турската държава прави опит да реанимира идеята за строителство на АЕЦ, но липсата на финансов ресурс отново проваля началото на атомната енергетика в южната ни съседка. През 1992 година турското правителство отваря проекта за строителството на АЕЦ в Акую за чужди инвеститори. Заявки правят Siemens, Westinghouse, Framatome и Mitsubishi. Реално търг почти се организира през 2000 година, но в последния момент той е анулиран поради "икономически съображения".
През 1990-те години Турция е нестабилна държава. Както в икономически, така и в политически план. Ситуацията се променя радикално от момента, когато на власт идва Партията на справедливостта и развитието.  Анкара разгръща една амбициозна външна политика и естествено атомната енергетика влиза в полезрението на турското правителство. По същество днес южната ни съседка провежда имперска външна политика, която преследва далеч отиващи във времето стратегически цели. Въпросът е, че амбициите в атомната енергетика винаги гравитират около военните и не опират само до грижата за енергийна сигурност. През 2010 година Турция произвежда около 230 млрд квт/ч. електроенергия. Близо 50% от нея е получена от природен газ, 28% от каменни въглища, 20% от ВЕЦ. Ако през 1990 година на глава от населението Турция е имала по 800 квт/ч. електроенергия годишно, то 20 години по-късно тази цифра е вече 2000 квт/ч. годишно. Статистическите служби подсказват, че до 2020 година нуждите от електроенергия в южната ни съседка ще нарастват ежегодно с 7%. Правителството в Анкара гледа много сериозно на енергийната сигурност на страната. Това е основната причина Турция да обърне поглед към атомната енергетика. Екипът на премиера Ердоган планира до 2023 година да въведе АЕЦ мощности, които да доведат до редуциране на електроенергията, получавана от природен газ, от 50% на 30%.
През май 2010 година президентите на Русия и Турция подписаха договор, съгласно който компанията "Росатом" и нейните дъщерни фирми ще построят в Акую АЕЦ с четири реактора с обща мощност 4800 мвт. Стойността на сделката е 20 млрд долара. Строителството ще започне през 2013 година, а първият енергоблок ще влезе в редовна експлоатация през 2018 година. Проектът предвижда до 2021 г. АЕЦ "Акую" да заработи с пълен капацитет. Съгласно договорките първоначално 100% от акциите ще са собственост на руските компании "Росатом" и "РАО ЕЭС". Последните финансират проекта. След 15 години експлоатация на атомната централа участието на руските компании не трябва да надвишава 51%.
През 2008 година в Турция започнаха подготвителните работи по строежа на центъра за ядрени технологии и втора АЕЦ с мощност 5600 мвт. За място на строежа е избран град Синоп, който се намира на брега на Черно море. Общата стойност на проекта се определя като 23 млрд. долара. През март 2010 година турската фирма Elektrik Uretim AS (EUAS) и южнокорейската компания Korea Electric Power Corporation (Kepco) подписаха официално договор за реализация на проекта. Реализирането на проекта бе преустановено, тъй като корейската страна изискваше от турското правителство, както и в случая с АЕЦ "Акую", да се гарантира изкупуването на определен обем от произвежданото електричество. Анкара отхвърли претенциите на южнокорейците и на тяхно място се появиха японските компании Toshiba и Tepco. След аварията през март 2011 година на АЕЦ "Фукушима" всички преговори бяха прекъснати.  За строежа на Синопската АЕЦ в преговорите се намесиха и големите френски фирми като Areva, GDF Suez e EDF, но безрезултатно.
Макар на този етап АЕЦ "Синоп" да е само проект без ясно бъдеще, политиката, водена от южните съседи, дава основание да предположим, че реализирането му е въпрос на време.
Турция планира да построи и една трета АЕЦ на брега на Черно море. Мястото е около град Игнеада, на разстояние 5 км от границата с България. Тук атомната електроцентрала се планира да се строи от китайски специалисти. Налице са принципни договорки с Пекин, но те още не са окончателни. Няма достатъчно информация и за проектираната мощност на АЕЦ-а.
Турция има реалната перспектива да се превърне в ядрена държава. През декември 2011 година турският вестник Vatan, позовавайки се на Atomic Scientists Bulletin, написа, че разположените в турската авиобаза "Инджирлик" 20 американски атомни бомби от типа на В61-12 трябва да се носят от турските самолети F16A, които влизат в 142-ра ескадрила от състава на турските ВВС. По информация на същия вестник САЩ са съкратили броя на дислоцираните тактически атомни бомби в "Инджирлик" от 90 на 70. Необходимо е да се подчертае, че 20 от тях ще се носят от турски самолети. Нашата южна съседка очевидно бавно и методично създава ядрени възможности, които имат потенциал да дадат на Анкара допълнителни лостове за упражняване на влияние в регионален план.
Трябва много ясно да се отчита, че Израел, Иран и Саудитска Арабия перманентно разширяват своите атомни възможности в региона. Основната цел на Турция - да се превърне в безспорен регионален лидер, беше и е на дневен ред без съществени промени. Любопитно е да се знае, че в Анкара все по-малко вярват, че НАТО може да бъде 100% гаранция за турската национална сигурност.
Изброените по-горе няколко констатации подсказват, че Турция рано или късно ще се сдобие със собствени атомни възможности и ще стане ядрена държава.

Един от турските варианти за собствена АЕЦ

Турция ще получава между 3 и 3,5 млрд. долара годишни приходи от конкурентния проект на спряната АЕЦ "Белене" в България - бъдещата атомна централа "Акую". Това твърди в интервюто си за в. "Российская газета" зам. генералният директор на руската държавна корпорация "Росатом" по международна дейност Кирил Комаров