Мстислав Всеволодович Келдиш

Любомир ИВАНОВ

На третия ден от февруари 1966 г. от СССР пристигна новина - повърхността на Луната е достигната от автоматичната междупланетна станция "Луна - 9". Светът изумено разглежда първите телевизионни картини на лунния пейзаж, които космическият робот предава, след като вежливо се представя на домакинята Луна със своеобразни визитки - вимпели: първият с надпис: "СССР. Февруари 1966 г.", а вторият - с държавния герб на СССР. За селенолозите още по-ценна е информацията, която "Луна - 9" съобщава: лунната повърхност е достатъчно здрава и не е покрита с космическа пепел. Реактивните прибори, с които Константин Циолковски предвижда изследването на космическото пространство, са реалност и работят в интерес на материалистическото познание на Вселената. Същата година

"Венера - 3" достига загадъчната Вечерница

"Луна - 10", като изкуствен спътник на Луната, изследва общия химически състав на повърхността и нейното гравитационно поле, а "Луна - 13" изпраща нови снимки и измерва плътността на повърхностния слой на лунната почва. Всички тези успехи в овладяването на Космоса като че ли нямат нищо общо с избирането за почетен чуждестранен член на БАН акад. Мстислав Келдиш, който след епохалния полет на Юрий Гагарин е избран за президент на Академията на науките на СССР. В началото на октомври 1966 г. Келдиш посещава България начело на делегация от видни съветски учени. Посочва се, че той работи в областта на математиката и космическите изследвания. Академикът в интервю в "Работническо дело" подкрепя идеята на нашата страна за развитие на атомна енергетика, подчертавайки едно от най-главните условия за това: много и отлично подготвени физици...
През 1969 г. той отново посещава страната ни, но трябва да минат дълги години, за да стане ясно, че нашият гост е бил същият този "Главен теоретик на космонавтиката", както романтично и загадъчно го наричат в печата, един от тримата "К" (заедно с академиците Сергей Корольов и Игор Курчатов). С единия от тях той широко разтваря космическите двери пред човечеството, а с другия изковава ядрения щит на СССР и поставя

укротения атом в служба на мира

На 10 февруари се навършват 100 години от рождението на този велик учен. Мстислав Всеволодович Келдиш е роден в Рига в семейството на виден строителен инженер, професор в Рижкия политехнически институт. Малкият Мстислав е четиригодишен, когато войските на кайзер Вилхелм настъпват в Прибалтика и семейството се преселва в Москва. Начална училищна подготовка получава вкъщи, а дванадесетгодишен учи в училище със строителен профил. Момчето през лятото работи като строителен работник на обекти, ръководени от неговия баща. Келдиш става студент в Московския държавен университет (МГУ) и веднага е оценен от видния математик професор Н.Н.Лузин, който се надява талантливият студент да се включи в неговата школа. Дълбоко разочарование овладява големия учен, когато Келдиш споделя, че има интерес към инженерната проблематика и мечтае да се посвети на приложната математика. Но... Мстислав Келдиш е забелязан и от друг виден математик, академик Некрасов, който го препоръчва на работа в Централния аерохидродинамичен институт (ЦАГИ).
Много трудно е да се говори изчерпателно за постигнатото от Мстислав Всеволодович, а в рамките на тази публикация то просто е невъзможно. Ето някои примери от творческата биография на великия изследовател - главните постижения в ЦАГИ и по-късно в НИИ-1, както и най-общото от работата му при създаване на

крилатата ракета "Буря"

алтернатива на междуконтиненталната балистична ракета Р-7. Много скоро последните достижения на самолетостроенето в предвоенните години поставят пред учените търсене на решение за преодоляване на особено сложно и опасно явление -                     самовъзбуждащите се колебания на крилата и опашните плоскости на самолета, причиняващи тяхното разрушаване само за няколко секунди. Това резонансно явление, популярно с английското си наименование "флатер", е причина за тежки катастрофи. Изследванията на младия учен поставят основите на методи за числени пресмятания и моделиране в аеродинамичните тунели на флатера и приемане на прости и сигурни мерки за неговото избягване. Това поставя начало и на

