Имаше ли фашизъм в България

Проф. д-р на ик.н. Атанас Ганев

В края на 1943 г. в Карнобатска околия по причина на предателства и недостатъчна предпазливост в редица случаи имаше голям провал на антифашистката борба.
Като участник в тези събития искам да разкажа някои неща, за да се знае от сегашните и бъдещите поколения имало ли е фашизъм в България.
Тогава бях ученик в Карнобатската гимназия. В погрома, арестите, издевателствата и убийствата участваше главно полицията от Бургас, Сливен и Карнобат. Разкритията и арестите започнаха от моето родно село Сан Стефано. На 11 декември 1943 г. по предателски доноси и сигнали селото е блокирано в ранния дъждовен студен ден. Полицията е била известена, че в дома на Стефо Ив. Табарнов се укриват партизаните Боню Ив. Барбов (Събчо) от с. Крумово градище и Панайот Куртев от с. Чарган, Ямболско. Няколко дни те са били и в нашия дом. Тъй като намерението им е било рано сутринта на горната дата да заминават за другите съседни села, са отведени в Стефо Табарнов, който живее в края на селото, откъдето по-лесно могат да излязат. И вместо нашата къща да бъде изгорена това става в този дом. След като полицията и жандармерията обгражда дома, партизаните били скрити в скривалището в плевнята. След неколкократните предупреждения партизаните да се предадат в плевника се чуват два изстрела. След като виждат, че са в безизходица, се самозастрелват, верни на партизанската клетва.
На следващия ден обгорелите трупове са заровени край селото...
Училището в селото се превръща в полицейски участък, в който са арестувани голям брой мои съселяни. По пътя на разкриването полицаите преминават през съседното село Добриново. От побоя е убит учителят в селото Динко Динев от Сливен, в село Житосвят са арестувани доста хора. На другия ден в с. Крушево са убити партизаните Ганчо Хардалов (Благой) от Карнобат, политкомисар на полския отряд, Петър Пенчев (Любо) от същия град и Стефана Чамурова (Лена), работничка от Сливен. Убит е и ятакът Христо Ангелов. Заловен е Вичо Русев (Асен) от с. Недялско, Ямболско. В с. Орханово (сега Орлинци) са заловени партизаните Коста Динев (бай Гвади) от с. Митирис (сега Калчево), Ямболско, Стамо Проданов (Драгия) от с. Веселиново, Ямболско, Димитър Русев (Павел) от с. Недялско, Ямболско. В с. Зимен са убити партизаните Слав Железчев (Савата) от с. Недялско, Ямболско, командир на полския карнобатски отряд, Стоян Добрев (Странджата) от с. Кичево, Варненско, убит е и техният ятак Тодор Михалев, а жив е заловен Христо Георгиев (Емил) от с. Митирис, Ямболско. В с. Грозден в дома на Драгни Недев са заловени партизаните Велчо Чанков (Пешо) от с. Мокрен, Котленско, политкомисар на отряда "Смърт на фашизма", студент-юрист, и Железчо Иванов (Жоро) от с. Ново село, Котелско.
От селата главно от Карнобатска околия и някои от Ямболска околия, от Карнобат и Айтос са извършени арести на повече от 200 човека. Всичките бяхме в полицейската преизподня на училище "Софроний Врачански", след побоища, инквизиции и мъчения загинаха Васил Михалев от Карнобат, Господин Нанев от Карнобат и Гроздьо Гроздев от с. Черница. А на път за Карнобат е убит Огнян Танев от с. Деветак.
Делата се гледаха в училището на Карнобат от Шуменски военнополеви съд. На подсъдимата скамейка бяхме изправени 111 човека. От тях на смърт бяха осъдени Вичо Русев, Христо Георгиев и Коста Динев, имаше и 5 доживотни присъди. По-голямата част от подсъдимите получиха от 5 до 15 години затвор. Една част бяха оправдани и се върнаха по родните си места. Всички ние бяхме откарани в Бургаския затвор, откъдето бяхме освободени на 8 септември 1944 г. Една част от нас, предимно младежите, останахме няколко месеца в новосформираната милиция на Бургас, а по-голямата част заминаха за родните си места.
Годините минават, събитията избледняват и всичко не се помни. Дано не съм изпуснал и забравил някого, за което се надявам да бъда извинен. Мъките и погубеното здраве обаче трудно се забравят. Подобни събития имаше почти навсякъде в страната.
Нека по повод на тази годишнина сведем глава пред паметта на загиналите герои, пред тези, които впоследствие от болести и по други причини напуснаха този свят, а на останалите още живи да пожелаем преди всичко здраве и дълголетие!
Фашизмът, освен че не трябва да се отрича, не следва и да се забравя!