Коалицията на омразата

Нисим АЛАДЖЕМ

Въпреки вътрешната си съпротива, седнах пред допотопната си машинка, за да изразя отношението си към някои от аспектите на темата, които в последно време не ми дават мира. Правя това сега, защото вълненията ми по тях съвпаднаха с времето на изразената от президента г-н Първанов тревога от "възраждането на крайна идеологическа война и инцидентите, предизвикани от омраза и агресивност" ("Жерава"), и призива на евродепутатката Йотова към ръководството на политическите партии "да заровят томахавките" и "затворят страницата на омразата", за да се предотврати политическата криза, в резултат на която "България ще пропадне доста бързо надолу" (ДУМА).
Продължават и се задълбочават появите на вражда и омраза от страна на привържениците на антикомунизма, антисоциализма и други сили. По-настоятелни и активни стават те и във връзка с всекидневно възникващите скандали, които тресат обществото и отклоняват вниманието от неговите най-остри проблеми.
И не за да сгъстявам боите, а, ръководейки се от желанието картината в тези невралгични сфери да стане сравнително по-пълна, крайно необходимо е не само томахавките да бъдат заровени, но и

страницата на омразата срещу някои от небългарските етноси,

които населяват страната (и особено срещу турците, циганите и евреите), ако не може да бъде напълно затворена в интерес на целия български народ, поне да бъде сериозно притворена и отношенията с тях да бъдат изведени до равнището на всекидневните етнически и религиозни предразсъдъци, нормалните махленски, съседски и други житейски несгоди и противоречия.
Всичко това се налага, първо, поради това, че съгласно проведеното през 2001 г. преброяване в страната тогава са живели представители на 16 небългарски етноса, наброяващи малко повече от един милион души и съставляващи 13 до 14% от цялото й население. Най-голяма по численост е била общността на българските турци, следвана от тази на циганите, а една от най-малките - на българските евреи, представена от нереално малката цифра от 1363 лица. Какви ще бъдат резултатите от предстоящото преброяване и каква ще бъде тяхната конфигурация вероятно ще стане ясно след няколко седмици или месеци.
Това на второ място се налага и поради обстоятелството, че представителите на тези етноси продължават да бъдат неделима част от българския народ, поради което техните проблеми продължават да бъдат част от неговите проблеми.
За настоящото положение и евентуалната политика, с помощта на която би могло да бъде положено началото на решаването на някои от много тежките

проблеми на циганското малцинство,

което стои в дъното на социалната стълбица в страната, неотдавна бяха публикувани крайно съдържателните статии на проф. Т. Митев и Р. Русинов. Ще бъде невярно да се твърди, че такива не се появяват и за българските турци и евреи.
Позволявам си още веднъж да насоча вниманието на читателя към някои от онези, касаещи евреите, не само поради това, че привържениците на крайния антисемитизъм и сега продължават да натрапват на част от народа ни (и на първо място на неговото подрастващо поколение) гнусната лъжа, че близо 5-те хиляди (по някои оценки) евреи, сега живеещи в страната, съставляват не повече от 0,02% от населението й и плътно интегрирани във важните сфери на нейния живот, представляват сериозна опасност за настоящето и бъдещето на страната, а техните 13-14 млн. сънародници по света (от които 5,5 млн. живеят в Израел, а останалите са пръснати в 144 държави) и представляват не повече от 0,02% от земното население, непрекъснато биват обявявани за главната опасност за мира и цивилизацията на света.
В последно време в страната, за съжаление, наново сме свидетели и на други, немалко на брой, антисемитски прояви. Да се изброяват те, едва ли е нужно, защото същите до втръсване повтарят съдържанието на старите графити от типа: "Вън евреите от България", "Смърт на евреите", "Евреите са убийците от Белене и Ловеч" и др. Ново "творчество" в това направление беше "украсата" с тези бисери и на столичното училище с преподаване и на иврит, поредното поругаване на гробовете на нашите предци в Кюстендил и Казанлък, провокациите във връзка с т.нар. Хуманитарна акция за Газа и заседанията на старозагорския съвет в тяхна подкрепа,

изфабрикуваната провокация от Сидеров

и широко разпространената в страната клевета за наличието на съмнителни контакти на израелски дипломати с намиращия се по това време в ареста и обявен за лидер на "Октопод"-а Алексей Петров.
Най-сериозната пронацистка и антисемитска провокация през този период беше шумното честване на 121-ата годишнина от рождението на Хитлер, придружено с разпространението на "Моята борба" и други нацистки публикации, уличните демонстрации в столицата и някои от областните градове с използване на всички възможни хитлеристки символи и лозунги, произнасянето на прочувствени речи във възхвала на неговото дело и изказваните съжаления, че той не е успял докрай да реши еврейския въпрос в цяла Европа и света. Тези и други нацистки, ксенофобски и антисемитски изцепки протекоха в страната

необезпокоявани от органите на властта,

въпреки ясните и категорични изисквания на конституцията. Цинизмът им по достойнство бе оценен от немалко международни дейци още и поради това, че бяха проведени по време, когато световната демократична общественост по подобаващ начин честваше годишнината от победата над хитлеризма и края на Холокоста, към които официална България остана безучастна.
В подкрепа и по-нататъшното активизиране на тези прояви лидерът на "Атака" Сидеров преди време пристъпи към осъществяването на поредната си антисемистка провокация, като преиздаде и разпространи своите добре известни книги: "Бумерангът на злото" и "Властта на мамона", първата от които още навремето бе оценена от български автори като "своеобразна христоматийна омраза срещу евреите".
С тяхна помощ и с необикновената си (често дива) страст да разпалва омраза където и да се появи, Сидеров успя да се наложи в съзнанието на политически мислещите граждани на страната като Луцифер на крайния агресивен националистически антисемитизъм. Той стигна дотам, че превърна омразните си евреи в главен обект на своето "писателско" творчество и на по-голямата част от политическата си дейност, в своеобразен политически бизнес, с чиято помощ доскоро си осигуряваше препитанието. Без тази своя дейност Сидеров и неговите "поборници" от "Атака" трудно биха могли да създадат и непрекъснато да украсяват своя образ на "патриоти от най-висока класа", за да могат да осъществят своята заветна и користна цел - участие и овладяване на властта в страната.
На тях това им се отдаде при вота на доверие за правителството на Б. Борисов, когато бе сключен бракът по сметка между двете крайно десни партии на страната.
Какво я очаква страната от такава управленска коалиция, човек не е лесно да предвиди. Да се очаква, че тя с нещо ще съдейства за захвърляне на томахавките и затварянето на страницата на омразата в нашия живот, е повече от илюзия.