нов раздел в науката

за здравината на самолетната конструкция. Но на научния хоризонт вече има нов проблем - следва борбата със специфични колебания в носовия колесник на самолетното шаси. Като резултат е разработен демпферът "шими" (по аналогия с името на американски моден танц).
Успехите на приложните разработки на Келдиш са резултат не само от дълбоката интуиция на инженер-механик и експериментатор, но и от забележителния му талант на математик-теоретик и творец на изчислителни алгоритми и методи. Келдиш много е научил в своите творчески търсения от авиоконструкторите, на първо място от такива известни имена в самолетостроенето, като А. Н. Туполев и С. А. Лавочкин. За преодоляването на флатера още през 1942 г. той е удостоен със Сталинска премия, която получава повторно през 1946 г. за отстраняването на шимирането. Той вече е член-кор. на АН на СССР и поема ръководството на НИИ-1, откъдето навлиза в проблемите на ракетостроенето и космонавтиката. Младият директор и научен ръководител е само на 35 години, но  безпогрешно открива и подготвя млади и талантливи ентусиасти, които сплотява с работата при решаването на най-трудните задачи. За Келдиш се води борба - къде да работи, и се стига до решението: няколко дни от седмицата при авиаторите, после - при атомните физици, които се нуждаят от нови математически подходи. Това е и началото на неговата тясно взаимодействие в работата със Сергей Корольов и М. К. Тихонравов, дала за начало теоретичното обосноваване на

създаването на първия изкуствен спътник на Земята

а по-късно - и на междупланетните и пилотирани полети. Работейки близо 15 години над крилатата ракета "Буря", той и ръководените от него сътрудници достигат невероятни висоти в реактивната техника. Осъществена и изпитана като конструкция от колектива на С. А. Лавочкин през 1957 - 1960 г., "Буря" се представя блестящо. Тя лети хиляди километри до полигона на полуостров Камчатка, със скорости и височини, недостижими за тогавашната свръхзвукова авиация, като автоматично се ориентира по небесните светила. Въпреки че в конкурентната борба предпочитание се дава на балистичните ракети, проектът "Буря" се оценява дори и днес, в началото на XXI в., като проект на бъдещето.
Тук следва да си зададем няколко важни въпроса: защо М. Келдиш работи така мащабно и ползотворно? Какви обществени условия му позволяват да разгърне своя колосален научен талант? Можеше ли една друга личност, какъвто е самоукият гений от Калуга Константин Циолковски, да стигне по-далеч в своите творчески дерзания? Защо Циолковски, признат едва след 1917 г., мизерства, а пред Келдиш се отваряха широко вратите на вузове и заводи? Отговорът явно трябва да се търси в системата, която създаде условия и

държавна подкрепа за своя народ

там, където е най-необходимо, за тези, които искат и могат. Келдиш, три пъти героят на социалистическия труд, лауреат на две Сталински и на Ленинска премия, носител и на много други награди и отличия, беше лице на съветската наука. Той остана верен в своите мисли и дела на своя народ, беше негов, не твърде известен за мнозинството, герой. Въпреки че семейството му е потърпевшо от предвоенните репресии, той активно участва в обществения живот - през 1949 г. става член на ВКП (б), а през 1961 г. е в състава на ЦК. През 1964 г. нему е доверено да участва, а по-късно и да бъде председател на Комитета по присъждане на ленинските и държавните премии. Своята огромна власт той използва за просперитета на родната наука. Колко несъстоятелно е негодуването на акад. Андрей Сахаров по негов адрес за "твърде голямата лоялност към властта". Не искаше ли по този начин видният атомен физик да се отклони от отговорност пред общественото мнение за политическата си несъстоятелност и принос в разрушаването на съветската държава? Кипящата научна и организационна дейност на М. Келдиш е прекъсната от внезапната му кончина през 1978 г. За увековечаване на неговото дело името му носят Институтът за приложна математика на РАН, Изследователският център "М. В. Келдиш", приемник на НИИ - 1, кратер на Луната и малката планета 2186 Keldysh, а урната с праха му е поставена в Кремълската стена. В родния град Рига е поставен негов бюст, а в Алеята на космонавтите -  паметник, работа на скулптора Чернов.
Акад. Мстислав Келдиш остави след себе си

пример за велик научен подвиг

В съвременна Русия, която преживява трудни времена, той е верен ориентир и сериозно предизвикателство за всички, които градят бъдещето на великата страна. Между тях особено място заемат учените, посветили се на космическия щурм на Вселената. Историята винаги потвърждава, че той е невъзможен без Русия и нейните велики умове.