Мнение
Метаморфози на опита
Повторението на лъжата не я превръща в истина. Това се отнася и за правото да гласуваш
/ брой: 161
Владимир ГЕОРГИЕВ
Понякога той е рутина - многократно проявление на действия, изразяващо се в повторения на сходни физически или умствени занимания. В този си вид опитът е по-скоро вреден. Рутината не носи наноса на зрелостта, израз е на пропиляно време. Хора, битували повече от тридесет години на едно и също работно място, биват смятани за опитни. Не са такива. Тези хора знаят тридесет начина как да повторят една и съща грешка. Но едва ли са научили начин, чрез който да не я допускат. Защото рутината е неспособност да се възприема новото, страх от променящата се действителност и в крайна сметка - вкореняване на мудността и апатията. Рутинна е само биологическата, физиологическата необходимост; моторното повтаряне не изразява интелект. Чувал съм да казват, че чужд език не се усвоява с много ум, а с рутина, с упоритост, с повторения. Сигурно е така. Но какъв е смисълът да научиш чуждия език чрез изнурително упорство, когато този език не служи на ума ти, за да го развие?
Известно е, че повторението на лъжата не я превръща в истина. Но това се отнася и за правото да гласуваш. Когато едно общество на изборите гласува за кражбите, при това многократно, това вече не е опит. Глупост е. Злоупотреба с право. И наивност, че, щом позволяваш грабежа горе, кражбите долу ще бъдат омилостивени. Сякаш заслужават това и така трябва да бъде.
Да не подаваш декларация за произход на средствата (или имуществена декларация например), когато това е задължение по закон, не е просто провинение от административен характер. Това е нарушение на закона, което се наказва с административно наказание. Образува се административно-наказателно производство, изслушват се обяснения и възражения, събират се доказателства, изобщо - целият инструментариум на публичната власт се заема да санкционира лицето, допуснало или умишлено нарушило закона. Погазваш ли нормативното устройство на държавата системно, проявявайки готовност да си плащаш всяка глоба, значи вече имаш рутина на нарушител, знания на закоравял хулиган, който се опълчва срещу установените в нормалните общества порядки и задължения.
Или демонстративно да не спазваш общите административни актове, които са задължителни за всички - противоепидемични мерки, пътни знаци, сигнали на светофара... При това съвсем публично, под флага на партийното противопоставяне срещу нормираното поведение и общовалидните предписания: това не е ли организирана форма на асоциална саморегулация?
Но също е и опит: натрупано познание как в една уж правова държава може да се пренебрегва общото за целите на личното и как спазването на закона е само финансов въпрос и нищо друго.
Ето защо трябва да се вглеждаме в опита с вниманието, присъщо на партийната хлебарка, когато излиза от дупката си - знае, че може да пострада, но светлината (или храната) я влече. Все повече млади хора влизат в политиката, привлечени от светлината на парите. Те нямат опит и по тази причина няма какво да дадат на правото, на политиката и изобщо на развитието и регламентирането на обществените отношения. В парламента ще им бъде скучно, ако го възприемаха и разбираха като законодателен орган. Но те знаят, че в България всичко е политика, включително бизнеса и икономиката, а вероятно и най-вече те. Затова се ориентират правилно: да формират опит там, където се трупат пари. Две в едно.
Да пренасяш камъни от точка А до точка Б и обратно също е професионален опит, ако го правиш по занятие. Друг е въпросът, че този опит е безсмислен, дори да е придобит в каторга. За юриста опитът в областта на зеленчукопроизводството едва ли е потребен; за шлосера - познанията по медийно право. Виж, за повечето партийци всеки вид опит е направо вреден.
Опитът е пречка понякога обаче. Диафрагмата на българската политика затруднява дишането на обществото, а и на отделния индивид. Ако бъдеш изхвърлен по една или друга причина от професионалното си поле, ако те изритат, за да поставят на твое място калинка или просто защото не си диалогичен, съчувствен и хармоничен към кражбата, спукана ти е работата. Опитът на определена и след определена възраст вече работи срещу теб. Никой работодател не иска служители с продължителен стаж - те или са мързеливи, или са болни, или просто за нищо не стават. Техният опит не е нищо друго, освен ненужна рутина. Отстранени са от пътя на професионалното развитие, защото са го заслужавали или защото са били непредпазливи. И в единия, и в другия случай са непригодни. И нежелани.
Така че внимавайте с опита. Трупайте го, както политикът трупа милионите си. Както хлебарката събира трохички. И както глупостта чете биографии. Но не го споделяйте. Защото стане ли един път чужд, вашият опит може да се обърне срещу създателя си точно като Франкенщайн: никой не го е питал дали иска да съществува в тази форма и вид.
И тогава метаморфозите на опита ще се превърнат в метастази.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.