Магнит за обектив и бленда

Замръзнали във времето под палещото слънце на Намибия, черни стволове на мъртви акации контрастират върху бялата глина, а силуетите им формират своите древни извивки на фона на червените дюни под наситено синьо небе. За фотографите Дедвлей ще да е любов от пръв поглед. За поетичните натури - среща на живо с полъха на някой трескав сън, пристигнал след върволица безсънни нощи, или просто ще напомнят театрален декор от пиеса на Бекет.
Туристите в Намибия се тълпят в западните части на страната, там, където започва пустинята Намиб. Солитер може би е градът, за който най-често се пише, когато иде реч за тази югозападна африканска страна. Станал е известен с ябълковия сладкиш, който сервират тук, и с бензиностанциите. Тук е последното място за зареждане с гориво, преди да навлезете на юг по път C19 в каньона Сесрием, а после в Сосусвлей.
Твърди се, че реката Цоучаб преди хиляди години се е вливала в Атлантическия океан. Но с настъпването на дюните от пустинята Намиб тя постепенно се затлачила, за да се стигне до сегашното положение, когато се губи някъде из платото Сосусвлей. Част от притока й свършва в две котловини близнаци. По време на обилните дъждове, които за Намибия са си чиста рядкост, водата се влива в северния ръкав на котловината Сосусвлей - Наравлей. Тези глинести дъна задържат водата от обилен дъжд и до 15 месеца.

Танц със светлината

Наравлей носи името си заради многото нара, които растат тук - пъпешоподобно ендемитно за Намибия растение. Често из дюните могат да се срещнат скитащи се щрауси и гемсбоци. Гемсбок на холандски значи мъжка дива коза, а животното е местен вид антилопа. Но Наравлей няма очарованието на Дедвлей.
Да попаднеш в Дедвлей и да не се върнеш с ефектна снимка,значи просто, че не си си взел фотоапарата. Платото Дедвлей остава откъснато,след като до него вече не достигат водите на Цоучаб. Някои казват, че това се е случило преди 500 години, други изчисляват началото на засушаването от преди 900 години. Поне от толкова са намерените изсъхнали стволове на някогашните акации, цъфтящи в долината. Не могат да прогният и да се разложат заради изключителната сухота на въздуха. Дедвлей несъмнено предлага едни от най-зрелищните пейзажи в света. Намира се на около половин час път пеша от основното плато на Сосусвлей и се разкрива с неверотността на своя сюрреалистичен облик изведнъж зад завоя на неголяма дюна. Белотата на глинестата почва контрастира ярко с дългите плътни сенки на изсъхналите акации, а силуетите на стволовете им прорязват в черно фона на червените дюни.
Дедвлей е малка пустиня от бяла глина, разположена до соленото плато на Сосусвлей, а двете попадат в територията на Националния парк Намиб-Науклуфт. Сосусвлей принадлежи на по-обширен регион в южната част на Намиб, чиито хомогенни черти се простират на около 32 000 кв.км между реките Койчаб и Куисеб. За региона са характерни високите пясъчни дюни в ярки оранжеви или розови нюанси, причинени от съдържащото се в тях желязо и неговото окисляване. Най-старите дюни са с най-наситено червен цвят. С течение на времето те буквално са ръждясали. Те са и най-високите дюни в света. Дюната с прозвище Биг Деди например достига 380 м. Най-високите и най-устойчивите са частично покрити с относително богата растителност. Напояват се главно от подземни или бързочезнещи реки, които сезонно наводняват платата. Така се образуват временни блата, известни тук като влеи. Когато пресъхнат,тези плата са почти бели на цвят заради голямото съдържание на сол. Друг източник на влага в Сосусвлей са ежедневните утринни мъгли, които навлизат в периферията на пустинята от Атлантическия океан. Това е и спасението за розовите съцветия на солянката и клубените на нарата.

Червените дюни - визитката на Сосусвлей

Влей е африканска дума за типичните плата в южната част на Африка, заливани от вода, нещо средно между езеро и блато. Дед на английски значи мъртъв. Сосус на езика на племената нама означава "без изход". Така че това са Платото без изход и Мъртвото блато. Може да се каже, че това "мъртво блато" е една замръзнала гора. Разликата между Сосусвлей и Дедвлей е тази, че първата все пак получава някакво напояване, било то на 5-10 години. Тогава при разлив на Цоучаб глинестата почва се превръща в лепкава кал. Това чакат и семената на десетки видове растения, които покриват дъната и част от дюните със зеленина.
Фауната в Сосусвлей е сравнително богата. Учудващо, но към суровите условия на намибийската пустиня са се приспособили бръмбари, пустинни плъхове, щрауси, антилопите орикс, растения като солянката. Повечето от видовете са ендемитни, адаптирани към специфичните условия на Намиб. Най-интересен е може би случаят на Мъгливия бръмбар, който събира влагата от сутрешните мъгли чрез грапавините по гърба си.
Дюните с техните извивни хребети, наричани звездни дюни, са една от основните атракции на Сосусвлей. Оформят се от слабите ветрове, духащи в най-различни посоки в този регион. На север от реката Цоучаб дюните достигат до 325 м, а на юг от реката са по-ниски - до 220 м. Дедвлей всъщност е заобиколен с дюните на Сосусвлей, а при Мъртвото плато са точно най-високите пясъчни дюни в света - Биг Деди и Лудата дюна.
Туристите пристигат с джипове и каравани в ранни зори, когато сенките са дълги и жегата не е така непоносима и започват изкачване по хребетите им, откъдето наблюдават невероятни пейзажи в нюансите на червеното, които преминават в палещо оранжево с напредване на деня. Правителството полага усилия, за да улесни туризма в региона. В началото на века е построен бетонен път между Сесрием и Сосусвлей, един от малкото извънградски пътища с настилка в страната. На границата на Националния парк има няколко луксозни хотела и лагери с бунгала, пригодени за различни вкусове и джобове. Повечето туристически агенции включват парка в листите си, а някои организират полети над дюните с малки самолети или с въздушни балони.
Намибия е доста гореща през летните месеци, но дори и през зимата препоръчително е да сте пред вратите на Сосусвлей още преди отваряне. Оттам ви очакват още 70 км по глинест път. Най-доброто време да снимки сред дюните е рано сутрин точно когато слънцето се подава над техните извивки. До местността няма добре развит обществен транспорт, така че повечето туристи ползват услугите на някой от луксозните къмпинги, които им осигуряват и транспорт из региона. Разходките с гид из дюните траят към 3 часа и предоставят прекрасна възможност да научите нещо повече за пустинята Намиб. Часът на залеза също е подходящ, а небесата над Намиб са едни от най-сините на света, звездите на Намибия сякаш са едни от най-големите.